Фондация "Сийдeр" участва във формулирането и оценката на политиките в областта на деинституционализацията. Организацията има опит в закриването на 11 дома за деца с увреждания.
Твърде крайно твърдение е да се говори за провал на реформата за деца с увреждания, настанени в домове. Това коментира пред "Хоризонт" Александрина Димитрова, изпълнителен директор на Фондация "Сийдeр".
"Факт е, че всички домове за деца с увреждания бяха закрити, че децата с увреждания бяха изведени от едни наистина много тежки условия на пълна изолация. Факт е, че се развиха и не само центрове за настаняване от семеен тип, но и приемна грижа, и социални услуги в общността, в подкрепа на семействата", отбеляза в предаването "Хоризонт до обед" Димитрова.
В същото време вярно е, че проблеми има и за тях неправителствените организации сигнализират непрекъснато, допълни тя.
Единици са НПО, управляващи центрове
Александрина Димитрова коментира и настояването на три неправителствени организации да спре финансирането от Европейския съюз за изграждане на нови центрове за настаняване на хора с увреждания.
"За нас основният проблем е липсата на инвестиции в хората, които работят в тези центрове. Ние от Фондация „Сийдeр“ управляваме 8 такива центъра, но в страната има над 280. И неслучайно неправителствените организации, захванали се с управлението на тези центрове, се броят на пръстите само на едната ръка", посочи Александрина Димитрова.
Проблемът е, че е трудно с финансовия стандарт от държавата да се осигурят достатъчно хора в центровете, но и тези хора да са достатъчно подготвени за трудностите. В центровете са настанени деца с тежки увреждания и преживели травматични преживявания в детството, поясни още Димитрова.
"В масовия случай става дума за настанени 12 деца и младежи, до 14 дори на някои места с обикновено един човек на смяна, максимум двама."
Корпоративните дарители - неустойчива практика
Фондация "Сийдeр" осигурява чрез корпоративни дарители допълнително финансиране за наемане на повече специалисти.
"И това ни позволява да имаме общо 25 служители повече в нашите 8 центъра. Но това е абсолютно неустойчиво, тъй като в дългосрочен план ние не можем да разчитаме на корпоративните дарители да продължават да плащат заплати", коментира Александрина Димитрова.
Необходими са обучения и подкрепа на екипите, които работят в центровете за настаняване на деца с увреждания, изтъква тя.
Д-р Галина Маркова е преподавател в Нов български университет. Тя е участвала в закриването на дома в село Могилино. Според преподавателя професията на социалния работник все още не се разбира в България.
В България се подценява мисията на социалния сектор
"Не се разбира може би защото цялата идея за социалния сектор е малко чужда все още в България. За социалния сектор се мисли като инвестиране на пари, неизбежно инвестиране на пари в хора, за които много голяма част от българското население мисли, че няма да се развият така, както останалите", обобщи Галина Маркова.
Става дума за стигма, категорична е Галина Маркова. "За липсата на вярване, че когато инвестираш доверие, отношения, пари в един човек, той е способен да се развива, независимо от ограниченията, които има, свързани със здраве, свързани със социален статус и така нататък."
Необходимо е да се инвестира в обучението на социалните работници, смята университетският преподавател.
"Няма социален работник изобщо. Има огромни области от знания, умения, които са свързани с хора с увреждания. Това са специализации в чужбина, т.е. след завършване на едно общо образование по социална работа. Хората в магистърски програми започват да се специализират за това какво е увреждането, как се работи с него и как се осигурява независимия живот", каза още д-р Галина Маркова.
Социалната работа трябва да се усвоява в университетите, а също през професионална организация на социалните работници, така че когато излязат от университетите обучени, те да имат подкрепа и определен стандарт за извършване на тяхната работа, заяви Маркова.
Темата проследете и в звуковия файл.Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд. Върховните съдии..
"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..
Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата. Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..
Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците? За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма". Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..
След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие? България,..
Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата) ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..
Правителството отпуска 9,5 милиона лева на "Български пощи", за да може дружеството да се подготви технически за въвеждане на еврото във връзка с..
Днес - 21.05, Димитър Воев – една от най-ярките, загадъчни и провокативни фигури на българската алтернативна музикална сцена от края на 80-те и..