Италианският топкатерач Симон Гитл: Най-много се страхувам от собствената си смелост

публикувано на 11.12.19 в 11:43

Симон Гитл в Банско

Снимка: Таня Иванова

Интервю на Таня Иванова със Симон Гитл

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Симон Гитл е един от най-добрите катерачи в света в момента. В края на миналия месец той беше сред официалните гости на Банско филм фест.

Роден е през 1984 г. в Южен Тирол. На 18 години, докато учи дърводелство, среща в планината човек, който го кара да размисли за бъдещето. Така италианецът решава да стане планински водач и да се отдаде на планината. Казва за себе си, че има привилегията да живее мечтата си. Катери алпийски скални стени и ледени маршрути. Има експедиции в Индия, Китай, Патагония, Перу, Аляска, Гренландия. Един от хората, с които катери в свръзка, е Томас Хубер. През 2016 г. е обявен за "Алпинист на годината" в Италия. Целта му са девствените върхове и прокарването на нови маршрути.

Баща на две деца.

Интервю на Таня Иванова

Вашият път в катеренето започва съвсем случайно, били сте дърводелец. Бихте ли рзказали малко повече за началото?

Още в детсвото си, като ученик, установих, че теорията не ме влече, не се чувствах добре в училище и за мен единственият начин да намеря някакъв баланс, някаква хармония беше спортът, по-силовите занимания, които нямат общо с академичното образование. В училище винаги съм се чувствал като човек, който е по-скоро маргинализиран, неразбран... Единствният начин, по който се опитвах да намеря себе си, беше в някакъв вид спорт. И така, в младежките си години непрекъснато търсех своя път и ставаше все по-трудно, защото не успявах да го намеря. Съвсем случайно се сблъсках с алпинизма, докато пътувах на стоп, и след като направих първото си изкачване и се прибрах вкъщи, преди да заспя, изведнъж ми стана абсолютно ясно, че това е пътят, по който трябва да поема.

На снимката: По маршрута "ORCA" (9-, 250 м), Патагония, август 2019 г.

Животът Ви се върти около това да откривате и изкачвате стени и върхове по нови маршрути. С годините как се променя катеренето Ви - става ли то по-безопасно или, напротив, с трупането на опит, предприемате по-рискови изкачвания?

Характерът на тези маршрути, които аз избирам от самото начало, с годините не се е променил. Може би се променя степента на трудност, но начинът, по който избирам маршрутите си, не се променя, това е моят почерк. Аз не го променям с годините, може би само трудността се променя по някакъв начин.

Кой е най-големият Ви страх, свързан с катеренето?

Страхът от собствената смелост... Когато съм решил да направя нещо, взел съм решението, никой не може да ме спре и това е нещото, от което се страхувам най-много.

А кое считате за най-голямото си постижение - нов маршрут, като този на Чима Гранде или Одисей*, или някой друг, не толкова голям, но който по други причини е по-ценен за Вас?

Мисля, че маршрутът "Can you hear me?"** в Доломитите, който е свързан с една много сериозна история. Това не е най-сложният, най-трудният маршрут, с който най-много се гордея, но той значи най-много за мен, защото съм вложил най-много в него. Идеята за тази линия дойде от един много специален за мен човек, много важен приятел - Герхард Фигл. Той ми предложи да направим този маршрут заедно и ми каза, че мога да мина този маршрут само с него. И аз му обещах. За съжаление, преди да направим това, той загина по време на експедиция. За мен беше изключително важно да си удържа на обещанието. Направих го сам... За него. И това беше премиерно изкачване.

А кой за Вас е най-големият катерач в момента?

Двете ми момчета. Те са на 3 и на 6 години и са моят пример в живота, защото за тях всичко е възможно, те нямат спирачки.

Как балансирате между катеренето и семейството? Защото, за да се получава добре, катеренето изисква да му се отдадеш изцяло, както и семейството?

Може да се случи само ако жената до теб е много толерантна и напълно стои зад това, което правиш. Но за мен е абсолютно ясно, че семейството е най-голям приоритет и след него идва голямата ми страст.

А Вашата съпруга също ли се катери?

За щастие, не.

Били сте на експедиции къде ли не. Има ли място, където все още не сте били, район, където много искате да отидете?

В Бразилия. Отивам идната пролет. Там има красиви големи стени, високи между 300 и 600 метра. Ще бъда с Аарон Дурагати (Aaron Durogati), който е парапланерист. Планът ни е да летим с парапланери и да се катерим.

Миналата година Вашата свръзка Томас Хубер беше гост на Банско филм фест, той, също като Вас, се занимава и с други екстремни спортове. Правили ли сте с него някакви други екстремни неща, освен катеренето?

Какво означава екстремно?

Бейсжъмпинг, например, фрий соло (катерене без въжета)?

Не, много би ми харесало, но, за съжаление, твърде много ме е страх за бейсджъмпинг. А фрий соло съм катерил съвсем малко.

Какво мислите за случващото се днес по високите планини, за комерсиализирането на алпинизма?

Мисля, че алпинизмът винаги ще има своето място, извън масовия туризъм по планините. Но не мога да кажа на някого по какъв начин да се катери и дали въобще да се катери. Нямам право да казвам на хората какво да правят, защото и аз не приемам някой да ми казва какво да правя.

---

* През 2015 г. Гитл прави първо изкачване на "Erbe der Väte" по Чима Гранде, Италия, заедно с Андреа Обербахер. Същата година осъществява премиерно изкачване на "Одисей" - най-трудният бигуол маршрут (1400 м, 8а+) по Северната стена на Айгер, Швейцария, заедно с Роджър Шели и Робърт Джаспър.

** На 27 юни 2018 г. той прави солово първо преминаване на маршрута “Can you hear me?” (8+/ A2, 550 м, 21 въжета) на Чима Скотони, Доломитите. Отнема му 2 години работа по проекта. Линията е в памет на приятеля му Герхард Фигл, който първи я забелязва, но загива през 2017 г. в Хималаите.

Интервю със Симон Гитл чуйте в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Италианският топкатерач Симон Гитл: Най-много се страхувам от собствената си смелост

Калина Канева: Човек не трябва да се озлобява. Важното е да виждаш доброто

Ангел Милчев е един от малкото останали тъкачи в Северозапада

"Винаги в джоба си имам 2-3 фокуса" - 120 години от рождението на Мистер Сенко

Учителят музикант Александър Симеонов: Децата ме научиха на търпение, а те много ме обичат!

Зорница Иларионова: Да носиш удоволствие на публиката - това е моето вдъхновение

Слава Рачева: Гледайте си децата, обичайте ги, обръщайте им повече внимание

Георги Господинов: Радиоскалата бе моето първо пътуване на Запад

Тома Биков: Трябва да убедим ЕК, че сме готови за еврозоната, не да я излъжем

Кольо Колев: Кратък ще е животът на правителство, което реши да прати войски в Украйна

Явор Божанков: Обикновена некадърност е да забавиш със седмица внасянето на бюджета

Предавания

За БНР

Програми

Радио България