Ще пострада ли плурализмът на сергиите и онлайн, след като през новата година вестник "Сега" се превръща в седмичник и спират да излизат още две издания – наследникът на „Култура“ – „К“ и „Жълт труд“?
Хартиеното издание на вестник „Сега“, което ще излиза веднъж седмично, ще бъде като дайджест на най-доброто от журналистите на вестника. Онлайн присъствието на медията пък ще бъде разширено с видео съдържание, подкаст и повече информация и коментари. Това обясни в предаването „Преди всички“ Теодора Пеева, главен редактор на вестник „Сега“.
Не става въпрос за финансови проблеми, а за реорганизация, за да може „Сега“ да достига до по-голяма аудитория, изтъкна тя относно спирането на ежедневника в хартиен формат. „Категорично причините не са финансови, а по-скоро от обективен характер, свързани с разпространението в България, което е изключителен проблем заради монопола на пазара.“
Обеднелите вестникарски сергии
Пеева припомни, че през 2007 година, когато страната ни влиза в ЕС, на пазара са 17 национални всекидневника и седмичника, като половината са собственост на чуждестранни компании. В момента на пазара в хартиен формат са не повече от 5-6 издания и нито едно от тях не е собственост на чуждестранен инвеститор, а това само по себе си е огромен проблем, смята Теодора Пеева. „И то се доказва от класацията на „Репортери без граници“, колкото е на управляващите да не им се вярва, че положението е такова.“
Рекламодателите се ориентират към телевизиите и онлайн пространството и се отдръпват от хартиеното издание, а сайтът през последната година отбелязва 100% увеличение на посещаемостта и силите трябва да се съсредоточат в развитието му, отбеляза още Пеева.
Обедняването на вестникарските сергии е тъжен факт. По обективни причини намалява броят на изданията, коментира Иво Инджов, преподавател във Великотърновския университет. "Традиционните медии започват да колонизират интернет и да влизат в битка с чисто интернет участниците. Това е обективен и неизбежен процес. той е положителен, но има и тъмна страна. И то не само заради троловете и фалшивите новини, а защото изкушава все повече политиците да насочват погледа си към интернет пространството си и нарастват апетитите за регулация."
„Дали има точно монопол, олигопол или задкулисни споразумения между фирмите, които играят на този пазар в полза на един бизнесмен и депутат, не мога да кажа. Но е факт, че много от издателите на критичните към властта вестници, се оплакват, че имат проблеми с разпространението. Има много публикации в медиите на тази тема.“
Ходът с „Български пощи“ надали ще реши проблема, той е безкрайно закъснял, смята Иво Инджов. „След като бяха обезкръвени стойностни издания, дори да се реализира пълноценно, дори пощите да влязат в една такава роля и да си изпълняват съвестно задълженията, надали това ще върне вестникарския пазар в състоянието му отпреди десет години.“
Превръщаме се в телевизионна нация
Българите са загубили доверие в хартиения вестник, превръщаме се в нация, която все повече гледа телевизия и не стои чак толкова много в интернет, коментира Инджов. Той се позовава на европейско изследване, според която България е на второ място след Португалия по честота на гледаемост на телевизионни програми.
„България се превръща в телевизионна нация, а знаем от медийните изследвания, че когато се гледа телевизия възприемането на действителността и новините е доста по-различно, отколкото когато се четат вестници, когато човек може да осмисли, да го видиш отново, когато е документирано като архив. Това е проблем.“
Дигиталните архиви
В смъртта на вестниците няма нищо лошо – това е нещо нормално. Мнението е на Жана Попова, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Според нея дори сме закъснели в трансформацията към интернет издания.
„Лошото е в архивирането – там е нашият голям проблем в интернет. Много малко издания могат да си позволят сървъри, които да издържат целия архив, други пък - като Националната телевизия нарочно не поддържат архив, който да ни дава възможност за тази памет.“
Професия журналист
Проблемът е по-скоро в унищожаването на професията журналистика, в която се наблюдава непрекъснат регрес, изтъкна Жана Попова. Политиците все повече директно искат да си общуват с аудиторията, заяви тя.
Качеството на журналистиката много спадна - нарояването на медиите отвори широко вратите за всякакви хора, които наричат себе си журналисти, сподели тази теза и Теодора Пеева.
„А те са просто едни хора, които се разхождат с едни микрофони или касетофони, записват, нито имат журналистически усет, нито вникват в темата, нито могат да зададат въпроси. Затова ако се гледа една пресконференция онлайн, ще се види, че са двама-трима души, които задават въпроси.“
Информационната цедка
Към това се добавя изключително затрудненият достъп до информация от страна на институциите, чиито многобройни пиари възприемат мисията си не като подпомагане на информираността, а тъкмо обратното - като възпрепятстването ѝ, допълни Пеева.
„Големият проблем в България е, че има една публика – тя е над 55 години, 55+, която обаче никой не иска, защото се смята, че е неплатежоспособна. Докато вестниците досега, и хартиените, и радиото, продължават все пак да уважават тази публика“, допълни Жана Попова.
Иво Инджов посочи, че журналистиката е в криза и заради това, че обществото не е наясно каква точно журналистика иска и от какви медии има нужда.
Трите гледни точки чуйте в звуковия файл.Интересно музикално попадение. Така можем да определим канадските джаз веселяци Shuffle Demons . Бандата от Торонто се отличава с оригинални лирики и запомнящи се изпълнения на живо, придружени с цветна и понякога шокираща хореография. След яркото им изпълнение на джаз феста в Боровец , момчетата дадоха специално интервю за "Изотопия"...
За десети път Международната младежка камара започва да търси 10-те най-изявени млади личности на България. Отваря се специална форма за номиниране, която ще е достъпна до полунощ на 28 февруари. Инициативата насърчава и признава постиженията на млади българи на възраст между 18 и 40 години в ключови области на обществения живот. " През тази..
Вейповете са изключително опасни , предупреди пред БНР Росица Станулова, психолог в Превантивно-информационния център по проблемите на наркоманиите в София. Тя отбеляза случая в Плевен, където след употреба на вейп с наркотично вещество 14-годишно момче падна от седмия етаж и загина. В нашата практика обаче има и други такива случаи, които..
От вчера започна кампанията "Думи на годината с "Как се пише?". Онлайн кампанията цели да открои значимите думи и изрази, белязали обществото през изминалата 2024 година. Доротея Николова, която е един от организаторите на кампанията и учител по български език и литература, посочи, че тази година се предлага филмът "Гунди" като културно..
Втори мобилен оператор обяви, че вдига едностранно цените на услугите. " Докато се захласвахме по леденото хоро, sms -ите валяха цял ден и поздравяваха хората с новите цени . Има горчива ирония, че това винаги се случва на празници. Явно всеки разбира празниците по неговия си начин", коментира пред БНР Богомил Николов от Асоциация..
Община Елин Пелин иска да продаде пасища за застрояване, като неправомерно променя предназначението на земи, които са публична общинска собственост. За това алармират от инициативен комитет в село Богданлия, община Елин Пелин. От 8 месеца местните хора се борят за запазването на пасищата. През януари 2024 г. Общинският съвет на Елин..
"Успяхме да издирим семействата. В момента тече процес по идентификация. Не мога да ви опиша в какво състояние са близките ". Това каза пред БНР Диана Димова от "Мисия Криле" за развоя на трагичния случай със загиналите в Странджа в навечерието на Нова година непълнолетни мигранти. Организацията от Стара Загора, която получи един от..
Втори мобилен оператор обяви, че вдига едностранно цените на услугите. " Докато се захласвахме по леденото хоро, sms -ите валяха цял ден и..
2025-а ще бъде интересна. Четири големи планети ще сменят знаците , в които са били през последните години. Това е забележително и ще доведе до..
Не случайно преговорите за правителство се прекратиха в неделя, след като ДБ са внесли в работната група – преговорния екип, конкретни предложения с..