Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Един от доайените на световния алпинизъм пред БНР

Кшищоф Виелицки: Преди да се прицелиш в най-голямото предизвикателство, трябва да минеш през по-малките

| обновено на 03.01.20 в 16:00
На сцената на Банско филм фест
Снимка: Илиян Ружин



Кшищоф Виелицки е един от доайените на световния алпинизъм. Първият човек, който изкачва Еверест през зимата*. Осъществява и първите в историята зимни изкачвания на осемхилядниците Канчендзьонга и Лхотце. На Лхотце се качва в ортопедичен корсет, заради предишна травма. Петият човек в света, изкачил 14-те осемхилядника - част от тях соло, по нови маршрути.

Завършва електронно инженерство във Вроцлав, а с алпинизъм започва да се занимава на 20-годишна възраст, под ръководството на легендарната полска алпинистка Ванда Руткиевич**.

На 5 януари тази година Виелицки ще новърши 70 години. Баща на 4 деца. Носител на най-престижната награда в алпинизма - Златен пикел за цялостен принос. 

Кшищоф Виелицки беше официален гост на тазгодишното издание на Банско филм фест, където представи филма на Дариуш Залуски “Последната планина”. В него се разказва за полската експедиция на К2 през зимата на 2018 г., по време на която се провежда една от най-запомнящите се спасителни операции по високите планини.


Кшищоф Виелицки

Виелицки се отправя за трети път към К2 - последният осемхилядник, неизкачен през зимния сезон, десетилетно предизвикателство за елитни алпинисти от цял свят. Легендарният полски алпинист ръководи експедиция, включваща някои от най-добрите алпинисти, сред които Денис Урубко, Адам Биелицки, Ярек Ботор, Пьотр Томала. 

По същото време, на 25 януари друг поляк - Томаш (Томек) Мацкиевич, изкачва с французойката Елизабет Револ друг връх в Пакистан - Нанга Парбат (8126 м). Револ става втората жена в света, осъществила зимно изкачване на осемхилядник, и първата с подобно постижение на Нанга Парбат. За Мацкиевич, който преди това е имал зависимост към хероина, това е седма поред експедиция до този връх. На слизане обаче времето се влошава, Томаш получава снежна слепота и множество измръзвания. Елизабет успява да го свали надолу и да подаде сигнал до експедицията на К2, ръководена от Виелицки. След намесата на френските и полските власти, на 27 януари хеликоптер откарва четирима от членовете на полската експедиция - Урубко, Ботор, Томала и Биелицки, от К2 в подножието на Нанга Парбат. След 8 часа катерене при минус 40 градуса температури и силни ветрове Урубко и Биелицки стигат до Револ и я свалят в Базовия лагер. Томаш Мацкиевич обаче не може да бъде спасен и остава завинаги под Нанга Парбат.

Експедицията на К2 продължава. Урубко, въпреки несъгласието на Виелицки, прави самостоятелен опит за изкачване на върха. Стига до 7600 м височина и едва се спасява след пропадане в цепнатина. След завръщане в Базовия лагер напуска експедицията. Времето се влошава и Виелицки решава да сложи край на опита за зимно изкачване на този връх.

Филмът на Залуски разглежда не само събитията по време на тази експедиция, но също ролята на ръководителя Кшищоф Виелицки във вземането на решенията, противопоставянето на своенравния Денис Урубко и значението на отношенията в екипа. След представянето на ленатата на фестивала в Банско Виелицки даде специално интервю за БНР.
Урубко (вляво), Револ и Биелицки

Интервю на Таня Иванова
Останах много впечалтена от търпението, което проявихте към Денис Урубко.
О, не (смее се), няма проблем, той е мой приятел, познаваме се от 20 години!

Кое беше по-трудно за Вас - да бъдете соло алпинист или ръководител на експедиция?
По-лесно ми беше да съм алпинист, защото знаех как да се справям. Да бъдеш лидер на експедиция не е лесно, особено в наши дни. Алпинистите са големи индивидуалисти. Всеки има идея какво да направи, как да го направи, кога... Моята роля беше да ги мотивирам и особено ме интересуваше сигурността на всички. Знаех риска. През зимата на 2013 г. ръководих експедицията до Броуд Пик, тогава загинаха двама души***... Затова на К2 казах - не, няма нужда да се качваме до върха, трябва всички да се приберем у дома. За мен това беше по-важно, отколкото върха, да направя най-доброто хората ми да нямат проблем в планината.

Трябваше тази зима отново да има полска експедиция на К2, но я отложихте...
Следващата зима. Все още събираме хора. Трябва да съберем малко по-силен екип. Двама от моя предишен екип претърпяха инциденти и вероятно няма да могат да се включат, защото лекарите не им позволяват. Така че ще търсим по-млади хора, трябва да са добри, способни алпинисти. Имаме 15-20 много добри, но трябва да ги пробваме. Ще ги пратим на две-три експедиции и ще видим как се катерят, как се чувстват, могат ли да работят в екип, как се справят в зимни условия... Тази зима пращаме една група до връх Батура 1 (Батур Сар) в Пакистан - 7795 м. И ще видим дали ще можем да изберем трима-четирима от тях, които да се присъединят към екипа за К2. 

Метеорологичните условия обаче са едни и същи на К2 от десетилетия. Въпрос на шанс ли е върхът да бъде изкачен през зимата? Какво е нужно?
Правил съм 3 пъти опити за зимно изкачване на К2. Трябва да сме подготвени за лошо време - там е така. Единственото, което бихме могли да променим малко, е тактиката, логистиката също. И екипа, екипът е важен! Екипировка имаме много добра - тя не е проблем, пари имаме - вече имаме спонсори, така че единствено трябва да съберем екип. Искам да имаме поне 50% шанс да се качим, защото да тръгнем от Полша с 50% шанс значи, че можем да успеем.

След соловото изкачване на Нанга Парбат
Вие сте специалист по скоростните изкачвания. Днес това се е превърнало в мода. Какво мислите за това, което Нирмал Пурджа, например, направи - 14-те осемхилядника за 6 месеца и 6 дни?
Ок. Това беше, как да го кажа, добре организиран опит. Нирмал е силно момче. Разбира се, изкачваше се с допълнителен кислород, в група с хора, които подготвяха за него маршрута, фиксираха парапетите... Това е някаква постигната цел, но не мисля, че е правилният начин да се пише история в алпинизма. След две години хората ще забравят това. Всички ще си спомнят за Хилари, за Херцог, за Меснер, за Бонати****. Но след 2-3 години никой няма да си спомня за Нирмал.

Кой е най-добрият алпинист сега?
Не знам. В нашата алпийска общност никой не може да каже кой е най-добрият. Можеш да кажеш кой е много добър, но никога не правим класации. В спортното катерене - да, там имаш първо, второ място, подиум... Но в алпинизма не е така.

Освен зимното изкачване на К2, кои са другите нерешени проблеми в алпинизма?
Не са много. Предизвикателствата, които остават, са някакви много трудни изкачвания в Хималаите, много опасни. Например, Западната стена на Макалу, на Дхаулагири, Южната стена на Лхотце. Има нерешени проблеми, но те са много рискови и са за много подготвени, професионални алпинисти. Но дори те, професионалните алпинисти, ако имат лош късмет, като например, Давид Лама, Ули Щек... Въпрос на една единствена грешка. Съвсем малко са алпинистите, които могат да постигнат оставащите важни цели в алпинизма. Имаме 3 групи - едната са високопрофесионални алпинисти, които катерят в алпийски стил, после имаме една много голяма група алпинисти, които не искат да пишат история, а просто ходят от връх на връх, третата група е доста голяма и тя е от хора, които искат да изкачат Еверест или К2, но те не са алпинисти. Те са туристи, височинни туристи. Преди имаше повече алпинисти, които искаха да правят спортни постижения, сега почти всичко е постигнато. Така че вече е много трудно да се намери нещо, което да е наистина важно за историята на алпинизма.

А защо поляците са толкова добри в това?
О, сега положението е горе-долу. Мисля, че златната епоха на полския алпинизъм беше през 80-те-90-те години на миналия век. Преди това бяха японците, британците, словенците. Всеки има своите 5 минути слава и ние вече имахме своите 5 минути. Сегашното поколение се опитват да пишат своя лична история, не полска история, което е малко по-различно. Но мисля, че това е проблем не само в Полша, а навсякъде по света. Поставянето на личното над общото е особено голямо сега.

Експедицията Еверест '80
На снимката: Виелицки - на втория ред, в средата

Кое от своите постижения считате за най-стойностно?
Мисля, че последното - изкачването на Нанга Парбат, защото бях сам. Никога не бях ходил там. Не би трябвало да го правя, но... Не знам защо го направих. Не мога да разбера дори днес. Всички знаци бяха против това, не само времето (смее се). Бях без екип... Екипът ми трябваше да ме чака, но те си тръгнаха. Никой не изкачи Нанга Парбат през 1996 г. Времето беше лошо. Нямах информация, нямах помощ, нищо. Просто късмет.

Вие сте инженер. Има доста алпинисти, които са инженери, хора на точните научки. Защо тази комбинация се оказва толкова често срещана - защото и двете неща са някакъв вид брейн-сторминг или?
Може би, може би... Знам какво имате предвид. Разбира се, може да се намерят и философи, артисти, но да, права сте, повечето алпинисти са инженери, математици, хора, които могат да следват логиката, да разбират прогнозата, да речем. Планините са за всички, но вероятно хората, които са инженери и с подобни професии, се чувстват малко по-добре там, защото трябва да се вземат много важни решения, а такива хора са свикнали с това, по-подготвени са.

Доколкото разбирам, не мислите много за знаците на съдбата и сте по-скоро прагматик?
Да, разбира се!

Какво бихте казали на начинаещите алпинисти?
Търпение! Търпение е първото. Планината няма да изчезне, ако не я изкачат. И трябва да знаят, че ако не изкачат върха, това не е поражение, a трупане на опит. Така че, спокойно, опитът е най-важен в планината. Ако искаш да предприемеш най-голямото предизвикателство, трябва първо да минеш през по-малките, през по-малките еверести. Бавно, постепенно. Това е по-сигурният начин, а не да скочиш като Томаш Мацкиевич - от улицата на Хималаите. Той не се захвана първо с катерене, да речем, а директно тръгна към своята мечта.

Но Вашата кариера започва именно така - от Еверест.
Да (смее се), но все пак преди да ида на Еверест, съм се катерил по други планини.

Със Златния пикел

---
* На 17 февруари 1980 г. Виелицки и Лешек Чихи правят първото в историята зимно изкачване на осемхилядник изобщо. Полската национална експедиция до Еверест е водена от Анджей Завада.
** Първата жена, изкачила К2. Ванда става третата жена в света и първата полякиня и европейка, стъпила на Еверест - през 1978 г.
*** По време на експедицията поляците осъществяват първо в историята зимно изкачване на този осемхилядник - Мачией Бербека, Томаш Ковалски, Артур Малек и Адам Биелицки. На слизане Ковалски и Бербека загиват.
**** Новозенландецът сър Едмънд Хилари е първият човек, изкачил Еверест през 1953 г., заедно с шерпа Тенсинг Норгей. Французинът Морис Херцог остава в историята като първия човек, изкачил осемхилядник - Анапурна, през 1950 г., заедно с Луи Лашенал. Райнхолд Меснер прави първото изкачване на Еверест без допълнителен кислород, с Петер Хабелер през 1978 г. Освен това, е първият човек, изкачил сам Еверест - за първи път в чист алпийски стил, без допълнителен кислород - 1980 г. Меснер е първият алпинист, изкачил всичките 14 осемхилядника, всички без допълнителен кислород, някои от тях по нови маршрути. Валтер Бонати е най-големият алпинист в средата на миналия век, записва исторически солови изкачвания в Алпите, премиери и технични линии в Хималаите, има решителен принос за италианската премиера на К2 през 1954 г., един от най-талантливите писатели на планинарска тематика.

Интервюто с Кшищоф Виелицки чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ифан Сунг

Ифан Сунг избира да учи и да живее в България

Родителите на Ифан Сунг, които са от Китай, се срещат в София през 90-те години. От любовта им се ражда тя и брат ѝ. Семейство Сунг се установява в София, където отглежда децата си. Ифан е завършила средното си образование у нас. Сега е студент по стоматология. Говори перфектно български език.  Рядко пътува до Китай, но се чувства добре в родината на..

публикувано на 06.07.25 в 06:05
проф. д-р Александър Чирков

Проф. Александър Чирков: Човек трябва да има време за духовното и телесното развитие

Името на проф. Александър Чирков е синоним на модерната кардиохирургия в България. Проф. Чирков не просто основава болница "Света Екатерина", той дарява надежда и живот на хиляди българи. Десетилетия след първата трансплантация на сърце у нас, неговото дело продължава да вдъхновява.  „Още от първия ден аз забелязвам каква огромна разлика съществува..

публикувано на 06.07.25 в 05:10
Константин Икономов

Актьорът Константин Икономов от Сатиричния театър: Театър - моя любов!

Актьорът Константин Икономов от Сатиричния театър е гост в поредицата "Магията на театъра" . Той има ярко присъствие на сцената и впечатлява със своите превъплъщения в различните образи. Константин Икономов завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2005 год. в класа на проф. Пламен Марков . След това работи в театъра в Стара Загора. А по-късно на..

публикувано на 30.06.25 в 11:01
Деси Добрева

Деси Добрева представя предстоящото турне "Гиздава", с което ще подпомага талантливи деца

Деси Добрева е специален гост в "Нощен хоризонт" и представя предстоящото турне "Гиздава".  Седем концерта в седемте най-големи градове в страната, с благотворителна цел - в подкрепа на деца таланти.  Певицата, заедно с Лудо Младо Бенд и Нешка Робева, стартира мащабното турне, което ще обиколи България и ще зарадва почитателите на българския..

публикувано на 24.06.25 в 11:24
Росица Денчева получи почетен плакет от кмета на Плевен д-р Валентин Христов

Тенисистката Росица Денчева получи почетен плакет на Община Плевен

18-годишната Росица Денчева, състезател на Тенис клуб "Плевен 90", ще представи родния си град и България на турнира "Уимбълдън".   На специална среща тя получи почетен плакет и поздравления от кмета на Община Плевен д-р Валентин Христов и неговия заместник Калоян Къдрийски.  Наскоро тенисистката впечатли спортния свят с отличното си..

публикувано на 23.06.25 в 14:43
Мая Антова

Защо е важен въпросът "защо"?

Сърцето на днешната гостенка в рубриката ни "Горещи сърца" тупти с ритъма на въпросите, които постоянно си задава. Признава, че любимият ѝ въпрос е "Защо?", а намирането на отговорите му всеки ден и при всички обстоятелства помага да се усъвършенстваш, да се развиваш и да вървиш напред. Страстта ѝ да стига "до корена", да изследва причините, да..

публикувано на 22.06.25 в 06:01
Юлита Фъсева

Юлита Фъсева за фестивала за класическа камерна музика - Arbanassi Summer Music

От 10 - ти юли започва поредното издание на един много красив бутиков фестивал, който от 2010 година се провежа в архитектурния резерват Арбанаси. Фестивалът за класическа камерна музика - Arbanassi Summer Music събира за няколко дни музиканти от Западна Европа с български инструменталисти. Създатели на фестивала са музикалното семейство..

публикувано на 21.06.25 в 08:00