Критериите са пъстри, така както е пъстро самото нематериално наследство, изтъкна тя. Най-важен обаче е критерият устойчивост във времето, за да се превърне нещо в традиция.
„До този момент мъжкото хоро в Калофер има своята практика на местно ниво, но няма 50 години предаване от поколение на поколение на самия обичай и традиция. Тоест, можем да смятаме, че това е хубав и емоционален празник за калоферци, но уви, не може да покрие критериите за нематериално културно наследство“, каза Ирена Тодорова.
Българският национален регистър е под егидата на Министерството на културата, на Националния съвет за нематериално културно наследство. „Мъжкото хоро е разглеждано като елемент, но е отхвърлено от тази комисия преди години, защото се смята за т.нар. изработена традиция, която все още не е намерила устойчивост във времето и няма данни тя да е предавана стриктно от поколение на поколение. За да стане мъжкото хоро в действителност традиция, трябва да минат поне три поколения, които по един и същи начин го практикуват на местно ниво и общността да го припознае като важна част за идентитета, в случая на Калофер“, обясни Тодорова.
Вторачването в критериите на ЮНЕСКО не прави непременно нашите обичаи важни или не, категорична е Ирена Тодорова. „Те са важни, ако хората ги припознават за такива, ако ги опазват.“
Чипровският килим като послание
Килим от втората половина на 19 век е най-новото попълнение в Историческия музей в Чипровци. Килимът е дарение от американско семейство и пристига в музея с посредничеството на холандски колекционер, също дарител на музея. Старинният килим ще бъде част от атракциите на предстоящия Фестивал на чипровския килим. Ще бъде представен и четириезичният албум „Чипровският килим – постланият път към Бога“. Това съобщи в предаването "Хоризонт до обед" музейният директор д-р Анита Комитска.
„Той се е намирал и в православния храм, и в католическата катедрала, и в синагогата, и в джамията. Една тъкан, изработена с много обич от чипровчанката.“
„Умението за тъкане на килими е причината, поради която чипровският килим получи своето признание (от ЮНЕСКО – бел. ред.) Умение, което е не на 50, а на хиляди години. Една древна традиция. Чипровските църкви в средата на 17 век са имали такива килими, а изследователите на семантиката, на техниката на тъкане, на основните мотиви и техните знаци говорят за много по-древна традиция, за символи от зората на човечеството“, отбеляза Комитска.
Според нея местните хора, за които това е потомствен занаят, може би не бият „твърде силно камбаната“.
„За да говорим, че чипровският килим е една прекрасна тъкан на вълнена основа, с вълна, с природни багрила, която е полезна, красива, прекрасна част от интериора на всеки български дом“, коментира Комитска.
Сред критериите на ЮНЕСКО е „жизненост“ на даден обичай или практика и той е не по-малко важен от „старинност“, подчерта проф. Мила Сантова, която работи активно за това през последните години да имаме повече образци на нематериалното културно наследство, признати от ЮНЕСКО. Тя смята, че понякога давността излишно се фаворизира.
България вече е част от международното жури на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство, уточни проф. Сантова.
Националният ни регистър за нематериалното културно наследство действа от 2002 година. Пет са образците на нематериалното ни културно наследство, вписани в световната листа на ЮНЕСКО. Мила Сантова е работила по досиетата на три от тях – чипровските килими, бистришките баби и нестинарството.
Вписванията не се случват само в една листа, има три различни листи, обясни проф. Сантова. Най-известната е представителната листа на елементи на нематериалното културно наследство. В друга от листите страната ни няма вписвания до този момент.
„Това е листа на елементите, които се нуждаят от спешна помощ. Част от елементите, по една или друга причина, в световен план, са застрашени. След много стриктна оценка и преценка ЮНЕСКО дава и пари. В първата листа не се получава финансова помощ", посочи проф. Мила Сантова.
Други акценти по темата чуйте в звуковия файл.
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..
Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания. Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..
За какво за се готвим, ако между Украйна и Русия настъпи мир, заявки за което се чуват основно от САЩ на Доналд Тръмп и Русия на Владимир Путин? ООН прие декларация, която може да се отчита като една от първите стъпки за мира. Според Христо Христов – старши национален представител на България в Ирак по време на втория ни контингент там, има..
" Когато децата плащат цената – публичното финансиране на лекарства за деца между солидарността и предразсъдъците" – така е озаглавено проучване, поставящо на фокус темата за заплащането на тези лекарства. Изследването, проведено от Института по философия и социология на БАН, е част от по-голяма инициатива - "Цветно утре за нашите деца", дело..
На 49-годишна възраст внезапно почина Янко Маринов - високо ценен пианист и органист, византолог, ерудит, научен изследовател и основател на консорта за..
Откакто сме в Шенген, няма кой да контролира разрешителните за превоз. Ние нямаме контролен орган какви разрешителни се използват, от кого, кои..
70 работници и служители на плевенската фирма "Паркстрой" ще си получат спрените заплати до дни. Общината намери решение, след като отправи..