"За мен професията е това, с което се изхранваш, с което си печелиш хляба – там ти нямаш право на настроения. Оттам нататък обаче може да бъдеш още много неща. За щастие за мен рисуването е, може би, най-интимната дейност“, споделя тя в предаването "Графити по въздуха". Танцът е абсолютното ми посвещение – от начало до край, допълва Мила Искренова.
Откриването на изложбата е на 27 януари. В галерия „Етюд“ работи нейна колежка – хореографката Галина Борисова, която „сръчкала“ Мила Искренова да подбере картини за изложбата. „Оттам дойде поканата и настойчивата инициатива да се направи тази изложба. Приела съм вътрешно, че хореографията е това, с което аз общувам социално. А тези интимни мои дейности не съм имала амбицията да ги показвам никога.“
Тя рисува от много малка, „като всички деца, които и в училище учат рисуване“.
„Аз рисувах обаче с огромно удоволствие и извън часовете. Вкъщи си рисувах някакви измислени герои или прерисувах рисунки, които особено много ми бяха харесали в книжките. През цялото време съм рисувала, през много големи интервали от време понякога. Рисувах много, когато бях в Италия – тя ми подейства изключително стимулиращо. Там рисувах в едни бележници, малки, с водни бои и моливи. След 2000-та година започнах да рисувам и с маслени бои, започнах да рисувам портрети.“
Мила Искренова се запалила и по рисуването в източен стил, подарили й специални четки от Япония за рисуване с туш и водни бои.
Част от творбите в изложбата са фотокопия на рисунки и скици, които хореографката е правила при подготовката на спектакли. „Те са много интересни. Слава Богу, че съм ги запазила, защото там нагледно може да се види как един хореограф вижда музиката. При мен музиката се превръща в образи, в диаграми, понякога в архитектурни образи. Аз не я разчитам на времена и тактове. Като едни големи енергийни вълни, които се опитвам да визуализирам.“
Независимо от мненията, че съвременният танц е силно социален, никога не съм си позволявала на сцената да кача директно социални проблеми – за мен това е вид профанизиране, признава Мила Искренова. „Нивото, на което аз мисля в изкуството, не допуска пряката намеса на социалните проблеми.“
Още за фините връзки между сцената и рисуването - в звуковия файл.
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
В Къщата на художниците в Плевен е подредена изложба, която е своеобразно емоционално завръщане. Убавка и Костика са едни от най-разпознаваемите и..