Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лора Любенова: Ние сме единствената европейска страна без национален план

Хората с деменция - не семеен, а обществен проблем

Надежда Тодоровска: В здравната ни система липсва звено за домашна грижа

За дома в село Горско Косово, община Сухиндол, бяха огласени фрапиращи случаи.
Снимка: БГНЕС

Грижата за хората с деменция не е проблем на семейството, а на обществото – това каза в предаването „Хоризонт до обед“ Лора Любенова от Гражданско сдружение Алцхаймер – България.

„Ние сме застаряваща нация. Ако не намерим решение на този проблем сега, по-късно ще има много по-големи последствия за нас като общество. На всеки един болен, ако трябва да има и един болногледач от семейството вкъщи означава, че икономически този човек също не може да се реализира професионално на пазара на труда“, заяви тя.

Хората с деменция у нас наброяват около 100 хиляди души, а в домове са едва 1% от тях. От Гражданско сдружение Алцхаймер – България апелират за изработване на национален план и стандарти за грижата за хора с деменция.

„Ние сме единствената европейска страна без национален план“, посочи Лора Любенова. „До някаква степен деменцията е една стигма и тема табу, по която семействата се страхуват да говорят. Положението е много тежко и трудно за всеки, който попадне в тази ситуация.“

„Тази болест се очаква да бъде бичът на 21 век. Социалните и здравните институции и системи може би няма да издържат, ако не се намери устойчиво решение“, коментира Любенова.

Нямаме информация докъде е стигнала Националната здравна стратегия и къде е мястото на възрастните хора с деменция в нея, каза още Лора Любенова.

„Индивидуално, във всеки един ден, ако сега се влезе на проверка, ще се разкрият такива ужасяващи ситуации, каквато беше в началото на годината в един дом, сега във втори“, допълни Лора Люченова. 

Отвъд финансирането на строителството и на сградите стои въпросът за обучението на специалисти, подчерта Любенова.

„Мой близък беше болен от деменция. Когато подадеш в бюрото по труда обява, че искаш да наемеш болногледач, който е трениран и обучен, за да се грижи за дементно болни и виждаме в интернет, че е имало обучение, финансирано по програма за такива болногледачи, се оказва, че те всички са напуснали страната, за да се грижат за дементно болни в Западна Европа. Този проблем е голям бич за семействата, да мислят как да се грижат за техния близък.“

Тези хора имат нужда 24/7 от наблюдение и обгрижване, обобщи Любенова.

Българският червен кръст има подобна програма за обучение на професионални болногледачи, която осъществява съвместно с Медицинския университет.

БЧК стартира през 2003 година програма, фокусирана върху грижата за възрастни хора в домашна среда. С помощта на Швейцарския червен кръст е била създадена програма за подготовка на служители в центровете за домашни грижи на БЧК. Програмата отговаря на всички европейски изисквания и е лицензирана в Националната агенция за образование и обучение.

Останалите програми, финансирани от ЕС, залагат подобно обучение в доста скромни параметри, отбеляза д-р Надежда Тодоровска, заместник-генерален директор на БЧК.

Не повече от пет дни обучение. Човек, който няма трудови навици и се очаква да бъде в помощ на възрастни хора с хронични заболявания, трайни увреждания, специфични нужди няма как в рамките на 5 дни, 40 часа, да научиш човек и да го обучиш да може да отговори на някакво качество на услугата след това.“

120 часа трае обучението в БЧК за домашни помощници и този минимум от 120 часа е базисно обучение. Следва допълнително текущо обучение за надграждане на уменията. 160 часа се предвиждат за допълнителна квалификация на медицинските сестри, които въпреки висшето си образование са подготвени и имат своята практика в болнични заведения.

В нашата здравна система липсва именно това звено – за домашна грижа, изтъкна д-р Тодоровска.  

БЧК работи на базата на добри практики от Германия, Швейцария и Австрия. В Швейцария обучението трае 720 часа, а в Австрия 440.

За всички социални услуги трябва да имаме стандарт за качество, посочи още Тодоровска. „Защото иначе няма значение откъде идват средствата – дали те са публични: от държавния бюджет, от европейски фондове, дали са от нашите джобове, защото искаме да се грижим за нашите възрастни хора в семейството. Трябва да знаем, че ако плащаме, ние плащаме за качествена услуга.“

Трябва да има лицензионен режим за организациите, предоставящи подобни услуги, а сега съществува единствено регистрационен режим, подчерта Надежда Тодоровска.

Двете мнения в детайли чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Владимир Береану

Владимир Береану: Джорджеску спечели благодарение на Тик-Ток с 3 млн. последователи

Любопитни са резултатите от първия тур на президентските избори. Първия - Калин Джорджеску, изобщо социолозите не го хванаха. В проучванията той беше в графата "и други", каза журналистът Владимир Береану в интервю пред БНР. В предаването "Нещо повече" той направи интересен анализ на  двамата  от осемте кандидати за президент на северната ни..

публикувано на 25.11.24 в 18:14
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00