Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изводите след отменената българската експозиция в Париж

Клемена Антонова: Изложбата в Лувъра е знак за дълбоко работещи стереотипи

Има тенденция иконите да попадат в категория "ориенталското изкуство"

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Един от най-големите музеи в Европа няма отдел за православно и византийско изкуство, което е един от основните фактори във формирането на европейската култура и цивилизация. Това е важното." Това мнение изрази пред "Хоризонт" историкът на изкуството Клемена Антонова по повод отложената българска изложба в Лувъра.

"Иначе има много важни музеи по света, които имат отдел по византийско изкуство, където обикновено икони от нашата част на света – от България и други православни страни, се намират в тази отдел. Нашите, български икони представляват форма на поствизантийско изкуство. И е много показателно, че в Лувъра няма изобщо отдел върху византийско и православно изкуство и със сигурност е нещо, което показва много неща на много дълбоко ниво – като културни стереотипи, които съществуват в Западна Европа.“ 

Адекватни ли бяха аргументите, с които Светият Синод се противопостави на третата ни изложба в Лувъра, която предстоеше това лято? Министерството на културата отмени подготвяната експозиция с работно заглавие „Изкуство и култури в България – 16-18 век“, след отрицателна реакция на Светия синод, както и на директора на Института за изследване на изкуствата към БАН д-р Емануил Мутафов.

„За мен интересното в цялата тази история е по-широката рамка, в която всичко това с изложбата се случва – по-широката рамка е в това, че в България много от хората се чувстват обидени от това, че е направена изложба, в която български икони се слагат в Отдела за ислямско изкуство. Интересното е, че според мене Лувърът не е имал намерение никого да обижда. Това какво показва? Че хората в България лесно се обиждат. По-важното е, че показва абсолютно неразбиране от страна на Лувъра на българската история и култура.“

Изложба на икони в Разград Снимка: БГНЕС

Според Антонова това е част от тенденция иконите като форма на изкуство изобщо, не само българските, а и руските, сръбските, византийските да попадат в една обща категория на ориенталското изкуство.

„Ориентализмът като идея, като начин на дискурс, на говорене за други култури, е нещо с доста дълга история – връща се обратно поне към 18-19 век. Но има много дълбоки културни стереотипи, по които се мисли. Ориентализмът не е просто да раздели света на Изток и Запад и на Запад и на Ориента, а от западна гледна точка, от позицията на авторитет да опише какъв е Ориентът – обикновено екзотичен, назадничав, не толкова прогресивен и т.н. Тъй че е естествено, когато култури и общества усещат, че са сложени в категорията на Ориента, те се чувстват обидени. В това няма нищо странно. Но особеното е, когато от другата страна – от западна гледна точка се говори без никакво съзнание, че се използват културни стереотипи от този ориенталски дискурс“, коментира изследователката.

Изложба на икони в Кърджали Снимка: БГНЕС

„Обяснявам си го с това, че както много други неща – колониалистични стереотипи, расизмът са дотолкова дълбоко навлезли в културното съзнание, че е много трудно да се откъснем от тях.“

Опитвам се да си представя как този инцидент изглежда от западна гледна точка, допълни Клемена Антонова. „Дали ще се види отново от гледна точка – ами, да, ориентализирани хора, които от най-малкото нещо се обиждат, скачат и почват да правят проблеми, или ще се види като проява на неразбиране от двете страни, което трябва да има дискусии и дебат, за да се разбере какъв е истински дълбокият проблем и широката рамка на целия инцидент.“

Историкът на изкуството смята, че това може да бъде повод да се привлече вниманието към този важен въпрос, защото „ориентализмът в днешно време, в 21 век, е нещо важно, но ако се говори в тази рамка, а не просто как сме били обидени или как е светотатство“.

Цялото интервю е в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Прощаваме се с журналиста Асен Григоров

Днес се прощаваме с журналиста Асен Григоров. Той почина на 59 години в петък, а поклонението ще е от 11 часа в столичния храм "Света София". Хората ще запомнят Асен Григоров като водещ на телевизионното икономическо предаване "Плюс минус", като създател на "Бизнес закуска" и на първия сутрешен блок в модерната му форма у нас. Той е..

публикувано на 26.05.25 в 08:08

Тежка катастрофа с един загинал край Кресна

Тежка катастрофа с един загинал е станала тази сутрин около 6 часа на главен път Е-79 в района на Кресна. Ударили са се лек автомобил и товарен камион. На място е загинал водачът на леката кола, който по информация от полицията е на 20 години. Движението е спряно и в двете посоки. За леките автомобили има осигурен маршрут, а..

публикувано на 25.05.25 в 10:04

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54