Жени Жикова: Доброто познание за езика ни прави красиви отвътре

В по-голямата част от времето не се налага да убеждавам хората колко е важно да владееш, да уважаваш и оценяваш речниковото си богатство, понеже по такъв начин общуването е безкрайно цветно, отбелязва Жени Жикова, която бе гост на предаването "По първи петли".

Какво носи любовта към „мъртвите езици“? „Може би носи носталгия по едно по-подредено време, не спрямо графици“, смята Жени. Книгите, страниците, речта са това, което винаги ще ни свързва, вярва тя.

„Моите студенти са от специалност „българска филология“. В по-голямата си част обществото ги възприема като „учителите“, което е факт – те наистина завършват с професионална квалификация, която из позволява да преподават български език и литература в училище. Истината обаче е, че те са много по-широко подготвени в сферата на хуманитаристиката и имат изключително силна връзка с текста, културата, естетиката.“

„Езикът е система, строй и изисква време и търпение. Камо ли когато става дума за „мъртъв език“, допълва още Жени Жикова.

Сред мотивиращите фактори да учиш един вече забравен език е страстта да изучиш „онова, което е по-малко известно“, казва Жени. „Винаги съм имала слабост към разни, специфични, тесни, може би за определени хора дори теми или проблеми, въпроси аусайдери. Но там се крие за мен ключът към големите загадки.“

Жени Жикова е дете на българка и сърбин. Вярва, че „любовта е страст, свободата също, а страстта е… всичко“.