Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

12 дни в Непал

Жюстин Томс на дигитална диета в Катманду

Как щастието може да покълне в мизерията и как се живее без телевизор

Високо в планината едно капсулирано общество живее на крачка встрани от бесния ход на времето.

„Всичко, което видях, ме порази“ – така обобщава впечатленията си от престоя си в Непал Жюстин Томс – експерт по онлайн комуникации, публицист и блогър.

Натрупаните впечатления на Жюстин Томс варират в двете крайности – от порива още в първите 24 часа да си тръгне обратно, до това след 10-12 прекарани там дни да не иска изобщо да напуска мястото. Тя е пребивавала основно в Катманду и околностите. Престоя си в Непал Жюстин Томс описва като отрезвяващ „на фона на всички наши донякъде измислени проблеми, донякъде голяма разглезеност от живота, който водим“.

„Беше много мръсно. Много, много мръсно. Аз съм пътувала на много места по света, но толкова мръсно място не съм виждала. Изключително прашно, защото има много малко пътища, които са асфалтирани, а има страшно движение. Пластмаса, всякакви боклуци, захвърлени на всякакви места. В целия град, покрайнините, дори в полето“, разказа в предаването "Графити по въздуха" Жюстин Томс.

„Видях изумителни стари храмове, исторически места, културни места, съхранени до днес, изградени до прекрасен детайл. Видях история и култура, които силно контрастираха на всичко останало – един изключително беден, скромен и в същото време щастлив живот, който тези хора водят там. Хора, които може би един или два пъти на ден могат да се хранят. Които ядат основно ориз, евентуално зеленчуци, малко плодове, много рядко месо. И все пак хора, които са добри, усмихнати, спокойни, с радост от живота, в очите. Което е много стряскащо и много хубаво същевременно.“

Къде е тайната на бедния, но щастлив живот? „Дали е от културата им, дали от религията им, дали е от това, че просто гледат философски на света“, пита се Жюстин Томс.

Там често спира токът, а интернетът е твърде скъп за тамошния стандарт на живот. „За мен беше една дигитална диета. Така че ми се получиха едни чудесни 10-12 дена, в които имах изключително малко достъп до интернет, бях си изключила телефона напълно.“

„Това, което ми липсваше, е по-скоро разбирането, че тези технологии могат да помогнат на това общество. Масово те се използват само като базова комуникация, а не като възможност, през която тази държава, която има достатъчно много история, традиции, интересни неща, които да сподели със света, да се промотира.“

Пътуването на Жюстин Томс било свързано с водено от нея обучение на млади хора от различни части на света, включително от Катманду. Била изумена от отношението към жените.

Модерният свят все още не е стъпил там. Тези млади хора знаят, че не бива да е така, но са принудени по силата на традицията и на очакванията на обществото и техните семейства да е така. Всички тези теми са изключително нови и все още е силно табу да се говори.“

Да видиш стенвестник през 2020 година – възможно е, когато си в Катманду. „Все още из центъра има табла, на които лепят вестника – лице, гръб на страниците и стоят възрастни хора, които са наистина далеч от технологиите. Изключително им е скъпо и недостъпно телевизори да имат, въобще техника у дома имат само богатите хора, не е масово. Някъде като има телевизор, като едно време в България, се скупчват семейства да гледат.“

Част от културния шок на Жюстин Томс идва от факта, че „те нямат понятие за опера, нямат театър в класическия стил, както ние го знаем, нямат много литература, няма детски книжки“. Имат обаче много силно застъпени и развити изкуства – музика и изобразителни изкуства.

На фона на всеобщата мизерия, Жюстин Томс отбелязва големия брой училища – в малки сгради и отделни къщи. „Учат в клас между 100 до 120 деца. Седят по земята основно. В едно помещение сядат децата. Целодневна е формата на обучение.“ 

Според Жюстин Томс всички европейци и хора от Запада, които попадат в Катманду, се чувстват опиянени от мястото. „Може би заради контрастите, може би заради пъстротата, може би заради добротата и това натурално щастие, което излъчваха всички тези хора. На мен наистина парченце от сърцето ми остана там. Още дълго ще говоря за Непал, за това пътешествие в Хималаите“, сподели Томс пред "Хоризонт".

От Непал се е завърнала само с табела с надпис „Namaste“ – израз, с който там те посрещат и изпращат.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

Снимки: Жюстин Томс 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
На голямата сцена на Народния театър „Иван Вазов“ се провежда концерт на японски барабани тайко. София, 8 октомври 2025 г.

Откъде идва интересът в България към далечна Япония?

Отбелязват се 35 години от създаването на специалност Японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тържествата ще са на 17 октомври, а лекция на проф. Цветана Кръстева - преводач, преподавател и основател на специалността Японска филология, ще има на 16 октомври. "Студентите бяха малко, но елитни. Всички се развиха много..

публикувано на 14.10.25 в 11:12

Дом за възрастни в Монтана приветства първа столетничка

Първата столетничка си има дома за възрастни хора в монтанското село Владимирово. Райна Мадова стана на 100 години и бе почетена за рождения си ден с торта, свещички и баница. От 10 години баба Райна Мадова е част от дома за възрастни хора в село Владимирово. Тя е от Бойчиновци, работила е в цеха за макарони, разказа Румяна Милетиева, която е..

публикувано на 13.10.25 в 22:25

Излиза новият исторически роман "Деултум посреща Свирепия"

Утре е премиерата на новия исторически роман "Деултум посреща Свирепия". Събитието е от 18.30 часа в Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В момента предишният роман от поредицата - "Мистерии в Хераклея Синтика" , се превежда на 4 езика - френски, немски, английски и гръцки език.   В Деултум има амфитеатър, още не е открит и..

публикувано на 13.10.25 в 12:48

Биопроизводител: Орехът е един от най-ценните продукти на земята

Масло, тахан, брашно, крем за лице, дори оцет, както и… маджун от диня – това е продукцията на биопроизводителя Рашко Денев. В малката семейна работилничка работят той и съпругата му. Отглеждат 60 декара собствени орехови насаждения и 90 дка под наем . "Всички са био, нямаме право в стопанството да имаме и био, и не био." "Някога си..

публикувано на 09.10.25 в 07:03
Хераклея Синтика

Рекордно дълго археологическо лято на Хераклея Синтика

Рекордно дълго - половин година, продължи археологическото лято в района на античния град Хераклея Синтика . Освен планираните проучвания, имаше и извънредни, които получиха допълнително финансиране и много ценни резултати. Те се проведоха по трасето на разширявания вертикален газопровод в района на античния град. В края на миналата седмица..

публикувано на 07.10.25 в 12:00

платена публикация
Шестото издание на образователната кампания "Пресичам безопасно с TEDI" стартира от Велико Търново

24.9.2025г. – За първи път образователната кампания „Пресичам безопасно с TEDI” стартира от Велико Търново. Шестото издание на инициативата бе поставено в основно училище "Патриарх Евтимий", където първокласници придобиха ценни знания за пътната безопасност от представители на Главна дирекция „Национална полиция“. Техен верен спътник в уроците бе..

публикувано на 06.10.25 в 16:15
Стефан Курдов

Стефан Курдов защитава правата на бездомните животни във Варна

От 50 до 300 лева е глобата, ако храниш бездомно животно във Варна. С това са се преборили доброволците от координационен център за противодействие на насилието над животни "Зоопатрул" с председател журналистът на свободна практика Стефан Курдов . Предстои тя да бъде отменена от Общинския съвет. Той и неговите съмишленици успяха да осигурят 120..

публикувано на 05.10.25 в 05:22