"Великденско вино" - най-добрата пиеса на 20 век

Великден е. Причастието е приготвено. Греховете се прощават. Попът трябва да служи. Но нещо не е наред. Църквата е празна, хората не идват. Само поп Кръстьо и немият му клисар Гечо сноват по дървения под и мъкнат непоносимите товари на прокълнатите си съдби... Така започва един от най-големите върхове на българската драматургия - пиесата „Великденско вино“ от Константин Илиев. В постановката се разглежда темата за предателството на Васил Левски.

Навръх Великден, църквата Света Богородица в Ловеч, където поп Кръстьо Никифоров е приготвил свято причастие. Никой обаче не посещава църквата и освен свещеника, в нея е само неговия ням клисар Гечо. Попът се съмнява, че виното в причастието му е отровно, защото е обвинен в предателство на Васил Левски на турците и всички ловешки граждани искат да му отмъстят. Самотният празник е повод свещеникът да се върне към славното и страшно време на залавянето на Апостола и да изрече пред немия си слуга своите обвинения към ловешките комитетски дейци.

Представлението търси отговора на въпросите дали такъв човек - човек на вярата и доброто, би предал Васил Левски? Къде духът му е пречупен и къде душата се оказва по- слаба от характера? Във „Великденско вино“ чувството за вина разяжда отвътре човешката душа и започва да я руши пагубно.  Премиерата на „Великденско вино“ е била през 1980 година в Драматичен театър "София". Режисьор Леон Даниел. През 1993 г. Иван Добчев постави пиесата в Народен театър "Иван Вазов", София с Велко Кънев в ролята на поп Кръстьо и Цветан Алексиев.

„Добрата пиеса е като добър кладенец - колкото повече черпиш от него, толкова повече вода идва“, казва Леон Даниел за този текст.