Книгата живее нов живот у нас. Съвсем наскоро тя беше издадена самостоятелно в безспорно красиво издание с твърди корици.
Творбата е пренаписвана многократно
Раждането на творбата минава през доста перипетии.
„Твърде неконвенционална за нашата британска публика… реалистична, непредразполагаща, непривлекателна“. С тези думи критикът Едуард Гарет определя книгата, която е отхвърляна 20 пъти преди да бъде публикувана.
Книгата е създадена като естетичен ескиз с името „Портрет на художника“ през 1904 година. Джойс я предлага на списание „Дейна“, но я отхвърлят. Тогава писателят решава да я преработи в автобиографичен роман с работно заглавие „Стивън героят“ под влияние на старинна английска балада. Работи над текста 2 години паралелно с писането на разказите от сборника „Дъблинчани“.
Неудовлетворен от резултата, през 1907 г. отново започва да пише „Портрет на художника като млад“. Завършва го 4 години по-късно, но през 1913-1914 г. отново го преработва. През 1914 г. романът излиза като подлистник на списание „Егоист“, а две години по-късно е издаден и като книга.
Първото ехо на постмодерните нюанси в рисунъка на портрета от художника на думи Джойс, подгизнал в красивата сложност на езика му, изобразява конфликта, контраста, сблъсъка на християнските догми с бягството в галоп към символа на артистичната свобода – не само да действаш без ограничения, но и да съзезерцаваш, да чувстваш и да бъдеш.
Из сложно красивия свят на Джеймс Джойс и „Портрет на художника като млад“ ни води един от най-изтъкнатите ни преводачи - Иглика Василева, превела „Одисей“ на Джойс, определян като "библията на постмодерната литература".
"Със сигурност това е един от стълбовете на литературата на модернизма. Много важен е този роман, защото е първият на Джойс. Той тръгва от една страшна аморфна маса. Непрекъснато си е нахвърлял някакви неща, от които е смятал, че ще стане роман. Той прави това, докато пише разказите си „Дъблинчани“. Тези неща набъбват докъм 400 страници. Но, разбира се, никой не може да публикува такова нещо. Той най-накрая осъзнава и прави тези 5 глави на „Портрета“, които са прекрасни, стегнати. Това е първият роман на Джойс. Това е първият Bildungsroman на ирландската литература. И за първи път въвежда, това е важно, героя си Стивън Дедалус, който след това продължава и в „Одисей“ да бъде един от главните герой, заедно с Леополд Блум."
За да ни разкрие всичко това, Джойс използва модернистичната нехронологичност, линеарното повествование:
"В "Портрета" това е много ясно и хубаво направено. Той тръгва по така установения ред, героя го срещаме още от малък. Може би ключовата глава и най-важното нещо в този роман е проповедта на отец Арнал. Все пак не забравяме, че Джойс учи в йезуитски колеж. Тази проповед на отец Арнал е проповед за ада и за вечното проклятие и абсолютно е в стила, и в духа на Игнатий Лойола. Тя е блестящо направена. Междувременно се случва едно посещение при проститутка на самия Стивън. Това още повече засилва усещането му, че той трябва да се пребори с тези предразсъдъци, освен с тежкото си материално положение. Тази реч като че ли предопределя неговия отказ да стане йезуитски свещеник. И тук са вплетени най-страшните неща на католицизма, с които този млад дух трябва да се пребори. Даже в един момент той казва, цитирам по памет, „да живееш, да се заблуждаваш, да падаш, да побеждаваш, но от живота да създаваш живот“, посочва Иглика Василева.
История за зимен ден и ново раждане
Новото самостоятелно издание на творбата на Джойс у нас идва благодарение на неслучайна среща на Гергана Димитрова, редактор на книгата и главен редактор на издателството, което я издава.
"Идеята за трето раждане на тази книга в България се появи през януари. Имахме среща с Николай Б. Попов. Тогава не подозирах, че той е преводач на "Портрет на художника като млад". Срещнахме се, за да сключим договор за превод с неговата майкаq от немскиq на Йозеф Рот. Тогава в разговора стана ясно, че той е преводачът на тази книга на Джойс. Аз реших, че наистина е време тя да се появи отново на книжния пазар. Защото в момента дори и кратко време е нужно, за да се изгуби една книга от вниманието на читателите. Последният път, когато е издавана, е през 1999 година", уточнява Гергана Димитрова.
Какво е един портрет без своя художник?
Милена Вълнарова е автор на корицата и цялостното графично оформление на книгата. Съвсем по джойсовски нещата са многопластови, а в унисон с историята на многото преработени издания на "Портрета", Милена Вълнарова прави десет варианта на корица.
"Избрахме най-кондензирания вариант, ако можем така да го наречем. Тя събира в себе си няколко от главните символи и пластове на книгата. Целта ми беше това да е нещо просто и да е разбираем символ. Там виждаме крила, пътища, част от лабиринт, изобразени с прости средства. Опростяването е и заради това, че е твръда корица. Не всичко може да стои добре на твръда корица.
Предизвикателството да издаваш Джойс във времена на бързосмилаемост
Още за новия живот на книгата може да чуете в звуковия файл.
Въздействието на Държавна сигурност е разрушително по отношение на общността , в конкретния случай - на църковната общност, но това се отнася и за много други общности. Това каза пред БНР историкът и университетски преподавател проф. Момчил Методиев, който представи книгата си "Разрушаване на общността", която е новото заглавие в утвърдената..
На 11 май - в деня, в който почитаме паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий, библиотекарите празнуват своя професионален празник. С богата културна програма служителите на Столична библиотека отпразнуваха своя професионален празник в Деня на Европа – 9 май. Беше представено стихотворението „Похвално слово“ изпълнено от неговия..
Врачански ученици от училищен клуб по фотография подредиха изложба със снимки, които показват модернизираната пешеходна зона на града. Изложбата е част от националната инициатива "Детективи на европейски проекти", която се изпълнява от областните информационни центрове у нас по проект на Европейската комисия. Фотосите са подредени в изложба,..
Ловеч - град с много история . Мястото, на което се дава началото на Второто българско царство. Градът, който е провъзгласен за революционна столица от Апостола на свободата. Там, където великият майстор Кольо Фичето изгражда единствения по рода си на Балканите "Покрит мост", градът е наричан "Алтън Ловеч" - Златен Ловеч. Тук..
В една стара телевизионна реклама за колбаси се казваше, че Павликени е хубав край с хубави хора. Така е, не е само в рекламата. А хората, особено в павликенските села, са гостоприемни и отлични кулинари. В село Дъскот жените правят единствените в региона мариновани яйца , нещо като киселите краставични, но не съвсем. Своя пристан в..
В Силистра професор Петър Стоянович представи новото си изследване "Царска България (1879 - 1946) – Българският владетелски двор" , написан в съавторство с доц. д-р Ивайло Шалафов. Това е първата и единствена книга, посветена на историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор от времето на т.нар. Трето Българско царство...
Участието на България редом със Съветската армия в битките в края на Втората световна война е спасило страната ни от разпарчетосване. Това мнение изразява 98-годишният доц. д-р Иван Сечанов, който скоро трябва да навърши 99 години. Той е председател на Съюза на ветераните от войните на България. " Война повече не трябва да има . В момента..
Певицата Катя Близнакова, която преди години изпя народната песен "Лиляно, моме" - песента, която се превърна в нейна емблема и стана любима на..
Единственият изход е отстраняване на президента , изказа мнение пред БНР икономистът Красен Станчев. В предаването "Преди всички" той коментира..
Ако си политик, който иска да има политическо бъдеще, ще следваш мнозинството от българските избиратели. В чл. 1 от Конституцията пише, че решенията..