Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Иво Беров: Обидно е да се отнасят с нас като с деца

Може този вирус да остане завинаги и трябва да имаме стратегии

Иво Беров
Снимка: БГНЕС

„Изведнъж животът придоби много по-голяма ценност. За смъртта не се говори толкова. Тя се скрива, по всякакъв начин. В миналото хората са били много по-близо до смъртта - на родители, на големи части от населението от войни, от болести и никой не се е ужасявал чак толкова от смъртта. Приемали са я като нещо неизбежно, като част от живота. Докато сега изведнъж, в едно общество, което по всякакъв начин утвърждава успеха, жизнелюбието, щастието - всички тези неща са измислица като ценности, те са наложени като ценности преди 30-40 години - условно казано, в средата на миналия век човек е имал задължения, а не правото да бъде щастлив.“ Този коментар направи пред "Хоризонт" журналистът и блогър Иво Беров, според когото днес сме по-страхливи откогато и да е в историята.

Важно е властта да мисли за сетнините след сегашната криза. От тази криза може да се излезе, когато управляващите в лицето на официалната власт и оперативния кризисен щаб говорят искрено и казват нещата каквито са, а когато нещо не знаят, казват, че не го знаят, подчерта Иво Беров.

Когато има взаимодействие между двете власти и когато това взаимодействие е на страната на хората, а не на страната на унищожаването на вируса. Защото има един сигурен начин да се унищожи вирус – той е като се унищожат хората, разбирате ли. Вирусът може да остане завинаги, все пак го каза вече Световната здравна организация. Ние може да си живеем с него като с грипа. Това не значи да се затвори една държава, да се затвори едно общество, да се затвори една икономика. Трябва да се мисли какво да се прави. Да се търсят стратегии.“

Ако наистина трябва 60-70 на сто от хората да преминат през болестта, за да бъде тя победена, то тогава явно трябва да се промени стратегията, допълни той. 

„Вече има в България две, две поколения и половина, които са минали през социализма, през казармата. Те са свикнали да бъдат навиквани, да им се заповядва, да изпълняват заповеди и може би се чувстват по-сигурни, когато биват хокани и когато им се казва какво да правят. Но всъщност поведението на тези генерали от оперативните щабове е обидно и би трябвало да бъде обидно за хората. Те се отнасят към тях като към деца. Без съпричастие и без съчувствие. Може би така трябва. Може би така действа българското общество. Може би аз принадлежа към някаква тънка прослойка от хора, които не искат да бъдат хокани. Защото тази тънка прослойка изпълнява все пак тези мерки, те са хора почтени и никой няма право да ми се кара“, коментира Беров.

Противно на все по-често срещаната прогноза, че светът след коронавируса няма да бъде същият, Иво Беров смята обратното. Кризите не променят нагласите, посочи той.

„Във всичките кризи, за които съм чел досега – например чумата през 14 век или тази в древна Гърция, всички тези препятствия, войните, каквито искате бедствия, по никакъв начин не са променили човешките нагласи и човешките взаимоотношения. Сега също нищо няма да се промени, поне в тая насока. Тази криза само изостря двете възможности (говоря за България) – едната възможност е да има все пак някаква сплотеност между хората, другата възможност е да се намразим още повече, доколкото в нашето общество имаме тази склонност. Примерно тези, които стриктно спазват правилата да намразят тези, които не ги спазват толкова стриктно. Да се намразят вярващите, които са отишли в църква или малцинствата и, най-вече, има една подмолна омраза, която се проявява от време на време, но която никой не признава – това е непоносимостта към по-възрастните хора.“

Има начини да се отпуши тази зла енергия, която се трупа с всеки изминал ден, убеден е Иво Беров.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За философията да си учител по философия

"Защо трябва да учим философия?" е въпросът, който най-често чува Владислав Тодоров. Той преподава предмета "Философски цикъл" в елитна врачанска гимназия. Основната идея в работата му е да насърчава учениците си да изразяват мнение, да споделят, да питат, да търсят отговори за всичко, което ги вълнува - от първото влюбване до проблемите на днешния..

публикувано на 18.05.25 в 06:41

Търсене на адреналин с камера в ръка: журналистът Николай Барулов

Журналстът Николай Барулов описва своята работа като "далеч от консерватизма на класическата телевизия". Той е фриланс режисьор и видео журналист с над 20 годишна кариера в телевизията. В професионалния си път минава и през кореспондент във Великобритания.  Николай Барулов дойде в Автономията за да разкаже за тръпката, която ускорява пулса..

публикувано на 13.05.25 в 19:55
Катя Близнакова

Катя Близнакова, изпяла "Лиляно моме" разказва за своите ангели хранители и музиката

Певицата Катя Близнакова, която преди години изпя народната песен "Лиляно, моме" - песента, която се превърна в нейна емблема и стана любима на поколения българи - тази усмихната и пламенна певица гостува на "Нощен хоризонт" . Тя споделя за музиката и песните си, за срещите ѝ с публиката, за колекцията ѝ от ангели - пазители , както и за..

публикувано на 12.05.25 в 10:02
Жаклин Прейс с цигулката

Жаклин Прейс: Ходете по-често на класически концерти

Жаклин Прейс е талантлива млада българска цигуларка , която от 7 години е част от Белгийския национален оркестър . От 2018 година нашата сънародничка живее в Брюксел, но периодично се връща и в България, когато има покани за участия в концерти. В работата си като оркестрант Жаклин се среща със солисти и диригенти от цял свят , сред..

публикувано на 12.05.25 в 08:51
Наталия Цекова - актриса

Наталия Цекова: Хората знаят, че само през образованието се достига до мечтите

Наталия Цекова е актриса с горещо сърце. Тя е от хората, които вдъхновяват и даряват криле на другите, за да могат да летят върху мечтите си. Наталия Цекова сбъдва детската си мечта да играе на сцена. Когато е била на 10 години, е решила, че ще стане актриса. Призвана е за това. Вярва, че е родена, за да бъде актриса. "Определено беше..

публикувано на 11.05.25 в 06:00
Иван Въжаров

Спортният журналист Иван Въжаров подготвя шампиони по бридж

Иван Въжаров е майстор на спортния бридж, играе този олимпийски спорт повече от 40 години. Той е треньор на млади бриджьори - шампиони. Създател е на кръстословици. Участвал е във викторини и в "Минута е много". Дълго време е бил спортен журналист. Като студент в първи курс се е запалил по спортния бридж. Стига до младежкия..

публикувано на 05.05.25 в 12:04

В Международния ден на джаза – самопризнания за вечното притегляне към любимата музика

"Тук са вманиачени по традициите и миналото и всичко е наопаки. Навсякъде другаде да свириш на китара ще е твой плюс. А тук китара…?! Управителите настръхват. "Твърде модерно е, на туристите няма да им хареса." Миналата есен си купих една стара джазова кухарка с кръгъл отвор, дето ще речеш, че е точно като..

публикувано на 30.04.25 в 08:05