Сега нито деца, нито възрастни жужат наоколо в опит да разберат повече за живота на едно от най-енигматичните и полезни същества на планетата. Пчелите обаче са навсякъде в пандемичните времена, незасегнати от ограниченията за хората. Нещо повече, градските пчели дори ни правят повече впечатление наред с пролетните песни на птиците, които чуваме по-отчетливо, изолирани в домовете си. Какво се случва с питомците в Музея на пчелата през последния месец и половина? Петър Вълчовски, чийто делник е свързан както с музея, така и със сдружението „Био Град”, следи състоянието им редовно.
„Пчелите са в много добро състояние. Наоколо има цъфнали череши и круши и те усилено работят. Майката е снесла много яйца, запечатани грижливо в кошерите. Стотици млади пчели ще се родят до дни”, разказва той в предаването "Изотопия".
А отдолу се изграждат пити с восък и мед. Медът обаче още не е готов. Отвъд музея Петър има кошери в подножието на Витоша. И там пчелите са добре. Промяната в природата насред пандемия е повече от осезаема. "Не прелитат самолети, а въздухът е по-чист” - Петър изрича онова, което всички забелязваме.
Пандемичната човешка изолация има положителен ефект и върху развитието на Музея на пчелата. В „Изотопия” първи научихме, че той ще се дигитализира.
„Работим с нашите програмисти усилено по платформата. Камери се слагат, сензори. Особено се радвам, че децата, които са вкъщи, ще могат със специален код да влязат и да видят какво се случва в музея на живо”, обяснява Петър.
От сдружението „Био Град”, което стои зад музея, от миналата година работят по проект, посветен на градските пчели. Целта: със сензорите и камерите да проследят както влиянието на външните условия над пчелите – температурата, запрашеността и влажността на въздуха, околните звуци, но и да следят какво се случва вътре в кошерите. Все пак Петър прави важното уточнение, че градските пчели не са по-различни от останалите.
Имат ли обаче проблеми с имунната им система, причинени от коронавируса?
В края на миналата година пчелата се сдоби със супертитлата „най-важното живо същество на планетата”. От Института Earthwatch стигнаха до заключението на среща на Кралското географско дружество в Лондон. Причината: изследване, според което пчелата е единственото живо същество, което не може да пренася патогени от какъвто и да е вид. Тогава влияят ли на пчелите вирусите, които тормозят хората и другите животни? Петър е убеден, че отговорът на въпроса е: „Не”.
„Вирусите, които пчелите имат, са специфични и засягат главно тях”, пояснява той.
Социалната изолация на хората не се отразява на градските пчели, но друг стар проблем, предизвикан от човека, продължава да ги заплашва – пръскането с пестициди. Именно то отслабва пчелния имунитет и убива жужковците.
„Чувам, че пак се пръска с пестициди в някои райони на България. Имаше снимки във Фейсбук. Ако това е така, е много жалко. В условията на коронапандемията се продължава с пръскането и убиването на пчелите”, тревожи се Петър.
Добрата новина е, че градските пчели са по-скоро опазени от пестицидите. А иначе - в града има много пчели и то в непосредствена близост до нас – по балконите ни и край климатиците на жилищата ни. За да ги откриете, трябва просто да се огледате.
Гурме ли е градският мед? „Тук медът става много добър, тъй като имаме различни видове паша”, уверява Петър.
И понеже градският медец е особено вкусен, а очевидно в момента имаме доста свободно време, спокойно можем да посегнем към градското пчеларство. От „Био Град” ще ни помогнат и готвят обучение. То ще бъде особено полезно за онези, които ще трябва да сменят работата си в тези трудни времена. Ето го и първия съвет за кандидат пчеларите: „Добрият пчелар винаги оставя достатъчно мед за пчелите си, за да изкарат зимния период”.
А иначе - колкото повече кошери, толкова по-добре, защото 80% от растенията по света и 70 на сто от земеделските култури зависят от пчелите. Само една колония е способна да опраши около 300 милиона цветя на ден. Ако няма пчели, няма да има флора, без нея и фауна.
Въпреки това пчелите изчезват с ужасяващо темпо заради всевъзможни човешки дейности, най-вече споменатата употреба на пестициди. Хората, които се грижат за пчелите, са го разбрали много добре. През 2014-а не кой да е, а актьорът Морган Фрийман се захваща с пчеларство в Мисисипи, където живее. Наричат фермата му убежище за пчели. Всичко започва с 26 кошера от Арканзас. Ето какво казва Фрийман за пчелите още през 2016-а пред Лари Кинг:
„Има ужасяващи загуби на пчелни колонии, особено в САЩ. Не знам как е на други места по света, но мащабите на явлението според учените са заплашителни.”
За да даде своя принос към опазването на пчелите, Фрийман засажда някои от любимите им цветя и дървета. Твърди, че никога не слага предпазен костюм, когато навестява жужащите си питомци. Не добива мед, просто се грижи за тях. У нас също има морганфриймановци.
„Те са много и са неизвестни, добри, възрастни пчелари. Има прекрасни хора, които се занимават с това”, категоричен е Петър.
И на начинаещите, и на напредналите той напомня че, „човешката алчност влияе върху пчелите в световен мащаб”.
Ако пък вие искате безкористно да пожужите с градските пчели, чуйте цялото интервю с Петър Вълчовски в звуковия файл.
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..
В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..
Как се извършва контролът на автомобили и хора, преминаващи през България, която от 23 дни вече е пълноправен член на Шенген? Къде са разположени..
Мария Тенева – директор на дирекция ''Сигурност'' в Столична община сподели за БНР: "В момента всички сили на пожарната, на полицията и 3 екипа..
На мирен протест пред МОСВ противници на добива на злато в района на Своге ще изразят своята позиция и ще подкрепят свои съмишленици от Сливен, които..