Ген. Боян Ставрев: 40 години за гвардеец е много, но за армията не е

Тази година няма да има парад на военните и това може да разочарова мнозина. Но решението беше взето заради безпрецедентната криза с Covid-19.

Бившият началник на Националната гвардейска част бригаден генерал Боян Ставрев, който се пенсионира от войската през 2017 г. след 40 години служба, съжалява, че няма да има парад.

В интервю за Добромир Видев той каза, че заради кадровата криза е заплашена и възможността да се изпълняват някои спектакли, като добре познатия „Искри“. Според него вдигането на възрастта за постъпване в армията не е подходящо за гвардейците.

- Господин Ставрев, тази година няма да има парад. Как се чувствате като командвал някога тържествени церемонии?

- Тъжно ми е, разбира се. Аз съм военен човек. Аз съм отдал 40 години от своя съзнателен живот в служба на майка България и съм служил в най-елитната войска - Националната гвардейска част, която е един от живите символи на българската държавност след герба, знамето и химна.

Когато бях командир, а и сега разбира се - командирът Кънчо Иванов също е строеви офицер - строевата подготовка в Националната гвардейска част е издигната в култ. Всички ритуали, в които Националната гвардейска част участва, не само в София, а и в други градове по различни поводи - празници на съответните общини, показват, че гвардейците са едни от най-обичаните и много мъжки момчета. Но за съжаление, некомплектът е доста голям.

- Нали имаше конкурси и ги привличахте?

- Когато бях командир, тъй като нямаше много желаещи, първоначално ръстът на гвардейците беше в диапазон 178-182 см, след това го направихме 175. Увеличихме диапазона, за да има възможност повече момчета да кандидатстват. Само че възрастта за кандидатстване беше 32 години, след това я направиха  28. Сега вече министърът я направи 40 години.

- Това ще свърши ли работа?

- Един гвардеец, когато служи повече от 10 години, той се амортизира, защото работи при изключително тежки условия. На от плюс 35-36 градуса до минус 20 градуса е караулът, който е пред администрацията на президента. Всичко това похабява… Значи, имат здравословни проблеми. И един гвардеец повече от 10 години едва ли би издържал. Така че, по отношение на Националната гвардейска част, аз, като специалист бих казвал, че тази възраст - 40 години, е висока. Но за Българската армия не е.

- По парадите, поне тези на записите, гледах цели блокове от девойки- военни. Това защо не се случи сега в Българската армията?

- Преди имаше проблем, тъй като в Националната гвардейска част служеха само мъже. Имаше две дами, които, нека да ме извинят, не отговаряха по никакви критерии за служба в Националната гвардейска част. Бяха завели дело срещу Националната гвардейска част и министър Аню Ангелов си спомням, че отмени разпоредбите, за да могат и дами да кандидатстват. Даже ние в гвардията имаме една дама. Една единствена дама! Бяха, по мое време, две момичета, за да може, когато все пак са караул пред администрацията на президента, да има някакъв синхрон, да са двойка. Но, едната напусна, отиде в Карлово по семейни причини. Всъщност остана само една девойка. Много добро, много интелигентно момиче, възпитано и т. н.

В Българската армия не е голям процентът на дамите. Също съм виждал и в другите армии да има дами. Надявам се, защо не и в България след няколко години да има повече дами, да има такъв строй. Защото дамите не са по-лоши войници от мъжете. Те са мотивирани много, с голямо чувство за отговорност и се справят много добре. Това е, което имам като впечатление от другите формирования в Българската армия.

- Как през годините обогатихте церемониала на Гвардейската част?

- През 2003 г. въведохме няколко нови ритуала. На първо място това беше тържествената смяна на гвардейския караул пред администрацията на президента. Тогава бяхме към състава на Генералния щаб и това стана със заповед на началника на Генералния щаб тогава - генерал Колев. Същевременно въведохме и тази церемония–спектакъл „Искри“, която е изключително зрелищна, уникална по своята същност и съдържание. Тази церемония и до ден днешен се изпълнява. Но най-добре е, когато се изпълнява в зала „Арена Армеец“. Тогава виждате 100 гвардееца - какъв кръг, какви фигури, какъв синхрон, каква красотата, каква елегантност, когато изпълняват и когато хвърлят карабините и е нещо уникално. Това сме го правили и в чужбина.

- Да, но скоро не сме гледали спектакъла „Искри“?

- Ами, няма го. То за съжаление няма и много гвардейци, които да го правят. В Националната гвардейска част службата е изключително тежка. На първо място поради задачите. Те в никакъв случай не намаляват, но личният състав е изключително намален. Това натоварва допълнително гвардейците и ги демотивира… Много съм благодарен на министъра и на правителството, че всяка година с 10%  на военнослужещите се вдигат заплатите, но мисля, че малко тази мярка закъсня. Защото това се случва в последните години. Ако беше това още преди 7-8 години се случвало всяка година, гвардейците нямаше да напускат, щяха да са мотивирани, да служат и сега нямаше да има проблем не само в Националната гвардейска част и в Българската армия като некомплект.

- Заради годините недофинансиране е изтърван моментът да се задържат хора?

- В момента този стимул е много важен. Ще ви кажа нещо, което малко хора знаят. В Националната гвардейска част 80% от момчетата, които служат, са от провинцията. Те са на квартири в София. Знаете какви са високи цените на квартирите. Когато служих, не е тайна, заплатите не бяха големи - 800-900 лева. Той, като плати за квартира 400 лева, като се храни и така нататък, независимо че те дават едни средства, тогава бяха 90 лава за храна, не остават пари. Министерство на отбраната ги подпомагаше тогава със 100-110 лева квартирни, но те са крайно недостатъчни, защото има консумативи - ток, вода. И наемът като плати, разход за транспорт и така нататък, то нищо не остава. И по тази причина те се демотивират и напускат.

- Какво ще пожелаете за празника?

- Пожелавам на празника на всички военнослужещи от Българската армия, първо, много здраве, много сили, много енергия и на тези момчета, моите любимци - гвардейчета, нека да продължават така да служат. И този девиз, който пише там на стената в Националната гвардейска част – „За честта и славата на родината!“, никога да не го забравят.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.