„Птичето и дървото“ – история от думи и акварел

публикувано на 14.05.20 в 09:06

Интервю на Светлана Дичева с Вера Асенова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Започва като разказвана приказка, не толкова като написана или как животът ражда приказки - така се е случило с написването на детската книжка "Птичето и дървото" на Вера Асенова. Преди време тя съчинила историята за своята двегодишна дъщеря Нора, която сега е на четири и участва в трейлъра, представящ книгата.

„При разказването, при създаването на тази история за нея, аз използвах нейния начин на разказване на истории, който е много особен. Тя наблюдава това, което се случва и казва: „Имало тук едно време една лампа, един гардероб…“ Описва предметите в стаята. После се усетих, че аз направих абсолютно същото", споделя Вера Асенова в предаването "Закуска на тревата".

"Бяхме на един малък плаж един следобед и се опитвах да я приспя, под едно огромно иглолистно дърво и аз започнах да й разказвам… Репликите на птичето бяха думи, които тя би разпознала като свои, като детски, а репликите на дървото бяха на по-големия приятел – който може да помогне, нещо да даде и който в един момент почна да звучи почти като родител.“

Това е книжка за приятелството, за това как само с общи усилия можем да се справим – дървото и птичето не са просто приятели в едно безгрижно лято на брега на морето, изтъква Вера Асенова.

„Те преживяват и много трудности, бури. Дървото е нападнато от едни бръмбари, които почти го изяждат. Има страшни моменти в живота на всички нас, които успяваме да преодолеем с помощта на приятели, на близки хора. Някак случайно и неусетно тази история в момента звучи много актуално.“

Книжката учи децата да се грижат един за друг, да са добри приятели. Тя не е писана с идеята да поучава, казва Вера Асенова. Тя е опитала да вплете вътре неща, които ежедневно се опитва да предаде на детето си. „Те съвсем естествено станаха реплики на дървото и на птичето. Може би затова така добре се приема, доколкото имам наблюдения, от децата.“

Илюстратор на историята е аниматорът Свилен Димитров, съавтор на номиниран за Оскар през 2008 година документален филм с анимационна част.

„Неговите неща са страшно емоционални. Той избра един класически стил на илюстрация с акварел. Първо всичко беше нарисувано с молив на ръка“, разказва Вера Асенова.

Интервю на Светлана Дичева със Свилен Димитров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Не бях илюстрирал досега цяла книга, само няколко корици на книги за възрастни съм правил. Реших да експериментирам. Приказката беше доста класическа и оттам дойде и стилистиката на птичето, дървото и всичко останало. Доста класическа, леко ретро илюстрация се получи“, обяснява Свилен Димитров в предаването „Закуска на тревата“.

Димитров е на финала на свой проект за анимационен филм, по който работи вече повече от две години. „Заглавието е „Любовни черупки". Историята е за охлюв, който е преживял травма и се е изолирал в своята черупка, но среща с женски индивид го кара да разчупи своите окови.“

Аниматорът мечтае за „най-обикновени неща“ – „да сме здрави, да имам интересни проекти, по които да работя, да обикалям света“.

Още за "Птичето и дървото" слушайте в звуковите файлове.