Административната реформа в Украйна не заплашва българското малцинство

Тази реформа приближава услугите до хората и няма никакво отношение към идентичността, заяви Николай Дмитриевич Богоев, кмет на село Огородное в южната част на Бесарабия, основано през 1813 година. Хората са съгласни с реформата и няма притеснителни моменти, свързани с българския език и българската култура, допълни той. „В нашето село никой не ни забранява да спазваме обичаи и традиции, да развиваме българската култура.“

„Когато през 2014 тази реформа започна, още през 2015-а ние казвахме, че тази реформа няма да е лоша за нашите села, но не се случваше, защото има много противници. Сега, като видяхме, че ще бъде доведена докрай, всички кметове се събрахме и приехме решение, че ще е по-правилно да направим пет грамади (общини – бел. ред.) Проведохме обществени изслушвания в селата, събрания“, разказа Николай Богоев.

В Болградския район влизат 18 кметства. 60% от населението е българско, има и население с  албански, молдовски и гагаузки корени. Реформата цели да даде повече правомощия на отделните центрове на общини, поясни Богоев. 

В Болградския регион се планират пет административни центъра. По закон разстоянието между центъра на района и крайно село не трябва да е повече от повече от 25 км, сега това разстояние в рамките на Болградския район е 60 километра, уточни той. Според Николай Богоев противопоставянето на реформата е свързано вероятно с интереси финансирането да се разпределя основно в Болград. „За да съхраним това, което имаме, трябва да получим максимални правомощия и финансиране от държавата, а тя това го дава“, категоричен е Богоев.

„Ние си съхраняваме своята култура. Живеем тук от 200 години. Конфигурацията многократно е била променяна, но ние не сме загубили културата си. Това административно деление няма да повлияе по никакъв начин“, подчерта Великов. В Криничное хората единодушно са решили, че селото трябва да бъде център на грамада, уточни кметът.

Дори да няма отделна административна единица в този район, това няма да наруши правата на българите там, смята Степан Великов.

Манджукова се противопостави на тезата, че реформата ще обезличи българщината и ще доведе до размиване на българското. Тя е категорична, че няма добро познаване на българската общност в Украйна и процесите там и „това не е нещо ново“.

„Нашите парламентаристи бяха подведени от една от страните. Очевидно тази декларация, това оплакване е инициирано от една група“, коментира Райна Манджукова.

„Личността е Антон Киссе, депутатът в украинската Върховна рада с български произход, който не за първи път обърква отношенията между Украйна и България. Негови писания, негови инсинуации, доколкото имаме данни, са подвели Валери Симеонов да внесе на юруш тази прибързана декларация, заобикаляйки две от комисиите“, изтъкна Васил Данов, капитан I ранг от резерва, член на Атлантическия съвет, познавач на процесите в съвременна Украйна и украински възпитаник.

По думите му декларацията на Народното събрание е гласувана „набързо, зле подготвена и с отрицателен ефект“.

„Българският парламент ненужно и бездарно се намесва във вътрешните работи на украинската държава. Нямаме данни, че са били нанесени някакви щети, било е притискано българското население, както същите хора през 2014-2015-а се оплакваха, че Украйна воюва с българска кръв срещу Русия или както малко по-късно, че Украйна ще заличи българския език. Това е серия инсинуации, която продължава и руши добрите отношения, приятелството между България и Украйна“, подчерта Данов.

Това е удобна топка за имперска Русия, за да покажат, че българското малцинство е притеснено, каза още Васил Данов.