Докато разхожда детето си по улиците в квартал „Враждебна“, над младо семейство прелита самолет. Дали са излитащи или кацащи – няма значение, шумът е еднакъв, казват родителите. „Шум си е. Но аз съм от 20 и кусур години тук, в квартала, и не ми прави вече впечатление“, признава младият баща. „Ние сме свикнали, не ги чуваме“, допълва майката.
Подобни отговори ще чуете и от още над 4 хиляди души, които от десетилетия са съседи на най-голямото и натоварено летище в България – софийското.
Близостта му до квартала го прави привлекателно за инвеститори откъм възможности за работа, но постоянният шум е безспорен минус.
„Ние сме свикнали вече. 40- 50 години сме тука. И с шума съм свикнала." За жителите на Враждебна двата месеца без полети заради коронавируса са били истинска благословия. Сега връщането към нормалното ги връща и към живота им с постоянния шум от ниско захождащите самолети.
„Беше много по-добре, беше много спокойно и беше ОК. От две-три седмици всичко си е постарому.“
„Шумно е, да. Възобновиха се полетите и отново си е шумно.“
„През деня съм свикнала, но през нощта са много шумни.“
„Много е шумно. През нощта са много активни. След 12 часа стават много шумни.“
Така звучат гласовете на жителите на „Враждебна“. Някои от тях, които будуват през нощта, описват в детайли случващото се. „Понеже и аз не спя цяла нощ, защото съм възрастна - много излитат самолети. Един и половина, или два - някой или каца, или…. Ние ги виждаме в цял ръст. Виждаме и пътниците вътре. Един таман излети, след две минути и друг. Паднаха ни комините. Погледнете! Нов комин сме сложили, паднаха ни комините. Тука, точно над нас.“
И така е не само в квартал „Враждебна“, а и в район „Подуяне“, става ясно от въпрос на депутатите от БСП Димитър Данчев и Росен Малинов. От писмения отговор на министъра на транспорта Росен Желязков става ясно, че мирът и спокойствието в граничните на летището райони зависи единствено от концесионера, който трябва да следи нивата на шум и да изготви план за действие.
Миналата година е била изготвена стратегическа карта за шума за Летище София, която е била одобрена от Министерството на здравеопазването. В края на април тази година е възложено разработването на план за действие. Този план трябва да намали шума в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен период, пояснява министър Росен Желязков.
Министърът информира в писмения си отговор, че има вече проведена обществена поръчка за избор на изпълнител за изготвяне на план за действие. До края на 2020 година планът трябва да бъде изготвен, разгледан и одобрен от експертен съвет към Министерството на здравеопазването. От 2013 г. до момента приходите от т. нар. „такса шум“ са в размер на 6 142 000 лева. Основно тя отива за хардуерна и софтуерна поддръжка на системата за мониторинг на шума, профилактика и персонал.
Смяната на маршрутите е една от мерките, които през 2018 година летището представи, за да намали шума над друг столичен квартал – Долни Богров.
Сред модерните мерки е изграждането на звукови бариери по пистите. Амстердамското летище "Схипхол“ си има цял парк със специален ландшафт, който намалява идващия от летището шум. За да намали шума от третата си писта британското летище „Хийтроу“ предлага в проекта си много зелени площи, както и сериозна програма за шумоизолиране на части и публични сгради.
Засега жителите на „Враждебна“ могат само да си мечтаят за подобни екстри. Шумът е проблем главно за новодошлите в района, не и за свикналите с него, казват те. И си припомнят стари протести, които не са довели до успех.
„Заселили сме се тука, какво - да си продаваме къщите, ли? То едно време е било на края на града. Направиха и нов терминал. Ходихме, правихме жива верига преди години. Не се получи нищо“, разказват те.
„Смениха прозорците и то в другия край само. Това беше. Проектите за обезшумяване. Прозорците на 20 къщи на едната улица.“
„Тя не върши работа тази дограма. Шума не го изолира.“
„Доколкото знам, на запад всички хора, които живеят около такива райони, са компенсирани от страна на държавата точно заради този шум. По принцип съм чула, че ежегодно се дават обезщетения заради този шум. Финансови обезщетения, изолации се правят. Би трябвало да не е за сметка на хората, които живеят...“
Снимки в текста: БГНЕСНа 3 декември над 100 държави ще отбележат Щедрия вторник, празник на дарителството и доброволчеството. България ще се включи в инициативата за седми път. Официален партньор на глобалното движение у нас е Фондация „BCause“. Тази година в кампанията се включва и фондация "Мечтатели - Създатели". Фондация "Мечтатели-Създатели" #SwimForAll..
Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..
Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва? Четири месеца след разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..
От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..
Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..
Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..
На 14 ноември отбелязахме Световния ден на диабета . Във Велико Търново организираха събитие, на което граждани облякоха сини дъждобрани и се хванаха за ръце в кръг, за да изразят своята съпричастност към децата и възрастните с това заболяване. Всеки трети българин между 60 и 69 години е с диабет 45% от хората с диабет не..
По-добре избори, отколкото правителство на всяка цена . Коментара направи пред БНР социологът Кънчо Стойчев и уточни, че изборите са демократична..
Пеевски е човекът, с когото Борисов води разговора, а не с ПП-ДБ . Това каза пред БНР Арман Бабикян, ПР експерт и бивш депутат от "Ние идваме". "..
Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза..