Спомнете си Кубинската ракетна криза – втора може и да не преживеем

Ядрените оръжия са намалели през 2019 година, главно за сметка на американския и руския арсенал. Мащабна модернизация обаче е в пълен ход и в двете държави. Договорът за ракетите със среден обсег вече е в историята. Договорът за „Открито небе“ е на път да го последва, ако останалите страни последват Съединените щати. Преговорите за подновяване на Нов СТАРТ, който слага предел на ядрените бойни глави и стратегическите носители, буксуват от година. Комуникационните канали между Москва и Вашингтон изчезват.

Въз основа на всички тези факти Стокхолмският изследователски институт за международния мир констатира тази седмица, че сме в началото на нова ядрена надпревара.

Идния понеделник, 22 юни, руски и американски дипломати ще се срещнат във Виена в опит да договорят продължаване на Нов СТАРТ след изтичането на срока му през февруари догодина. Но изгледите не са добри. Очакваме най-сетне позитивно предложение от американска страна, каза Сергей Рябков от руското външно ведомство. А американският пратеник Маршъл Билингсли повтори условието си: към преговорите за контрол над ядрените оръжия да се присъедини и Китай. Очаквано, от Пекин отвърнаха негативно.

Връщаме се към кошмара от Студената война, когато заплахата от пълно унищожение нарастваше без контрол. Навярно само една голяма криза ще може да вразуми днешните държавници. Може обаче и да не преживеем такава криза, предупреждава в Николай Соков – бивш съветски и руски дипломат, участник в преговорите за договорите СТАРТ I и СТАРТ II, днес изследовател на международните отношения от Виенския център за разоръжаване и неразпространение. С него разговаря Добрин Йотов.

- Г-н Соков, как би изглеждал светът без договора Нов СТАРТ?

- Ако загубим и Нов СТАРТ последиците ще са политически и военни. Политически това ще означава загуба на последното споразумение между Русия и Америка за контрол над въоръженията. Вече загубихме Договора за конвенционалните сили в Европа (през 2015). Загубихме и Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег (през 2019). Така, общо взето, се връщаме към положението от 50-те и 60-те години на миналия век. Перспективата не е добра.

Що се отнася до военните последици - е, не е много вероятно стратегическите арсенали на Русия и Щатите да се увеличат, или поне не съществено. Модернизацията на оръжията обаче не само ще продължи, но ще се разрасне. Ще има още нови оръжия, с нови възможности, с по-голяма вероятност да бъдат приложени на практика.

Всяка от двете страни ще гради военните си планове и доктрини, предполагайки най-лошото за способностите и намеренията на другата. Страховете ще подклаждат оръжейната надпревара, както бе преди 60 години. Ситуацията ще се влоши много бързо. Много трудно ще е да променим тази траектория.

- Какви са шансовете договорът да бъде съхранен?

- Изглежда, че основното предизвикателство е с политически характер. Администрацията на Тръмп, изглежда, няма голям интерес в удължаването на Нов СТАРТ. От там твърдят, че искат нов договор, но защо изхвърлят съществуващия? Много по-трудно е да се договаряш, когато вече нямаш на какво да надграждаш.

При това положение, съдбата на договора ще зависи най-вече от резултатите на президентските избори в САЩ през ноември. Ако Доналд Тръмп бъде преизбран, шансовете за удължаване на Нов СТАРТ ще са доста малки.

Ако Джо Байдън стане президент, времето за съхраняване на договора ще е съвсем кратко - новият президент поема поста от 20 януари, а срокът на Нов СТАРТ изтича на 5 февруари 2021-а. Това са само две седмици, а като добавим и необходимостта руският парламент да ратифицира евентуалното удължаване, това ще са доста напрегнати седмици.

- Дори да бъде удължен Нов СТАРТ, той няма да обхваща новите типове оръжия. Т.е. ще трябват нови договори. Но доверието между Кремъл и Белия дом се срина след събитията в Украйна и последните президентски избори в САЩ. Какъв е шансът на нова администрация във Вашингтон да рестартира смислен диалог за стратегическите оръжия с руснаците?

- Относно налагането на контрол над новите оръжия. Руската позиция е ясна - част от тях вече подлежат на контрол по Нов СТАРТ. Москва вече заяви, че е готова да преговаря и за тези, които не подлежат. Така че, задачата не е трудна, стига преговорите все пак да започнат.

Колко трудно ще е възобновяването на преговори по същество? Както знаете, по време на Студената война Изтокът и Западът бяха вплетени във всестранен, всеобхватен конфликт във всички области и краища на света. И все пак, през цялото време те преговаряха за ограничаване на оръжията. Това е отношението към проблема, което трябва да възстановим днес. Конфликтът в Украйна може да продължи, но контрол върху оръжията е необходим за оцеляването ни. Ако трупаш оръжия без контрол, наказваш не някой друг, а себе си.

Дори да стигнем до преговори за договор с разширен обхват, предизвикателства няма да ни липсват. Например крилатите ракети с двойно предназначение - конвенционално и ядрено. Съединените щати използваха конвенционалните крилати ракети многократно през последните 30 години. Русия ги използва в Сирия. Те влияят на стратегическия баланс, така че трябва да бъдат включени в преговорите. Но как ще стане това е наистина трудно да се каже - има силна съпротива в Съединените щати по този въпрос. Тактическите ядрени оръжия също трябва да бъдат включени, но Русия е против. Нерешен е и въпросът с противоракетните системи.

- Споменахте в началото, че се връщаме към ситуацията от 50-те и 60-те години на миналия век. Тогава на американските и съветските лидери бяха нужни десетилетия, за да минат през преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия и стигнат до първите договори за съкращаването им. Същият продължителен период на глобална несигурност ни очаква днес? Има ли по-пряк път за излизане от това положение?

- Не виждам пряк път. Единственият начин е политическите елити изведнъж да се вразумят. А това не е много вероятно. Опасявам се, че ще е нужна мащабна криза -- подобна на Кубинската ракетна криза от 1962-а -- за да се промени политическата и психологическата обстановка.

Може да се направи нещо и без да се стига до там. Европейските страни, например, могат да преговарят с Русия. Те не могат да се договарят от името на Съединените щати, но могат да започнат консултации, които да оформят облика на бъдещия договор.

Важен е и самият диалог. През Студената война споровете продължаваха понякога с години без никакъв напредък, но не бяха прекъсвани. Така в момента, когато политическите условия узрееха, имаш и платформата, и хората, които ще ти позволят да се възползваш.

Европейският съюз може да изиграе позитивна роля в съхраняването на диалога. Даже не целият Европейски съюз. Страните-членки, които трябва да стигнат до консенсус, са твърде много, но поне някои европейски страни могат да допринесат за такъв диалог и предварителни преговори. Според мен това са Германия и Франция.

- Споделяте ли усещането, че Европа е заложник – заложник на американската външна политика, на руската външна политика, на вътрешните проблеми на двете ядрени суперсили, които рефлектират върху международните отношения?

- Това всъщност зависи от политическата воля у европейските страни. Зависи и от способността на европейските страни да водят независима външна политика. Да, координацията със Съединените щати в рамките на НАТО е необходима. Но Европа може да бъде по-активна.

Забравяме много случаи от миналото. Германия, например, успя да принуди Съединените щати да променят позицията си по време на преговорите по Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Това се случи без излишен шум, зад кулисите, но се случи. И това не е единственият случай. Така че, когато европейските страни решат да действат, те могат да постигнат своето - да влияят и на Америка, и на Русия.

Основният проблем, е че Европа е почти неспособна да генерира общоевропейски решения. Възгледите на страните-членки са твърде различни. Те почти не говорят една с друга. Или говорят, но не разговарят.

- Може ли Китай да се окаже замесен в криза от ранга на Кубинската, за която споменахте преди малко, и как да привлечем Китай в преговорите за съкращаване на ядрените арсенали?

- Ако доживеем до мащабна криза в Европа - да, тя може да отключи диалога и преговорите за контрола над оръжията, но при условие, че я надживеем. Най-вероятно тя ще се случи в Централна Европа, в региона около Балтийско море, където и двете страни се държат доста хазартно.

Китай едва ли ще бъде замесен в европейска криза, но конфликти по източното и югоизточното му крайбрежие могат да доведат до криза, за каквато говорим. Централна Европа обаче е по-вероятният театър на такава конфронтация.

Как да привлечем Китай в контрола над въоръженията? Решението е само едно - чрез преговори и убеждаване. Тази цел не може да бъде постигната с натиск, както се опитва да направи администрацията на Тръмп.

Един от начините да приобщим Китай към преговорите за ядрените оръжия е да привлечем също Великобритания и Франция. Ако британците и французите се съгласят да преговарят, китайците ще бъдат изолирани. Тогава привличането им ще е много по-лесно.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.