Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Няма данни за технологична или човешка грешка в инцидента в тунел „Железница“

Инж. Павел Диковски: Рано е да се говори за причините за срутването

Снимка: БГНЕС

Участъкът от  изграждащия се 2-километров тунел „Железница“, където вчера се срути скална маса и затрупа трима работника, е изключително сложен като терен и структура на земята. Силната влага от дъждовете е причината 6 кубика от ронливата скала да се стовари върху хората. Това заяви изпълнителният директор на фирмата-изпълнител на съоръжението Стефан Тотев.

15 строители са били на смяна в участъка на тунел „Железница“, по време на срутването на скалата, която затрупа трима работника.  Колегите им на практика са ги извадили изпод  тоновете земна и скална маса. 

Към момента проверката на няколко институции, включително и  на експертите от фирмата-изпълнител не е открила технологична или човешка грешка, каза изпълнителният директор на „Джи Пи Груп“:

„Вследствие на лошата геология. Колегите са си спазили абсолютно на 100% технологията на работа, процесът е спазен, взети са всички мерки, няма човешка грешка“.

В момента представители на специализираната в изграждането на тунели фирма, както и на надзорника, са на място. По предписание на проектанта и  експерти-геолози са предприети действия за укрепване на опасния участък, който е на 560 метра в южната тръба.

„Допълнително укрепване, 35 кубика бетон са положени през нощта…Участъкът вече е укрепен, следва да се направи един тръбен чадър, комисия има от ДНСК и експерти, която ще провери това, което е предписано от проектанта и евентуално, ако всичко е наред, ще ни разреши да продължим в съответната тръба работа“, каза още Стефан Тотев.

Състоянието на тримата пострадали работника, двама от които бяха транспортирани във ВМА, е стабилно. Третият пострадал, който е с по-леки травми, е настанен в болницата в Благоевград. Няма опасност за живота им.

Интервюто със Стефан Тотев можете да чуете от звуковия файл.

Възникналото срутване на скална маса при изграждането на тунел

Рано е да се каже какви са причините за срутването на тунела “Железница“, това коментира за БНР тунелният експерт, инж. Павел Диковски, който е и бивш шеф на Пътната агенция.

“От опита, който имам такива срутвания стават не рядко, те са едно относително често срещано явление в тунелите. Защото геологията в тунела в скалната порода не е еднородна, или рядко е еднородна. Обикновено има такива стрити зони, където теоретичната скала, както я наричаме, се е превърнала в нещо като сбит чакъл. Имаме зони едроблоково напукани скални късове, имаме зони с такива глинести прослойки, които при едно оводняване от горе от терена са с хлъзгателна повърхност и големият скален блок може да се хлъзне и да падне“, поясни инж. Диковски в интервю за предаването “12+3“.

Интервюто с инж. Павел Диковски можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пламена Николова: Инвестициите в ранното детство се отплащат многократно

" Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за децата. Оценката, дадена за политиката в сферата на ранното детско развитие за миналата година в..

публикувано на 04.03.25 в 11:50
Марина Великова

Марина Великова подготвя 2 изложби след завръщането си от Антарктида

" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..

публикувано на 04.03.25 в 10:56
Емилия Милчева

Емилия Милчева: България вече не може да мине с номера със снишаването

Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..

публикувано на 03.03.25 в 15:04

Проф. Стив Ханке: Влизането на България в еврозоната е лошо решение

- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..

публикувано на 28.02.25 в 18:59
Красимира Хаджииванова

Красимира Хаджииванова: Не познаваме достатъчно децата

" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях".  Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..

публикувано на 28.02.25 в 16:34

Пчелари и земеделци се обявиха срещу ветропарковете в Добруджа

Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..

публикувано на 28.02.25 в 15:50

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..

публикувано на 27.02.25 в 13:26