Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пълзи ли кризата към българския IT бранш

Снимка: Ани Петрова

227 компании във високотехнологичния сектор са поискали помощ по мярката 60:40. Това показва доклад. 63% от фирмите в технологичния сектор са оценили като негативно въздействието на пандемията върху тяхното финансово състояние.

Като нормална възприема статистиката Доброслав Димитров, който е начело на Българската асоциация на софтуерните компании.

„Няма как всички сектори да имат проблеми, а ние не. Рано или късно този проблем ще ни застигне. При нас ще е в много по-слабо изражение. Фирмите, които ще пострадат, ще са тясно специализираните, малките и средните фирми, които нямат резерви… Фирмите с широко портфолио за момента не показват сигнали за проблем“.

Анкета сред членовете на Българската асоциация на софтуерните компании е показала, че 65% от компаниите не са очаквали нивото на свързаност между бизнесите да е толкова силно. 61% споделят за отложени проекти и поръчки от клиенти, а 35% за отложени инвестиционни решения. Анкетата е показала и пътя за преодоляване на негативните последици. 40% от фирмите продължават активно да наемат таланти. И това са компаниите, които отбелязват увеличение на своите проекти и поръчки на база две най-често срещащи се бизнес решения: позициониране в нова пазарна ниша (26%) и увеличаване на времето и ресурсите за развойна дейност (41%). Затова и половината от анкетираните компании на софтуерната асоциация казват, че сред най-подходящите мерки е увеличаване на приема в университетите.

Доброслав Димитров обяснява:

„Нашата позиция твърдо е, че ние не желаем подкрепа от държавата, директна, от какъвто ѝ да било вид. Не трябваше да се намаляват бройките за IT образование в университетите. Напротив, трябва да се увеличават. Данъците не трябва да ни се повишават. С други думи, ние не желаем дотации или помощ, но не искаме и да ни се пречи. Съответно, максималният осигурителен доход не бива да се покачва, не бива въобще да се отваря темата за прогресивни данъци. Тъй като нашите служители, да, те са на високи заплати, но ако им се повишат данъците, може да започнат да се оглеждат да ходят някъде в чужбина. Което досега не се е случвало никога. Ние реално при нас имаме по-скоро нетна имиграция, а не емиграция. С други думи, хората се връщат в България, именно за да работят в нашата индустрия. Това е нещо, което трябва държавата да запази“.

Необходимо е дигиталната трансформация да е приоритет чрез мащабни публични проекти според Димитров.

Огнян Траянов от Българската асоциация по информационни технологии отбеляза също, че IT браншът не е имунизиран срещу трусовете. Според него притесненията са колко дълго ще продължи сегашната Covid-ситуация.

„Ако това продължи, скоро ще имаме и локдаун, несъмнено ще се отрази върху производителността. Ако софтуерните фирми можем да си позволим да работим със сравнително малък спад на производителността, от дистанция, то за нашите клиенти няма да е така. И тогава това, което им се случи и на тях, ще даде отражение и на нас… Вече има изследвания, че се очаква да се ускори със 75% поръчката за роботизация в индустриалните предприятия в западните страни, които са типичните възложители на продукция в България, използвайки по-евтина работна ръка. И ние, ако изоставаме и ако не можем да насмогнем, тук въпросът е не само на цени. Тези роботи ще работят денонощно в техните предприятия. Без почивка и без да се страхуват от коронавирус. Ще работят и с компютърна точност… По-важно е България да продължи да върви към дигитална трансформация… IT секторът работи в полза на цялата икономика. И то дава много съществен принос за нейното придвижване напред към по-голяма добавена стойност“.

Траянов определя като неприятна изненада решението на правителството за вдигане на максималния осигурителен доход.

Доброслав Димитров обобщи:

„Пандемията ни показа колко е необходимо ние да можем да преминем на дистанционно, ако щете обучение, на дистанционна работа, на дистанционни услуги на държавата, на банките. Всичко това трябва да бъде възможно, а за да стане, ние трябва да го направим… Ние имаме страшно много на брой хлапета, младежи, които могат да бъдат. Но когато образователната система не го промотира или въобще не дава възможност да учат, няма откъде да дойдат. И затова има толкова много частни инициативи. Ако се замислите, колко академии бяха направени, буквално паралелно образование по ИКТ, което е създадено от бизнеса. Ние трябва да се оправим по някакъв начин. Няма да чакаме на държавата. Въпросът е, че държавата има интерес в това нещо да го направи с размах. Бил съм депутат, опитал съм се отвътре. Сега го правим отвън. Но ние, като всеки един гражданин, трябва да се борим и да променим средата“.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Съдът оправда бившите полицаи, ескортирали пиян шофьор, който причини тежка катастрофа

Софийският градски съд оправда бившите полицаи Георги Малински и Любка Гечева, подсъдими, че срещу подкуп, са ескортирали пиян шофьор, причинил преди три години тежката катастрофа на Околовръстното шосе в София, в която загина френски гражданин, а съпругата му пострада тежко. За пътния инцидент има отделно дело, в което подсъдим, че е шофирал..

публикувано на 10.11.25 в 13:54

Разследват епископа на Кадис за педофилия

Ватиканът започна разследване срещу епископа на Кадис за педофилия. 76-годишния Рафаел Зорноза е заподозрян за многократно сексуално насилие над непълнолетен през 90-те години. Жертвата е изпратила жалба по пощата до Конгрегация за доктрината на вярата в Рим. В писмото си мъжът обвинява настоящия епископ на Кадис, че го е малтретирал от..

публикувано на 10.11.25 в 13:42
Ваня Григорова

Ваня Григорова: Сачева и Манолов знаят кои дупки да се запушат и 9 млрд. лв. да се влеят във фондовете на НОИ

Не трябва да се подкрепя проекта за бюджет за 2026 г., но не с аргументите на ПП-ДБ , а защото се замразяват социални плащания и се вдига с 2% осигурителната вноска за пенсия. Това каза в интервю пред БНР съветникът в СОС Ваня Григорова, бивш синдикалист, икономист и председател на Движение "Солидарна България". И това би препоръчала на..

публикувано на 10.11.25 в 13:40
Владимир Иванов

ДКСБТ: Потребителската кошница с основните храни поскъпна за седмица от 98 на 100 лева

Цената на потребителската кошница с основните храни се повиши през последната седмица от 98 на 100 лева, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Такава стойност не е регистрирана от пролетта насам.  Растат цените на едро на тиквичките с 30 стотинки, на ябълките с 20, на краставиците с 13 стотинки, на пипера, гроздето и..

публикувано на 10.11.25 в 13:28

Кипър: 35 млн. евро в подкрепа на програмите за достъпни жилища

В бюджета на Кипър за 2026 г. са включени 35 млн. евро за изпълнение на правителствените програми за осигуряване на достъпни жилища, бе съобщено при обсъждането му днес в парламента. Подготвяната Европейска жилищна политика е в центъра на неформален съвет на ресорните министри от ЕС, на който Кипър ще е домакин догодина. Почти 1500 нови..

публикувано на 10.11.25 в 13:25

Диана Русинова: От февруари ще започне издаването на фишовете за средна скорост

Националното тол управление изпраща към МВР всички идентифицирани и заснети нарушения на средната скорост. Все още обаче няма методика за начина на глобяване на нарушителите. От февруари ще започне издаването на фишовете . Това каза пред БНР Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики за измерването на средната скорост от..

публикувано на 10.11.25 в 13:20
Кметът на София Васил Терзиев

Васил Терзиев: Субсидията за градски транспорт на София липсва в проектобюджета

Кметът на София Васил Терзиев заяви в публикация във Фейсбук, че в проектобюджета на държавата за 2026 г. липсват прозрачност и предвидимост по отношение на парите за София.  След като посочва, че с около 90 млн. евро се увеличават средствата за училища и други делегирани от държавата дейности, кметът  подчертава, че субсидията за градския..

публикувано на 10.11.25 в 13:07