Има и прозаична причина да излиза на лов за кадри все нощем: просто няма друго свободно време, което да посвети на снимането – например на изгреви или залези. Динамиката на семейния човек му оставя един–единствен творчески прозорец: нощта.
Астрофотографията е капризна любов за всеки, който е влюбен в обектива. Свързана е с много планиране и не е просто „да отидеш някъде, да извадиш апарата и да снимаш“, признава Михаил.
„Трябва да имаш чисто небе. Може да имаш някой облак за акцент, но трябва да е чисто. Трябва да си далече от големи градове със светлинно замърсяване, да имаш интересна композиция - Млечният път си е Млечен път, той не се променя. Персоналното отношение е това, което ще покажеш в предния план, някаква история да разкажеш.“
Когато идеята се появи, докато си работи нещо друго, Михаил понякога я записва, друг път я рисува. „И после сравнително бързо я осъществявам.“
Като си сам сред полето, на плажа, където и да е, сред злободневните битови мисли се прокрадват и по-философски, казва астрофотографът в предаването "Изотопия".
„Няма как като погледнеш този купол, звезден, да не се почувстваш мъничък и някак си да се смириш. Обръщане вътре към теб, към тоя покой, който ние имаме, към тая тишина. Всеки от нас я има, въпросът е, че не можем да я усетим, защото ежедневието ни бомбардира с всякакви стимуланти.“
Михаил Минков не познава толкова добре звездите, които заснема. Наясно е, че познанията му по астрономия не са така детайлни, както му се иска, но се опитва да наваксва.
„Аз обичам да има нещо на земята. Ние, хората, виждаме тази красота и я пречупваме през нас, затова човешкият елемент за мен е много важен, да го има, да има някаква история и да е по-художествено“, описва още детайли от хобито си Михаил.
До момента той е снимал само в България. Повечето му творби са правени край морето. Вперил е поглед към далечни кътчета на планетата, където няма светлинно замърсяване. А "достатъчно тъмно" небе у нас има на места в Родопите, на Камен бряг, около Тюленово, към Трън...
„Много хора си мислят, че астрофотографията е Photo shop, защото много малко от тях са излизали наистина на тъмно – да застанеш под небето и да видиш къде е Млечният път, какво представлява това: че не е мляко за пиене и не е път да вървиш“, уточнява с усмивка Михаил Минков.
„Няма дигитална камера, която да не мине през някаква обработка. Но между това да извадиш потенциала на един кадър и това да направиш манипулация и да прибавяш неща, които не съществуват, има огромна разлика. Едното е фотография, другото е вече digital art.“
Камерата, която Михаил ползва, има някои корекции, но не променя съществено образа, който е пред очите му. А той търси именно това – да бъде максимално близо до естественото.
Когато бил малък, с баба му ходели в местност близо до Варна. „Всичко беше в едни барачки и много дивотия, нямаше никакво застрояване. И сме оставали да спим там, и съм гледал звездите и много ме е било страх от звездите. Това ми е разказвала тя. Явно има нещо останало оттогава. А с дъщеря ми (която участва в някои от снимачните му сесии - бел.. ред.), много бих искал това, което в момента правим с нея, да й създаде тази любов, някаква естетика към природата, към красотата. За мен лично природата е велик творец.“
Към любопитните и начинаещи астрофотографи Михаил отправя кратък съвет – да инвестират в себе си, не в скъпа техника.
И още за опита да приближиш до звездите слушайте в звуковия файл."Най-впечатляващо беше в Боливия, на соленото езеро Салар де Уюни, където при дъждовния сезон се образува тънък слой вода и чувството е неописуемо – звездите слизат на земята, буквално. Все едно си в открития космос . Там се виждат неща, които не можем да видим от северното полукълбо, от България, и успях да запаметя с камерата си много красоти...
Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..
През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..
Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..
В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“. На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището. За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..
За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Репортаж на Латинка Светозарова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
" Видях транспортни работници, които бяха използвани от политиците. Бяха използвани от т.нар. икономическо мнозинство в Столична община, в което за мой..