Получаваме ли дежавю "2013-2020"? Има ли смисъл от протести в България? Отвъд партии и фигури, от какво всъщност сме недоволни, когато си заговорим за политически ред и народопсихология?
Предаването "Изотопия" посрещна първия си рожден ден насред антиправителствени демонстрации. Затова възложи на своя сътрудник Константин Мравов да проведе собствено изследване на бунта, подбирайки си няколко интересни събеседници по въпроса.
Тримата влизат в условното понятие "деца на Прехода", но не са и най-обикновените деца. По различен начин са влезли в ролята на вдъхновители, говорители или най-малкото - летописци на времето си. Сега и те са в многообразието на площада, искащ оставките на Бойко Борисов и Иван Гешев. Защо?
ХРОМЕ
"Считам, че правителството се е изчерпало като хора и решения. Гешев трябва да подаде оставка, а също и шефът на СДВР заради побоите над протестиращи. Със сигурност у много хора в униформа се е създало чувство за безнаказаност. В личен план съм се срещал с читави и готини полицаи, тоест не можем да генерализираме, но със сигурност в България властта си отгледа огромен полицейски апарат, който ползва като електорална маса и жив щит“.
"Единици хора трупат все повече капитали и това го има навсякъде по света, просто тук нещата са прекалено явни и брутални. В повечето други държави поне има някакъв санитарен минимум в образованието, здравеопазването, съдебната система“.
В една почти протестна песен Саймън и Гарфънкъл пееха, че думите на пророците са по стените. По тази логика моят събеседник би трябвало да е един от най-големите софийски пророци, защото негови цветни и черно-бели, големи и малки произведения красят почти целия град.
ЖЛЪЧ
Впоследствие протестния мегафон дадохме на най-известния в момента автор на цинични химни за софийските улици (и хора) - Матю Стоянов, известен още като Жлъч.
"Поради една или друга причина сме се научили да сме индивидуалисти. По-скоро имаме Стефка Костадинова и Григор Димитров, отколкото отбори по футбол, волейбол или каквото и да е. Имаме отделни фигури в политиката, а не стегнати политически партии. И това лесно бива експлоатирано. "Аз щом съм се уредил, защо да се занимавам... имам си мои грижи“. Всеки от нас има някаква пелерина, перде, през което трябва да надникнем. Да имаш куража и да си представиш, че действията ти днес могат да доведат до добри резултати утре. Хората, които пречат на това да се случи, ще инвестират всички сили и средства да ти докажат обратното. "К'во ше решаваш ти, ти немаш пари, бе..." и прочие."
"Това, което мисля, че е много различно, е, че хората разбраха, че независимо какви са разбиранията ни, ние всички сме заедно в една лодка, което не се случи през 2013-а и 2014-а."
НАДЕЖДА МОСКОВСКА
Някои равносметки оставихме и за Надежда Московска - журналист, познат от ефира на обществената телевизия преди короначистките на сегашния ѝ генерален директор. Още отпреди да обикаля протести и културни събития с камера, Надя пише страхотно и разпознава важните детайли на средата.
"Не обичаме много да мислим за политика. Не обичаме да следим дали институциите работят за нас. Когато стане много зле, казваме: "Чакай, тука има нещо нередно." Или някой друг ни казва, че има нещо нередно, а ние дори не можем да проверим информацията. Дори алармата да е вярна, ние губим навик и умение да се интересуваме от общия си живот. В този смисъл мащабната промяна е въпрос на време. Да допуснем, че сега има една революция. Какво се случва след нея? Много време ще трябва да се учим“, казва тя и допълва:
"Ако има грешка, която поколението на 80-те и 90-те е допуснало, то тя е, че май не сме говорили внимателно с родителите си. С разбиране, че не са били съвършени, със съчувствие за техните разочарования. Какви жертви е трябвало да правят в морален план, за да ни купят сноуборд или да ходим на английски, докато държавата е била в криза. Понякога те не са постъпвали по най-честния начин, но именно това е моментът, в който ставаш жертва на историческия процес - когато нямаш избор“.
Протестните размишления на тримата и малко звукова картина от първия рожден ден на "Изотопия" чуйте в звуковия файл.
Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..
Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" . За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..
На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..
Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното хореографско училище. Заедно със съпруга си Христо Иванов (изтъкнат хореограф, в момента художествен ръководител на ансамбъл "Загоре") са ръководели международни семинари по български танци в..
Родителите на Ифан Сунг, които са от Китай, се срещат в София през 90-те години. От любовта им се ражда тя и брат ѝ. Семейство Сунг се установява в София, където отглежда децата си. Ифан е завършила средното си образование у нас. Сега е студент по стоматология. Говори перфектно български език. Рядко пътува до Китай, но се чувства добре в родината на..
Името на проф. Александър Чирков е синоним на модерната кардиохирургия в България. Проф. Чирков не просто основава болница "Света Екатерина", той дарява надежда и живот на хиляди българи. Десетилетия след първата трансплантация на сърце у нас, неговото дело продължава да вдъхновява. „Още от първия ден аз забелязвам каква огромна разлика съществува..
Актьорът Константин Икономов от Сатиричния театър е гост в поредицата "Магията на театъра" . Той има ярко присъствие на сцената и впечатлява със своите превъплъщения в различните образи. Константин Икономов завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2005 год. в класа на проф. Пламен Марков . След това работи в театъра в Стара Загора. А по-късно на..
Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното..
Трябва да се обединят всички усилия, за да може да се стигне до позитивен резултат. Не е въпросът да се повтарят вотове на недоверие всяка седмица с..
След множеството дискусии и скандали около професионалната реализация на младите лекари става ясно, че и в тази област има много за ремонт - както..