Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Антонина в думи и в образи: По-добре се чувствам в бурно море

| обновено на 02.08.20 в 12:23

Тя има дълга тъмна коса,
боядисана със синя боя,
вероятно защото обича морето. 

Прилича на приказна героиня. 

Рисува. 

Пише поезия. 

Дизайнер е на корици на книги. 

Този месец има рожден ден, 

а тази година се дипломира в НХА. 

Антонина Георгиева има зад себе си редица изложби и конкурси, както и литературни награди. Предстои издаването на дебютната ѝ стихосбирка „Сол“. Предисторията на „Сол“ е дипломният проект за бакалавърската ѝ специалност „Графика и илюстрация“. Това е една нестандартна книга - книжното тяло е черна дървена кутия, в която има 12 картички с авторски стихове и илюстрации. 


Магистърската програма, която завърши наскоро, е „Изкуство на книгата“ в Националната художествена академия. В момента е главен художник в Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. 


„Освен че съм нощна птица, може би се чувствам малко и като странна птица. Човек на противоречията. Не мога да живея без любов. По-добре се чувствам в бурно море и съм по-продуктивна в „бурята“, сподели Антонина в предаването „Нощен Хоризонт“. 

Признава, че би нарисувала себе си като черно петно с не съвсем ясни линии, защото „нямам конкретна форма, защото още градя себе си“. 


Антонина открива изкуството отрано. Заради здравословни проблеми като малка прекарва повече време вкъщи, отколкото в детската градина, и приказните герои стават най-добрите ѝ приятели. И до днес пази приятен спомен за първата книга - Покахонтас, и за тази с приказки на Николай Райнов и илюстрации на Любен Зидаров. Навремето за съвсем нормално възприемала това, че знае старобългарските букви, които научила от майка си. 


Антонина цитира един от любимите си автори - Цочо Бояджиев, за да определи какво е поезията за нея - „поезията е убежище за нашите меланхолии“. 

Любимата ѝ тема и за рисуване, и за опоетизиране е човешкото състояние. 

„Докато рисувам, усещам меланхолия и еуфория. При писането съм по-скоро меланхолична“. 


Това, което радва Антонина е любовта, пътуването, когато близките ѝ хора са добре. 

Вбесява я лицемерието и това, че у нас творчеството не се приема като професия. 

„Основната ми борба е да променим света, в който творим. Много ми се иска в моята професия да бъдем по-малко изпълнители и да имаме повече свобода да творим. Основната борба е за естетиката срещу кича, който е около и вътре в нас“. 


Антонина в думи можете да прочетете ТУК 

Антонина в образи можете да видите ТУК

Тя е и във Фейсбук, и в Инстаграм 





ВИЖТЕ ОЩЕ
Гергана Дилова в Африка

Гергана Дилова пътува до Африка с различни каузи

Преподава италиански език, танцува балет, занимават я проблеми с околната среда, различни изкуства са част от живота й.   Това е Гергана Дилова, с която ви срещаме отново след поредното й пътуване в Африка. Този път то е различно, защото не става дума само за пътешествие, а за кауза. Там тя се чувства свободна и помага на икономиката, на..

публикувано на 20.07.25 в 06:26
Теди Кацарова

Теди Кацарова: В живота навсякъде има позитивност, въпросът е да не влизаме в ниските вибрации на негативизма

"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време,  някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш .  Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца.  Жалко е,..

публикувано на 17.07.25 в 09:57
 Жозе Луиш Пейшото

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото: Писането е постоянно предизвикателство

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..

публикувано на 14.07.25 в 21:05
 Петър Станимиров

Петър Станимиров за това как се живее като художник

Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" .   За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..

публикувано на 13.07.25 в 19:00
Катя Зографова по време на Литературна разходка в София

Катя Зографова по стъпките на Вазовия стих "корони ази не възпявам" в "Нови хроники на Вазовия род"

На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов.  Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..

публикувано на 13.07.25 в 08:10
Хореографът Кая Иванова

Кая Иванова: 40 години в сърцето с българските народни танци

Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното хореографско училище.   Заедно със съпруга си Христо Иванов (изтъкнат хореограф, в момента художествен ръководител на ансамбъл "Загоре") са ръководели международни семинари по български танци в..

публикувано на 13.07.25 в 06:15
Ифан Сунг

Ифан Сунг избира да учи и да живее в България

Родителите на Ифан Сунг, които са от Китай, се срещат в София през 90-те години. От любовта им се ражда тя и брат ѝ. Семейство Сунг се установява в София, където отглежда децата си. Ифан е завършила средното си образование у нас. Сега е студент по стоматология. Говори перфектно български език.  Рядко пътува до Китай, но се чувства добре в родината на..

публикувано на 06.07.25 в 06:05