Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще има ли България скоро космическа стратегия и програма

Снимка: БТА

От година и повече насам Космосът не същият. Трафикът на ракети и хора към и от орбитата на Земята се сгъсти. С изпращането и завръщането на Боб Бенкен и Дъг Хърли от Космоса САЩ не само използваха за първи път частни инвестиции, но и сякаш заявиха: „Можем и без Русия“. В  последните години практиката беше до Международната космическа станция да се стига само с руски ракети. 

Междувременно Обединените арабски емирства изпратиха първата си сонда до Марс. След като преди година и осем месеца Китай „кацна“ на тъмната страна на Луната, Пекин обяви и планове до 2022-ра година да построят космическа станция, която да служи за изследване и на други планети. 

Успехите накараха дори Европейския съюз да обяви Космоса за приоритет, заради което ще бъдат необходими 16 млрд. евро от следващия бюджет. Говори се за създаването на Европейски космически фонд с бюджет от 1 млрд. евро за стимулиране на стартъп компании и достъп до сателити.

България също се обръща към поизгубената си слава от времето на съветската програма „Интеркосмос“, благодарение на която страната ни има двама космонавти, космическа храна и разработени уреди, които работят на космическите апарати.

В по-модерните времена България открива възможности чрез Европейската космическа агенция. През 2015-та година страната ни подписва договора за европейска кооперираща държава, припомня Камен Илиев, директор на бюро за трансфер на аерокосмически технологии, през което минават важни процедури за връзка с българския бизнес. 

Боб Бенкен и Дъг Хърли от мисията Space X  Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Реалните ползи са от това, че от 2015-та година започнаха да се провеждат конкурси, които се управляват от Европейската космическа агенция и български фирми. В началото повечето научни организации, но вече в последната година активно малки и средни предприятия участват в такива проекти и по този начин осъществяват трансфер на технологии. Те се включват, макар и като присъединени - ние сме в „чакалнята“ на Европейската космическа агенция. По този начин ние започваме процеса на присъединяване към Европейската космическа агенция. Досега са проведени 6 такива процедури и мисля, че са одобрени над 50 проекта, които 50 проекта са насочени по един или друг начин да създадат капацитет в България, за да може България на следващия етап да се включва вече активно в самите космически програми, където все пак има два основни принципа. Единият принцип е на конкурентост. Вторият принцип е на възвращаемост на направените инвестиции, което означава всяка една страна членка да получава процент, който варира за различните страни.“

Въпреки това страната ни няма Космическа стратегия. Камен Илиев уточнява, че в момента се правят проучване и информационни дни, които да дадат яснота за потенциала на малките и среди предприятия, индустрията, научните организации. 

„За да може на базата на събраната информация, след дискусия и осъждане с експертите от Европейската космическа агенция, да бъде предложено на правителството, в лицето на Министерството на икономиката, които са националният координиращ орган в областта на космическите изследвания, да бъде подготвена такава Национална космическа стратегия и съответно да бъде разработена Национална космическа програма."

Забавянето, което се е получило заради това, че България не е успяла в първия програмен период да има научно-оперативна програма, касаеща научните изследвания, е  довело до оставането на Космоса встрани от приоритетите, напомня Илиев. 

Едно от топ направленията за развитие на Европа в областта на иновациите и изследванията, най-големият пилотен приоритет, който Европа ще финансира чрез Европейската космическа агенция, ще бъде в областта на използването на данни от наблюдение на Земята и неговата стойност е един милиард евро. 

"Затова България трябва да се стреми да влезе в това семейство, да се включи в тази общност, за да може нашите учени, а не администрацията и политическата класа да дефинира кое е приоритет и кое не е. Нашият интерес съвпада с интереса на ЕС. И може би това е още един положителен факт. България има най-големият интерес в наблюдение на Земята, следващият сектор е технологично развитие. Когато българите се включват в тези проекти, много лесно след няколко години ще се види къде имаме реален прогрес“, коментира Камен Илиев. 

Илюстрация на китайската космическа сонда „Чанъе-4“, кацнала на Луната. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Че писането на космическа стратегия е нещо много важно, твърди и Джейми Морин. Той е вицепрезидент на Aerospace Corporation, американска нестопанска организация, която предоставя технически насоки и съвети по всички аспекти на космическите мисии на военни, граждански и търговски клиенти.  

За да създадете национална космическа политика, най-добрият начин е да се търси пресечната точка между това което е икономически изгодно, технологично възможно и политически допустимо. Тези въпроси стоят и пред България, ако иска да бъде част от космическата икономика

Макар и с времето космическите възможности да стават все по-демократични и отворени, те са все още твърде скъпи и отнема време да бъдат реализирани, нужна е и налична интелектуална енергия. Трябва да бъде решено кои способности ще бъдат част от суверенитета на съответната държава, кои възможности могат да бъдат споделени с други държави и кои бихте дали да бъдат контролирани от външни фактори, като например компании, организации, държави и частен сектор. Тоест държавата ще ги купува като услуга“, подчертава Морин.

Дори секторът на селското стопанство е зависим от наличието на космическите технологии, допълва той и дава пример, че ако сателитите "отсъстват" само 30 дни, се предполага, че земеделският сектор ще понесе щети за около 15 милиарда долара.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Към каква ниша може да се насочат български компании разказва Агнешка Лукашчик, старши директор за Европа на компанията Planet. Компанията е основана в Силициевата долина, работила е по проекти с НАСА, а сега оперира „съзвездия“ от малки сателити от Берлин.  

„Ето ви пример – нелегалният дърводобив. За пет дни е възможно много дървета да бъдат отрязани. След пет дни наистина няма какво много да се направи. Обаче ако вие видите, че това се случва в реално време, веднага може да направите нещо. Затова измислихме тази мисия, първата и най-важна мисия - да наблюдаваме Земята всеки ден."

"Разполагаме със „съзвездие“ от сателити. Използваме сателитите си изключително много в селското стопанство, за наблюдение на горите, за наблюдение на бедствия, в извънредни ситуации. Нашите сателити правят около милион и 300 хиляди снимки на ден. Това са много снимки и затова работим с много компании по света, които превръщат тези направени снимки в информация, услуги, намират приложения. За тази цел се използва анализ и на изкуствения интелект. Той разпознава на изображението нещата, които ни вълнуват. Къщи, автомобили, мостове, дори и кораби. Например, ако търсиш информация за това колко дървета са били отсечени незаконно между март и май 2019-а. Или колко сгради са били унищожени от съответното земетресение. Използваме нашите сателити в Амазонската джунгла. Там наблюдаваме обезлесяването, което наистина е много драматично“, пояснява Лукашчик. 

Тя съветва прохождащите в космическия бизнес технологията да не бъде създавана заради самата технология, а да решава проблем

В България до края на годината трябва да има национална космическа стратегия и програма, категоричен е Камен Илиев, директор на бюро за трансфер на аерокосмически технологии. Догодина трябва да бъдат договорени новите условия за работа с Европейската космическа агенция. Илиев отбелязва колко са важни тези действия занапред. 

България трябва да има активно участие чрез Европейската космическа агенция, която позволява страната ни не само да инвестира в космически програми, а да развива индустрията си на високотехнологично ниво, смята той.

"България, ако иска да развива модерни технологии и направления, трябва да участва в тази кооперация, защото само по този начин тя може да осъществява реален трансфер на технологии. Има неща, които си имат своята себестойност, обаче Европейската космическа програма „Коперник“ за всяко инвестирано евро получи възвращаемост 3,14 евро, което е много сериозна печалба.“ 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Малки производители изоставят розите си, големите - окрупняват

Розите са емблема за България , познати са в цял свят и дават един друг облик на страната ни, свързан с високо качество, с марка, с аромат. Важно е държавата да има специална политика към този сектор.  Това заяви пред БНР биопроизводителят Веселина Ралчева, която от години се занимава с производство и преработка на етерично-маслени култури...

публикувано на 02.06.25 в 08:16
Георги Ангелов с наградата Web Report за чиста журналистика за 2025 г.

Георги Ангелов: Дезинформацията е заплаха за националната сигурност

Социално напрежение в България може да бъде предизвикано толкова лесно, че е необходимо използването само на 3-4 сайта и тролове в социалните мрежи. Това заяви в интервю за БНР Георги Ангелов – журналист и експерт по теми свързани с дезинформацията и хибридната война. Ангелов три пъти е носител на наградата за чиста журналистика на Dir.bg,..

обновено на 31.05.25 в 19:03

Битката за Полша: Избирателната активност ще е ключова

Ще продължи ли триумфът на проевропейските столични кметове или Полша ще остане бастион на консервативния национализъм? Такъв изглежда основният залог на утрешния президентски балотаж. Управникът на Варшава, първият кмет на града, посетил Прайда, Рафал Тшасковски за втори път е на такова гласуване. За разлика от 2020 г., кандидатът на "Гражданската..

публикувано на 31.05.25 в 12:14

Проф. Марк Шанахан: Постигнатото между Великобритания и ЕС е по-скоро пиар

Месеци наред преговаряха ЕС и Великобритания за нова сделка след Брекзит. В предизборната кампания премиерът лейбърист Киър Стармър обеща "рестартиране", макар и с дебели червени линии. Връщане в общия пазар, в митническия съюз или връщане на свободното движение на хора няма да има, обеща тогава Стармър. И спази дадената дума. Още не беше изсъхнало..

публикувано на 31.05.25 в 11:39

Пътешествие към мрака: Човекът е звярът в романа "Северните води"

Към дълбините на мрачната човешка душа...натам ни води излезлият наскоро роман на Иън Макгуайър - “Северните води”. Британският автор разказва историята на китоловен кораб, който през 1859 г. се отправя на последното си пътуване с пъстър, обръгнал и видял какво ли не екипаж, сред който има и убиец на борда.  Въздействаща, брилянтна и..

обновено на 31.05.25 в 10:12

Георги Ангелов: Напрежение у нас може да бъде предизвикано само с 3-4 сайта и тролове

Социално напрежение в България може да бъде предизвикано само чрез използването на 3-4 сайта и тролове в социалните мрежи. Това заяви в интервю за "Хоризонт" Георги Ангелов – журналист и експерт по теми свързани с дезинформацията и хибридната война. "Правя един анализ за медийната собственост, който почти е привършил. Имаме няколко фирми, зад..

обновено на 31.05.25 в 01:49
Мартин Атанасов

"Черна писта". Ученик разработи интерактивна карта с всички ПТП в страната

Интерактивна карта с всички пътни инциденти в страната разработи 18-годишният ученик Мартин Атанасов. "Черна писта" е постижение, което държавните институции не са успели да реализират досега. Мартин е част от гражданско обединение срещу "Войната по пътищата" и е създал цифров инструмент, който визуализира тревожната статистика на пътните..

публикувано на 30.05.25 в 17:33