Една българка в Берлин между протестите и родния фолклор

„Протестът продължи три часа пред Бундесканцлерамта – еквивалента на Министерски съвет. В критичната му маса бяхме около 60-70 души. Бяхме се подготвили с информационна кампания – раздавахме флаери, бяхме написали табла на немски с информация какви точно са исканията на протестиращите в България, съответно и нашите, тъй като те се припокриват почти изцяло. Основният ни въпрос беше имат ли Ангела Меркел, партията ѝ и коалиционните партньори на ГЕРБ ясна позиция за това какво се случва в България, подкрепят ли ГЕРБ, променило ли се е мнението им и кога ще настъпи моментът да се изкажат по този въпрос.”

Сънародниците ни в Берлин изразяват недоволство си от управлението в България по два начина.

„В началото беше типичният съпричастен протест пред българското посолство, в който изразявахме подкрепа към нашите сънародници. В последствие в разговори се роди идеята, че може би е редно все пак да информираме, защото имаше хора, които спират и ни задават въпроси. Дадохме си сметка, че може би е редно все пак да информираме и да кажем защо и какво се случва. Затова и сменихме локацията. Тази информационна кампания, която се превърна в наша мисия, протича по следния начин: имаме човек с мегафон, който говори почти изцяло на немски и казва каква е нашата позиция. Ние много твърдо държим да се каже, че сме проевропейски настроени и сме благодарни за това, което се случва у нас през последните години, след като станахме част от европейското семейство. Но е хубаво да си дадем сметка, че все пак - като част от това семейство - трябва да бъдем чути и да ни вземат предвид. Защото все пак тези широко затворени очи на Европа в момента не ни помагат.”

Какви въпроси задават спиращите са берлинчани и как гледат на протестите и исканията?

„Какво имаме предвид под „корупция” и в какви мащаби е тя. Какво имаме предвид под проблеми в правосъдната система. Какво значи незаконно строителство. Изобщо по всички теми, които засягаме през последните месеци и години. Имаме достатъчно много теми за разговор”, казва с усмивка Диляна Величкова, която от години живее в Берлин. Обвиненията към протестиращите българи зад граница като например защо са „избягали” тя коментира така:

„Основната група на протестиращите в Берлин са млади хора или студенти, тъкмо завършили. Те са на кръстопът – да се приберат ли в България или да продължат живота си в чужбина. Това не са типичните икономически имигранти, които търсят по-добър живот, а са дошли вероятно за по-добро образование. И когато те избират да се върнат или не, те имат право да се борят за една по-добра България и да се надяват за промяна. На всички скептици, питащи защо не протестираме у дома, бих отговорила: Нека да направим така, че да можем да се върнем.”

Днес от 17:20 ч. ще се състои станалият вече традиционен неделен протест пред българското посолство в Берлин.

„Търсим следващата локация, тъй като все още не сме решили къде е резонно да се преместим. При всички положения ще се преместим в някоя по-централна локация.”

От протестиращата към промотиращата Диляна

Оказва се, че германците може и да не знаят коя е столицата на България, но пък са чували за Стефка Съботинова.

„Най-ценното нещо, с което се занимаваме, е фюжън музиката или модерната интерпретация на български фолклор, който се приема радушно от всякаква публика. Тъй като Берлин е много интернационален град, всеки може да се припознае в нашите ритми. Имаме страшно много работа, защото разполагаме със страхотен продукт, който може да бъде изнасян постоянно. На ковидкризата гледаме като на поговорката, че „когато една врата се затвори, други се отварят”. Заради неяснотата в културната сфера си създадохме ново място, където да събираме „български съкровища” – български арт изделия.”

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Снимки: EPA/OMER MESSINGER; Reuters; БГНЕС/ЛЮБОМИР СПИРОВ, Michel, Reinhard Scheueregger