Какви бански костюми са носили първите летовници по българското Черноморие, от какъв материал са били и как са изглеждали?
„В Източна България може и да сме се освободили, но ориенталският манталитет остава доста по-дълго вкоренен в нашето съзнание. Българите са смятали, че е неморално да се ходи на плаж. Освен това повечето от мъжете, които са ходили, а и като цяло в Европа, са били с дълъг панталон. В началото са имали колан и тока – както ходят днес хората по улиците. Впоследствие стават 3/4 панталони и започват да се скъсяват. Най-странното е, че материята продължава да бъде или вълнена или дочен плат. Представете си на 35 градуса да носите вълна. Също така е било неприемливо за жените да бъдат разсъблечени. Те са били или с цели бански или наподобяващи комбинизони. Дори ръцете им са били покрити. Във Варна плажът е бил разделен за мъже и за жени. Било е забранено да влизат в морето заедно от морална гледна точка. Имало е жандарм, който е следял за спазването на реда. С настъпването на чужденците, най-вече чехи, поляци, унгарци, започва леко освобождаване на стереотипите. През 30-те години чуждите туристи се събират пред кметството във Варна и казват, че ще бойкотират града и България като туристическа дестинация, ако тази забрана за разделение не се премахне. След тази заплаха местните управници решават да отменят разделението и мъжете и жените вече да могат да се къпят заедно".
Историята на банските костюми е история за морала и ценностите
„В този период моралът е бил на съвсем друго ниво за разлика от днес, когато можем да видим доста по-разсъблечени и провокативни плажуващи".
Освен нагледно показване на бански границите на консерватизма се виждат и през тогавашните конкурси за красота:
„През 20-те и 30-те години на ХХ век се провеждал конкурсът „Царица на плажа”, но в него не са участвали варненки, защото са го смятали за неморално. Печелили са най-вече чужденки, които са се явявали, или софиянки. Много по-късно навлизат тенденциите за разчупване на стереотипа".
Плажните фиести не са били съвсем възможни по време на Първата световна война. От септември 1916 г. България влиза във война с Русия. Военните действия по Черноморския фронт нанасят огромни щети върху Варна и Балчик, обяснява доц. Михаил Груев, преподавател по „Нова и съвременна българска история” в Софийския университет:
„Русия в този период е в тежка ситуация, тъй като тя е доста силно притисната от германците на север. Ние се сблъскваме с руснаците на Добруджанския фронт като съюзници на румънците. За тях този фронт е вторичен. Те разполагат с доста силен флот, който неколкократно обстрелва българските пристанища и тежко разрушава около една четвърт от сградния фонд на Варна по това време и Балчик. Пристанищата във Варна и Балчик буквално са унищожени, така че в тази ситуация няма как да се ходи на плаж".
Въпреки сериозните поражения, морската ни столица се вдига на крака и дори започва с нова сила да привлича софийската бохема, обяснява доц. Груев:
„Варна се възстановява учудващо бързо. Балчик остава в Румъния след Ньойския договор. Там, както е известно, румънската кралица Мария намира своя оазис и доста бързо около изграждащия се кралски дворец започват да никнат вили на румънската буржоазия. Балчик доста бързо става перла в короната на Велика Румъния, която се създава след Първата световна война. Нещо подобно се случва и с Варна, макар тя да остава в България. Тя остава най-важен град, но на победена страна. Още през 20-те години обаче се появяват първите снимки на новооткрити казина, на плажни забавления, на връщане към нормалния живот и вторичното превръщане на града в средоточие на софийския хайлайф".
А що за бански костюми разхождат по плажовете на Варна днес летовниците? Наблюденията на Траян Димитров от Регионалния исторически музей в града:
„През 70-те години са били много популярни банските костюми като одеалца, които са ефирни и се намятат. В момента те пак се завръщат. Често засичам жени с цели бански, но естествено по-провокативни от тези от миналото. Но може би донякъде ретро модата пак се завръща".
Моментна снимка на Варна от края на август 2020 година:
„Забелязва се, че черният цвят е заместен и актуални са по-светли цветове. Изрязаните бански се промениха и са малко по-обрани. Но като цяло през последните 20-30 години няма някаква особена промяна, която може да забележим, поне в България".
Преди стотина години отношението към плажуването не е било такова, каквото е днес. Има обаче нещо наистина значимо за отбелязване от този период на страната ни. Знайните и незнайни героини от този период, върху чиито нежни плещи пада тежестта да движат живота напред. Урок по дух, героизъм и справяне с тежката ситуация, в която е изпаднала страната ни, разяснява ни доц. Михаил Груев:
„Минава време докато българското общество постепенно се връща към нормалността. Ако трябва да говорим за някакъв чисто битов героизъм, аз бих посочил огромната роля на българските жени, които заместват мъжете дори и като мъжки дейности на полето, например някъде по две жени се впрягат и заместват и животинската тяга, за да бъде всичко изорано и обработено. Някои от тях не дочакват мъжете им да се върнат от фронта. Преди години, когато се отбелязваше 100-годишнината от края на Първата световна война, в Държавна агенция „Архиви” направихме регистър на загиналите, който стигна до приблизителната цифра от около 100 000 души поименно загинали, което върху 6-милионното население на България по онова време е огромен дял. Това създава и полова диспропорция в българското общество и засилва ролята и значението на жените.”
Още чуйте в звуковия файл.На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..
Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..
Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Строежът на нова жилищна кооперация на метри от сградата на Операта в Русе е повод за професионални и съдебни спорове. Русе е известен с..
"Пикът на грипа все още не е достигнат. Надявам се, че ще го достигнем до дни". Това обясни пред БНР проф. Тодор Кантарджиев, епидемиолог, бивш..
Младо семейство от Гоце Делчев оцеля по чудо в дома си, след като един от автомобилите им беше залят с бензин и запален под прозорците на спящите им..