Представете си да нищоправите срещу заплащане…? Преди около седмица Университетът за изящни изкуства в Хамбург, Германия обяви, че ще даде три стипендии на хора, които няма да правят нищо. Трябва само да отговорят на 4 наглед прости въпроса.
„Изотопия” се впечатли и потърси човека, който стои зад проекта. Проф. д-р Фридрих фон Бориес е архитект и преподавател, занимава се с теория на дизайна. Ето как му е хрумнала идеята:
„Седях си с група артисти и учени и заедно разсъждавахме за връзката между изкуството, устойчивото развитие и политиката. В тази дискусия някои от политиците биха казали, че изкуството може по един или друг начин да подкрепи политиката. Ние обаче възразяваме. Артистите не са като политиците. Поспорихме по въпроса и стигнахме до заключението, че трябва да основем артистична програма за нищоправене като обратното на това, което всеки в обществото ни прави. Например да търсиш успех, повече пари, да работиш, работиш, работиш - особено в Германия. Точно този начин на мислене и действие поражда и екологичните проблеми, с които се сблъскваме днес. Затова си казахме: „Добре, нека направим обратното. Да основем стипендия за тези, които няма да правят нищо.“
Логично се ражда и въпросът какъв успех можеш да постигнеш, ако не правиш нищо? Според професора може би никакъв, със сигурност не и икономически… „Но пък ще имаш повече време за наистина важните неща. Може би време за мечти, може би време, за да правиш нещо с приятелите си или да помагаш на околните. Има много неща за правене, които са важни, но не са оценени като успешни заради начина, по който капиталистическото общество ги извършва.“
Рязко ставаме практични преди да се размечтаем и ви помагаме да кандидатствате, ако и вие сте зажаднели да нищоправите…
Проф. Фон Бориес отбелязва, че стипендията е отворена за всички навсякъде по света и се надява и много българи да предложат своите „безделнически“ идеи. Формуляра можете да намерите тук.
Помните ли четирите въпроса, ключ към успешното съзнателно и активно бездействие? Фридрих фон Бориес ги обобщава ето така:
„Първият е: Какво не искате да правите? Какво искате да спрете да правите? Вторият е защо е важно това, което сте посочили, да не се прави. На трето място - къде и колко дълго не искате да правите това, което сте упоменали. И накрая - защо точно вие сте правилният човек да не прави конкретното нещо. Времето се определя от всяка кандидатура. Например ако кажете, че искате да спрете да дишате, защото при дишането в атмосферата се отделя въглероден диоксид, то тогава пет минути са дълго време. Ако кажете, че искате да спрете да работите, за мнозина един месец е еквивалентът на 1600-те евро, които предлагаме. Ако искате да спрете да карате кола, защото тя вреди на околната среда, може би месец не е достатъчно. Може би трябва да се откажете за 6 или 12 месеца... Знам ли... Всеки кандидат определя времевата рамка на експеримента си. И, разбира се, можете да се провалите. Със сигурност приятелите ви, семейството ви, социалната система, в която живеете, може и да не ви позволят да не правите това, което искате да не правите.“
Въпреки опасността от провал, без пораженческо мислене, моля! Съветът на професора:
„Най-важният въпрос винаги е какво не искаш да правиш. Какво искаш да спреш да правиш. За много от нещата, от които искаш да се откажеш, всъщност нямаш нужда от пари. В известен смисъл не се нуждаете от стипендия, за да спрете да правите нещо. Надявам се, че повече хора от тримата, които ще спечелят, ще започнат да ограничават определени свои действия, които са вредни за околната среда или за социума. Даже ми е по-интересно да видя всички кандидатури, отколкото само трите печеливши. Малко е символично, но се надяваме хиляди хора да кандидатстват и да започнат собствени проекти и без стипендията. Просто защото може би няма да им е необходима.“
Самият Фон Бориес признава, че никак не е добър в нищоправенето и дори отбягва да отговори на четирите си въпроса. Надява се да се поучи от кандидатите и вече е много любопитен да разбере какво ще предложат хората. Фокусира се обаче не върху промяната на индивида, а на обществото, въпреки че и двете са важни и напълно възможни със стипендията за нищоправене:
„Ако живеем в общество, в което всички мислят за икономическия успех, всички ще ставаме все по-нещастни, а природата ще бъде все по-унищожена. Затова е много важно да мислим за ценностите отвъд икономическия успех. Затова и предлагаме стипендия за нищоправене, която е най-голямата противоположност на обичайните стипендии, давани на успешни хора, за да постигат важни неща.“
Екипът на професора вече получава по 20 кандидатури на ден. Крайният срок е 15 септември. „Може би е важно да се знае още, че ще организираме изложба с предложенията на всички кандидати, така че няма да си изгубите времето. Идеята ви ще стане част от експозиция в Музея на изкуствата и занаятите в Хамбург“, уточнява Фон Бориес. Изложбата ще бъде открита през ноември и ще продължи до май догодина. Там ще видим и артефакти от различни страни, култури и епохи, защото да се научим да нищоправим смислено можем, стига да вземем добрите примери от днешния ден, но и от миналите.
Връщаме професора не много назад, а към следването му по архитектура, за да го попитаме какво значи да си активно неактивен точно в тази сфера?
„Ще ви разкажа история, за да отговоря. Миналата година ме поканиха да говоря от Германското общество за устойчива архитектура. В изложението си застъпих тезата, че архитектите трябва да качват на сайтовете си не проектите, които са осъществили, а онези, за които са щастливи, че никога не са се случили. Най-устойчивото в архитектурата е да не строиш. Както можете да се досетите, архитектите не са доволни от това заради идеята за растеж и увеличаващото се строителство. Но ако архитектите се замислят за онова, което не трябва да проектират, кои поръчки да откажат, защото са ненужни, това би било много добре.“
А защо толкова упорито противопоставяме устойчивия начин на живот на успешния?
„Дебатът за устойчивостта в Германия е движен от икономически въпроси. Думата за „устойчивост” на немски - Nachhaltigkeit - може да се преведе като „нещо, което устоява дълго време”, и идва от минната индустрия през 18. век. Тогава разбрали, че имат нужда от дървета, за да продължат минното дело. Затова започнали да засаждат наново дървета, след като преди ги отсичали. Идеята не е била да запазят горите, а да съхранят минната индустрия. Целият дебат за устойчивостта се води от идеята, че можем да продължим с икономическата си система, можем да настояваме за растеж, но по начин, който има различен ефект върху природата. Изобщо не вярвам в това. Мисля, че трябва да намалим потреблението си, трябва да променим начина си на живот и стипендията за нищоправене е малка стъпка точно в тази посока.“
За да нищоправите качествено, трябва да направите едно-единствено нещо – да чуете цялото интервю с проф. Фридрих фон Бориес в звуковия файл.
Седмицата, в която отбелязваме Националния празник - с още един поглед към честването. Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина е една от темите в разговора на кореспондентката ни в Русе Ася Пенчева с д-р Искрен Великов от къщата-музей на Захари Стоянов. Известно е, че на 3 март се..
На 13-ти март Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще отбележи своята 44-та годишнина. Официалното й откриване е на тази дата през 1981-ва година. Редовната наблюдателна дейност по научни програми започва от месец септември 1979 г. Тя е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и в този район на Югоизточна Европа...
"Анора" на Шон Бейкър бе големият победител на тазгодишните "Оскар"-и с 6 номинации и 5 награди – за оригинален сценарий, монтаж, най-добра главна женска роля, режисьор и най-добър филм. Вечерта на "Анора" - наградите "Оскар" бяха връчени за 97-и път Така започна седмицата, в чийто край отбелязваме Международния ден на жената...
Трети март е не само националният празник на България, но и рождения т ден на Биг бенда на Б ългарското национално радио . През 2025-а той празнува 65 години от основаването си . В чест на оркестъра "Изотопия" представя спомени и случки, разказани от осмината му диригенти. Снимки: Биг бенд на БНР
Има сериозен проблем с организацията на всички български културно-исторически обекти . Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави: "Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но..
Националният военноисторически музей за първи път показва златния венец, дарен от цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на Шипка. Гостите на музея имат възможността да се снимат с уникалния експонат и да разгледат обновената експозиция. Златният венец на цар Борис III е поръчан специално за откриването на паметника на..
В рубриката "Родина зад граница" ви срещаме с Йордан Минков, българин, който от 17 години, задено със семейството си, живее в Брюксел. Причината през 2007 година Йордан да емигрира в Белгия, е възможността за по - добро кариерно развитие на неговата съпругата. Веднага след влизането на страната ни в Европейския съюз, институциите в..
"Голяма част от обществата по света може би не си дават сметка, че делегират изключително много права, симпатии и ръкопляскания на хора, които искат..
Дежурните метеоролози в синоптичната станция на връх Мургаш са били нападнати и пребити в полунощ на 9 март. През прозореца влиза непознат мъж и..
Моят апел към Борисов и премиера Росен Желязков е да поемат такъв ангажимент, че България ще разходва повече за отбрана от държавния бюджет. За..