Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Илхан Юзгел: Турция не възприема ЕС като силен актьор, предпочита договорки с отделни страни

Снимка: архив

Според източници на АФП дискусиите за общи европейски санкции срещу виновниците за репресиите в Минск са блокирани от Кипър. От Никозия настояват преди да се заеме с Александър Лукашенко Европа да определи наказателни мерки срещу Ердоган заради турските проучвания за природен газ в кипърски и гръцки води.

При това положение, ако искат да покажат някаква солидарност с демонстрантите в Минск, европейците ще трябва да вземат по-решителни мерки по отношение на Турция. Такива мерки се очакват от съвета на лидерите на 24 и 25 септември.

Това, което те ще решат, може да има важни последици за турско-европейските, и съответно за турско-българските отношения. Колкото по-добре е информирано решението на лидерите, толкова е по-вероятно да се окаже правилното.

Според Илхан Юзгел - преподавател по международни отношения във Факултета по политически науки на Анкарския университет, въпреки заканите за санкции от Брюксел, Анкара не възприема ЕС като силен стратегически играч. Но все пак до мащабен военен сблъсък едва ли ще се стигне.

С Илхан Юзгел разговаря колегата от турската редакция на Радио България Мариян Карагьозов.

Г-н Юзгел, бихте ли представили турската позиция по въпроса за Източното Средиземноморие?

Преди всичко Турция претендира, че от гледна точка на международното право малкият остров Кастелоризо на гръцки или Меис на турски език, който се намира само на 2 км от турския бряг, не може да има изключителна икономическа зона. Турция включва зоната около острова в зоните, в които провежда сондажи в морето, което безпокои Гърция. Турция не признава възможността островите да имат морски граници и да създават претенции за континентален шелф и изключителна икономическа зона.

Как турското общество разглежда настоящата ситуация?

И правителството, и части от опозицията в Турция подкрепят настоящата позиция на страната по кризата в Източното Средиземноморие. Целият въпрос се разглежда като част от национална борба срещу бивши колониални сили, които, използвайки Гърция като инструмент, се опитват да обградят Турция и да погазят правата й. В такива условия е много трудно за опозицията изобщо да критикува правителството.

Какво според Вас мотивира турските действия? Дали целта е Турция да получи предимство при евентуални бъдещи преговори с Гърция или Анкара цели нещо друго?

Мисля, че това е била първоначалната идея на турското ръководство, но събитията се развиха другояче. Турските ръководители смятаха, че с военната си мощ и силния си флот ще тласнат Гърция към преговори от изгодна за Анкара позиция, но това не се случи. Гърция има подкрепата на Франция и други членове на Европейския съюз. Те смятат, че Турция е изолирана в Източното Средиземноморие, тъй като няма приятели и съюзници тук. Съединените щати подкрепят Гърция и Кипър. Турция няма дипломатически отношения на ниво посланици с Египет и Израел. Атина се опитва да използва турската изолация. Анкара се старае да компенсира тази изолация, подписвайки споразумението с Либия за изключителна икономическа зона. Това обаче само даде допълнителен тласък на настоящото напрежение. Все пак, не бих казал, че в момента нещата са извън контрол. Става дума за контролирано напрежение.

Смятате ли, че турските власти възприемат ЕС като колос на глинени крака?

Политически и стратегически Турция не възприема ЕС като силен актьор и обичайно предпочита да се договаря с отделните държави като Гърция, Франция или Германия. Също така президентът Ердоган обича да влиза във вербални сблъсъци с отделни членове на Съюза, тъй като това го поставя на нивото на тези големи страни.

В четвъртък вечерта се проведе първата среща на техническо ниво между военни делегации в централата на НАТО в Брюксел за избягване на военен сблъсък в Източното Средиземноморие. Безплодни ли са тези усилия или те ще доведат до намаляване на напрежението?

Да, тези срещи помагат донякъде. Работата обаче е друга. Няма да се стигне до война между двете страни в Източното Средиземноморие, но между тях съществуват проблеми. Гърция не е страна от Източното Средиземноморие, с изключение на един малък остров. В Егейско море Турция и Гърция са постигнали негласен консенсус. Гърция не обявява зона от 12 морски мили за свои териториални води, тъй като Турция ще сметне това за повод за война. Освен това, няма жизненоважни разногласия между двете страни в Източното Средиземноморие. Важен е кипърският проблем - спорът за водите около Кипър - кой кои зони ще получи. Засега в районите, за които Турция е дала заявки за преминаване на военни и изследователски кораби, не са открити природни залежи. Ако такива бъдат открити, това може да се превърне в голям проблем.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Киър Стармър

Британският премиер на първа среща с лидерите на ЕС след Брекзит

Британският премиер Киър Стармър заминава днес за много важна среща с лидерите на ЕС в Брюксел по въпросите на отбраната и сигурността.  В навечерието на срещата той прие в провинциалнита си резиденция Чекърс германския канцлер Олаф Шолц. Киър Стармър се отправя към Брюксел за първата по рода си среща с всичките 27 лидери на ЕС след официалното..

публикувано на 03.02.25 в 02:06

Община Велико Търново отново раздава на гражданите фиданки, храсти и цветя

Община Велико Търново отново ще раздава безплатно на гражданите фиданки, храсти и цветя за облагородяване на междублоковите пространства. Инициативата "Моята градинка" се провежда за 13-а година.  Единственото условие за безплатното получаване на посадъчния материал е междублоковото пространство да е общинска собственост. Когато сградата е в..

публикувано на 02.02.25 в 22:02

Върховният комисар на Канада заяви, че страната е "решена да защитава своите права"

Канада е "решена да защитава своите права" след като Доналд Тръмп предизвика търговска война със съседката си, заяви посланикът на страната в Лондон, като добави, че и други страни по света могат да са следващите потърпевши от действията на американския президент.  Доналд Тръмп подписа указа за налагане на мита на Канада, Мексико и Китай..

публикувано на 02.02.25 в 22:00
Руините на селище, включително бивш католически манастир, на скалистия нос Скарос на гръцкия остров Санторини, архив.

За три дни земетресенията на гръцкия о-в Санторини са над 380

Властите на остров Санторини са в повишена готовност поради силната сеизмична активност. Извънредни мерки заради сеизмична активност на остров Санторини Само в рамките на няколко минути три труса с магнитуд над 4-та степен по скалата на Рихтер засегнаха Санторини. За три дни земетресенията са над 380. Епицентърът е на малкия необитаем остров..

публикувано на 02.02.25 в 21:33
Американският държавен секретар Марко Рубио пристига на посещение в Панама -  2 февруари 2025 г.

Държавният секретар на САЩ за Панамския канал: Сегашното статукво е неприемливо

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио е предупредил Панама за действия от страна на САЩ, ако не направи "незабавни промени" за Панамския канал, твърдейки, че тя е нарушила договора за предаване.  Марко Рубио с дипломатическа совалка в Централна Америка, ще посети и Панама По време на разговорите си с президента на Панама п ървият дипломат на..

публикувано на 02.02.25 в 21:32
Снимката е илюстративна

Ще стане ли Сърбия "стартова площадка" за летящи коли в Европа?

Летящи коли за световното експо през 2027-а година обеща президентът на Сърбия Александър Вучич . Готви ли се Сърбия да стане център в Европа за компании, разработващи летящи коли, на фона на трудностите, които изпитва този новостартиращ сектор в Европа? За летящите коли и въздушни таксита - кога и в България? Докато с регулации..

публикувано на 02.02.25 в 21:00
Френският министър-председател Франсоа Байру, 17 януари 2025 г.

Във Франция и правителството на Байру е заплашено с вот на недоверие заради бюджета

Правителството на Франция начело с Франсоа Байру отново е заплашено с вот на недоверие от парламента заради проектобюджета за 2025 година.  Само преди два месеца, при сходни обстоятелства, депутатите свалиха от поста предшественика на Байру - Мишел Барние.  Новото френско правителство планира дефицит между 5% и 5,5% от БВП за 2025 г. В интервю..

публикувано на 02.02.25 в 20:59