Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Илхан Юзгел: Турция не възприема ЕС като силен актьор, предпочита договорки с отделни страни

Снимка: архив

Според източници на АФП дискусиите за общи европейски санкции срещу виновниците за репресиите в Минск са блокирани от Кипър. От Никозия настояват преди да се заеме с Александър Лукашенко Европа да определи наказателни мерки срещу Ердоган заради турските проучвания за природен газ в кипърски и гръцки води.

При това положение, ако искат да покажат някаква солидарност с демонстрантите в Минск, европейците ще трябва да вземат по-решителни мерки по отношение на Турция. Такива мерки се очакват от съвета на лидерите на 24 и 25 септември.

Това, което те ще решат, може да има важни последици за турско-европейските, и съответно за турско-българските отношения. Колкото по-добре е информирано решението на лидерите, толкова е по-вероятно да се окаже правилното.

Според Илхан Юзгел - преподавател по международни отношения във Факултета по политически науки на Анкарския университет, въпреки заканите за санкции от Брюксел, Анкара не възприема ЕС като силен стратегически играч. Но все пак до мащабен военен сблъсък едва ли ще се стигне.

С Илхан Юзгел разговаря колегата от турската редакция на Радио България Мариян Карагьозов.

Г-н Юзгел, бихте ли представили турската позиция по въпроса за Източното Средиземноморие?

Преди всичко Турция претендира, че от гледна точка на международното право малкият остров Кастелоризо на гръцки или Меис на турски език, който се намира само на 2 км от турския бряг, не може да има изключителна икономическа зона. Турция включва зоната около острова в зоните, в които провежда сондажи в морето, което безпокои Гърция. Турция не признава възможността островите да имат морски граници и да създават претенции за континентален шелф и изключителна икономическа зона.

Как турското общество разглежда настоящата ситуация?

И правителството, и части от опозицията в Турция подкрепят настоящата позиция на страната по кризата в Източното Средиземноморие. Целият въпрос се разглежда като част от национална борба срещу бивши колониални сили, които, използвайки Гърция като инструмент, се опитват да обградят Турция и да погазят правата й. В такива условия е много трудно за опозицията изобщо да критикува правителството.

Какво според Вас мотивира турските действия? Дали целта е Турция да получи предимство при евентуални бъдещи преговори с Гърция или Анкара цели нещо друго?

Мисля, че това е била първоначалната идея на турското ръководство, но събитията се развиха другояче. Турските ръководители смятаха, че с военната си мощ и силния си флот ще тласнат Гърция към преговори от изгодна за Анкара позиция, но това не се случи. Гърция има подкрепата на Франция и други членове на Европейския съюз. Те смятат, че Турция е изолирана в Източното Средиземноморие, тъй като няма приятели и съюзници тук. Съединените щати подкрепят Гърция и Кипър. Турция няма дипломатически отношения на ниво посланици с Египет и Израел. Атина се опитва да използва турската изолация. Анкара се старае да компенсира тази изолация, подписвайки споразумението с Либия за изключителна икономическа зона. Това обаче само даде допълнителен тласък на настоящото напрежение. Все пак, не бих казал, че в момента нещата са извън контрол. Става дума за контролирано напрежение.

Смятате ли, че турските власти възприемат ЕС като колос на глинени крака?

Политически и стратегически Турция не възприема ЕС като силен актьор и обичайно предпочита да се договаря с отделните държави като Гърция, Франция или Германия. Също така президентът Ердоган обича да влиза във вербални сблъсъци с отделни членове на Съюза, тъй като това го поставя на нивото на тези големи страни.

В четвъртък вечерта се проведе първата среща на техническо ниво между военни делегации в централата на НАТО в Брюксел за избягване на военен сблъсък в Източното Средиземноморие. Безплодни ли са тези усилия или те ще доведат до намаляване на напрежението?

Да, тези срещи помагат донякъде. Работата обаче е друга. Няма да се стигне до война между двете страни в Източното Средиземноморие, но между тях съществуват проблеми. Гърция не е страна от Източното Средиземноморие, с изключение на един малък остров. В Егейско море Турция и Гърция са постигнали негласен консенсус. Гърция не обявява зона от 12 морски мили за свои териториални води, тъй като Турция ще сметне това за повод за война. Освен това, няма жизненоважни разногласия между двете страни в Източното Средиземноморие. Важен е кипърският проблем - спорът за водите около Кипър - кой кои зони ще получи. Засега в районите, за които Турция е дала заявки за преминаване на военни и изследователски кораби, не са открити природни залежи. Ако такива бъдат открити, това може да се превърне в голям проблем.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Осъществиха контакт и с втория българин, който беше в неизвестност след наводненията във Валенсия

Осъществен е контакт и с втория българин, с който беше изгубена връзка след наводненията във Валенсия. Това съобщиха от Министерството на външните работи. "Късно снощи, на спешния телефон на Генералното консулство на България във Валенсия, близки на втория български гражданин, с когото не можеше да бъде осъществена връзка след..

публикувано на 06.11.24 в 12:26
Димитър Главчев

Главчев: Случващото се в СИК е абсолютно извън правомощията на служебния кабинет

Случващото се в секционните избирателни комисии е абсолютно извън правомощията на служебното правителство. Това заяви служебният премиер Димитър Главчев в началото на днешното правителствено заседание, коментирайки отминалите парламентарни избори и изразените съмнения за изборни нарушения. По въпроса трябва ли да бъде сменен служебният..

публикувано на 06.11.24 в 12:21

Александър Секулов: Не харесвам политиката изобщо, защото е само пропаганда

"Корабът на сирените" е роман срещу понятието "революция", което аз не търпя, няма революция, която не е потънала в кръв и да не е донесла страдание. Затова говоря за научно-техническа революция и  в медицината, защото спасяват животи. Така коментира романа авторът Александър Секулов в интервю пред БНР. В 18.30 часа тази вечер в..

публикувано на 06.11.24 в 12:13
Привърженици на Тръмп в Невада.

Български политици поздравиха Тръмп

Български политици поздравиха Доналд Тръмп за изборната победа на президентския вот в САЩ. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов публикува в профила си в социалната мрежа Facebook снимка с Тръмп и написа: "Поздравления за Доналд Тръмп. Готов съм да работим заедно, отново!". "Уверен съм, че нашият ефективен диалог на най-високо ниво ще продължи..

публикувано на 06.11.24 в 12:12
Заседание в Районния съд в Пловдив по делото

Дебора Михайлова очаква максимална присъда за обвиняемия Георги Георгиев

Делото "Дебора" продължава в Пловдивския районен съд с показания на вещите лица, изготвили съдебномедицинските експертизи по случая.  Обвиняем за упражненото насилие над Дебора Михайлова от Стара Загора е Георги Георгиев. Процесът протича при закрити врата, за да не бъдат оповестявани факти от интимния живот на пострадалата и обвиняемия...

публикувано на 06.11.24 в 11:59
Финансовото сърце на Лондон, Лондонското Сити, Великобритания, архив октомври 2022 г.

На Острова се опасяват от намаляване на икономическия ръст след победата на Тръмп

Водещ британски мозъчен тръст предупреди, че икономическият растеж на Обединеното кралство ще бъде намален наполовина след победата на Доналд Тръмп, ако той наложи обещаните от него нови мита. Националният институт за икономически и социални изследвания заяви, че протекционистичните мерки, планирани от републиканския претендент за Белия дом,..

публикувано на 06.11.24 в 11:43
Антиправителствен протест в Минск

От Беларус, през Грузия до България – пътят на един опозиционер

Активист на беларуската опозиция се опитва безуспешно да получи статут на закрила в България . Борис Борисов е у нас от края на миналата година, като преди това е преминал през Грузия. Подава документи за политическо убежище, но Държавната агенция за бежанците отхвърля молбата му. " Оказахме се в Грузия, защото се бояхме от преследване..

публикувано на 06.11.24 в 11:29