Тя определя влизането си в професията като случайно. Нещата станали „малко наопаки" - след завършване на средното й образование се омъжила, родила сина си и след това започнала да мисли за професионална реализация.
„Доста се полутах. Отначало мислех да ставам учителка. Исках да ставам социален работник. Силистра е малък град. Попаднах в местен вестник. Отначало отговарях за реализацията, за разпространението. Разнасях вестници по офисите. Написах едно есе, ей така, възрастна жена ме беше впечатлила при едно пътуване. Главната редакторка го хареса, публикува го и ми каза - от утре няма да си разпространител, а ще си репортер. Стреснах се...", спомня си днес Маргарита Иванова.
Тя е завършила българска филология и има магистратура по кризисен пиар, което твърди, че много й помага "в настоящите условия, събития и кризи, които се налага да отразяваме".
Маргарита Иванова има около 20 години професионален опит. Първата й истинска, сериозна работа като репортер била като кореспондент на БНТ за региона на Силистра.
Имаше периоди, когато се чувствахме всички по-свободни, можехме по-свободно да задаваме своите въпроси, коментира журналистът в отговор на въпрос по-трудно ли се работи в по-малките населени места.
„С течение на времето започнаха да се затварят много врати. Информацията се прецизира много точно – кое е за пред медиите и кое – не.“
Маргарита Иванова разпределя времето и усилията си между воденето на предаване и това да бъде здравен репортер. Спомня си с носталгия за кореспондентските си години, защото възприема това като своя школа. Твърди, че и до днес се чувства с единия крак навън.
„Да си като кореспондент е като да си универсален войник или като арменския поп“, защото хората от малките населени честа често виждат в теб последната си надежда за разрешаване на даден казус, разказва още Маргарита Иванова.
Тя намира себе си за „малко скучен човек“. Обича да чете, макар да признава, че има все по-малко време за това. Обича да спортува, да ходи пеша, да снима, да прави неща с ръцете си.
„Много обичам малки деца, да си говоря с малки деца, да работя с млади хора.“
„Не съм амбициозна майка. Много рано родих моето дете и сме повече като брат и сестра с него, не толкова майка – син.“
Тя е телец – земен знак, здраво стъпила на земята. Не обича резките промени, но пък обича "красивите неща".
Много я дразни агресията – например да види как майка удря детето си на улицата, или „млади жени, седнали по пейките в парка, да плюят семки и около тях да играят децата“.
Повече чуйте в звуковия файл.
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
В Къщата на художниците в Плевен е подредена изложба, която е своеобразно емоционално завръщане. Убавка и Костика са едни от най-разпознаваемите и..
Значителна облачност със сняг
Дъжд / Сняг
Сняг
Мокър сняг