Милен Маринов: Документ от османските архиви в Истанбул развенчават мита около майстор Колю Фичето

На 5 октомври отбелязваме Международния ден на архитектурата. По решение на Международния съюз на архитектите от 1996 година денят се отбелязва на всеки първи понеделник на месец октомври, в същия ден, в който се чества и Световният ден на обитаването, организиран от Организацията на обединените нации.

За празника Съюзът на архитектите в България посвети последния брой на списание „Архитектура“ на Велико Търново.

„Градът е много променен през последните 35 години, а градоустройствените му проблеми са още по-остри“, коментира в "Рано в неделя" архитект Милен Маринов, регионален инспектор към Инспектората за опазване на културното наследство в Министерство на културата.

За последен път вниманието на Съюза на архитектите е било насочено към Велико Търново през 1985 година.

Съюзът на архитектите започна да съставя така наречената Бяла книга, в която да бъдат документирани знакови сгради от последните десетилетия, които са на път да изчезнат в България.  

Тази година за архитектите преминава под 220-годишнината от рождението на майстор Колю Фичето, смятан за баща на българската архитектура. Много от неговите емблематични сгради са точно във Велико Търново.

„Наистина е презастроен градът и новите квартали. Много трудно се отвоюва от Общината зелените площи, много трудно те се поддържат, междублоковите пространства. Когато няма общо устройствено планиране и когато се работи „на парче“, винаги има такава опасност от презастрояване и бетониране. В стария град „ми бодат“ очите падащите къщи – това е един от основните проблеми, застаряващият град и градът, който остава „на спалня“, няма живот в стария град. Магазините се затварят, нямаме обща стратегия за туризма в бъдеще като концепция и развитие, обвързани с градоустройството на града“, каза още архитект Маринов:

“В новия град е бетонирането, използването на всяка малка площ, за да се вдигне някакъв по-голям, по-висок. Много са проблемите. Озеленяването е също един от основните проблеми, комуникацията, транспортът, връзката на града с реката. Много, много проблеми има. При архитектурните паметници проблемите са с многото собственици на къщите, някои от собствениците са в чужбина и нехаят. Не може и общината, и държавата да предприемат всички мерки да се обезопасят къщите и къщите падат. Всяка трета къща е пред разруха, паднала е. Много тежки проблеми има в старата част“.

Не е скъсана връзката между великотърновските архитекти и местната власт и пример за това е международният конкурс, който беше организиран за устройството и развитието на терена от 182 декара в Старото военно училище в „сърцето“ на Велико Търново, казва арх. Милен Маринов, който е един от доайените на архитектурната гилдия в старопрестолния град: 

„Дано да даде положителни резултати за развитието на тази територия, която е уникална за един град и изобщо за България – в центъра, в сърцето на града незастроена, необвързана територия, останала самостоятелно. Работи се и по общите устройствени планове сега за старата част, регулационен и застроителен план се прави. Опитват се с новото законодателство да е „в крачка“ старият град, както и новият. Covid кризата много тежко се отрази, защото инвеститорите намаляха, инвеститорите се страхуват вече да инвестират. В Търново не е тайна, че най-много се строи жилищно строителство. Хотелите замряха и няма изобщо развитие нито в старата част, нито в новата. Във всяка част на града, при всеки един архитект Covid кризата се отрази и то в значителни размери“.