В началото на тази година просветното министерство проведе мащабно допитване до учителите относно новите учебни програми по математика и природни науки в 5-и, 6-и и 7-и клас.
„Направи се промяна в стандарта за учебния план. Увеличаването на учебните часове с половин час повече седмично по математика от 5-и до 7-и клас е вече факт. Той не е предмет на обсъждане през учебните програми, защото учебният план е този, който определя броя на часовете.
И Наредбата за учебния план е вече обнародвана преди учебната година.
В момента дебатът е в рамките на тези часове да има повече време за упражнения.
„Увеличаването на броя на часовете е от полза за децата. Учебното съдържание остава същото, но се предлага увеличаване на броя на часовете за упражнение. Конкретно за практико-приложни задача, за да се предизвика интереса на децата към математика и приложението и в живота“, коментира в „Хоризонт до обед“ Даниела Цочева, дългогодишен учител по математика в ОУ „Васил Левски“ в Ловеч.
„Тези промени, ако станат факт, ще бъдат в плюс, още повече като се има предвид и ниските резултати от националните външни оценявания по математика. Причината за това е не в материала, а че децата все по-трудно сядат да учат, все по-трудно учат отговорно по математика, все по-бързо се отказват да се борят с трудностите – а математиката е трудна наука“, подчерта още Даниела Цочева.
Според Eвгения Костадинова учебното съдържание се запазва, отпаднали са подтеми и понятия, които не е необходимо да се наизустяват от учениците, а остава фокусът към придобиване на умения от учениците.
„Реформата трябва се отнесе и към историята – 60 процента практическа работа и 40 на сто нови знания – това е най-добрата концепция. Историята защо е пренебрегната? “, попита в „Хоризонт до обед“ Мариана Варчева, учител по история в ОУ „Васил Левски“ - Ловеч, най-голямото основно училище в града.
„Реформата е козметична за математиката. А в историята обемът е много голям, децата не могат до го усвоят и е необходим нов похват - сега се изучава разказ за съотношение между историческо събитие и година, в която се е случило.
В пети клас историята е най-трудна, в шести е по-лека, а в седми - те учат история на България, нещо което им е познатоот началния курс, и те 80 на сто от съдържанието го познават.
Докато в 5-и клас се учи праистория и всички държави от античността - това е непознато време за учениците - преди Христа. Затова е по-добре в пети клас да се надгражда. Затова е необходима промяна в историята началните класове - да се учи миналото на българите по адекватен начин и в пети клас да се продължи с повече фактология, работа с исторически карти", коментира Марияна Варчева.
Още по темата можете да чуете от звуковия файл.
" Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за децата. Оценката, дадена за политиката в сферата на ранното детско развитие за миналата година в..
" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Изпитвам респект пред личността на автора на химна на България "Мила Родино" Цветан Радославов, призна в интервю пред БНР режисьорът на..
Днес е националният празник на България. Празнуваме 147 години от освобождението от османско иго след Руско-турската война от 1877-78 г...