Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Повече часове за упражнения по математика за учениците от 5-и до 7-и клас

Материалът по история в пети клас също е утежнен и има нужда от практическа работа

Снимка: Асоциация Родители

Повече часове за упражнения по математика за учениците в 5-и, 6-и и 7-и клас, както и усвояване на умения и решаване на житейски казуси по природните науки - география, физика и химия. Това предлагат Министерството на образованието и науката. 

В началото на тази година просветното министерство проведе мащабно допитване до учителите относно новите учебни програми по математика и природни науки в 5-и, 6-и и 7-и клас.

„Няколко години след действието на Закона за училищното и предучилищното образование и един випуск от основните класове, който вече премина през новите учебни програми, попитахме учителите дали им стига времето да преподават заложения материал“, коментира в „Хоризонт до обед“ Eвгения Костадинова, директор на Дирекция "Съдържание на предучилищното и училищното образование" в Министерство на образованието и науката.

„Направи се промяна в стандарта за учебния план. Увеличаването на учебните часове с половин час повече седмично по математика от 5-и до 7-и клас е вече факт. Той не е предмет на обсъждане през учебните програми, защото учебният план е този,  който определя броя на часовете.

И Наредбата за учебния план е вече обнародвана преди учебната година.

Снимка: БГНЕС

В момента дебатът  е в рамките на тези часове да има повече време за упражнения.

„Увеличаването на броя на часовете е от полза за децата. Учебното съдържание остава същото, но се предлага увеличаване на броя на часовете за упражнение. Конкретно за практико-приложни задача, за да се предизвика интереса на децата към математика и приложението и в живота“, коментира в „Хоризонт до обед“ Даниела Цочева, дългогодишен учител по математика в ОУ „Васил Левски“ в Ловеч.

„Тези промени, ако станат факт, ще бъдат в плюс, още повече като се има предвид и ниските резултати от националните външни оценявания по математика. Причината за това е не в материала, а че децата все по-трудно сядат да учат, все по-трудно учат отговорно по математика, все по-бързо се отказват да се борят с трудностите – а математиката е трудна наука, подчерта още Даниела Цочева.

Според Eвгения Костадинова учебното съдържание се запазва, отпаднали са подтеми и понятия, които не е необходимо да се наизустяват от учениците, а остава фокусът към придобиване на умения от учениците.

Реформата трябва се отнесе и към историята – 60 процента практическа работа и 40 на сто нови знания – това е най-добрата концепция. Историята защо е пренебрегната? “, попита в „Хоризонт до обед“ Мариана Варчева, учител по история в ОУ „Васил Левски“ - Ловеч, най-голямото основно училище в града.

„Реформата е козметична за математиката. А в историята обемът е много голям, децата не могат до го усвоят и е необходим нов похват - сега се изучава разказ за съотношение между историческо събитие и година, в която се е случило.

В пети клас историята е най-трудна, в шести е по-лека, а в седми - те учат история на България, нещо което им е познатоот началния курс, и те 80 на сто от съдържанието го познават.

Докато в 5-и клас се учи праистория и всички държави от античността - това е непознато време за учениците - преди Христа. Затова е по-добре в пети клас да се надгражда. Затова е необходима промяна в историята началните класове - да се учи миналото на българите по адекватен начин и в пети клас да се продължи с повече фактология, работа с исторически карти", коментира Марияна Варчева.

Още по темата можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пламена Николова: Инвестициите в ранното детство се отплащат многократно

" Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за децата. Оценката, дадена за политиката в сферата на ранното детско развитие за миналата година в..

публикувано на 04.03.25 в 11:50
Марина Великова

Марина Великова подготвя 2 изложби след завръщането си от Антарктида

" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..

публикувано на 04.03.25 в 10:56
Емилия Милчева

Емилия Милчева: България вече не може да мине с номера със снишаването

Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..

публикувано на 03.03.25 в 15:04

Проф. Стив Ханке: Влизането на България в еврозоната е лошо решение

- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..

публикувано на 28.02.25 в 18:59
Красимира Хаджииванова

Красимира Хаджииванова: Не познаваме достатъчно децата

" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях".  Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..

публикувано на 28.02.25 в 16:34

Пчелари и земеделци се обявиха срещу ветропарковете в Добруджа

Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..

публикувано на 28.02.25 в 15:50

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..

публикувано на 27.02.25 в 13:26