Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Павлина Михайлова: Временно да се разкрият повече кръвни центрове за плазма

Даряването на цяла кръв е рисково за преболедувалите коронавируса

Снимка: БГНЕС

През последния месец нещата около плазмата драматично се промениха. Промениха се взаимоотношенията между участниците в процеса – кръвния център, лекуващия лекар и близките на болния, които искат да дарят плазма. Под натиск те започнаха да налагат свои правила. Това обясни пред БНР д-р Павлина Михайлова от Сдружението за лечение на Covid-19 с рековалесцентна плазма. 

Допреди месец хората даряваха плазма безвъзмездно като солидарен акт. Стана така, че плазма, дарена от близки на болни, не стига до тях дни наред. Затова и под натиска на близките започна поименно даряване на плазма. Тя обаче отново закъснява да стигне до лекаря, разказа д-р Михайлова в предаването „Преди всички“.

Каква е картината? Лекуващият лекар иска плазма от съответния кръвен център. Той си прави искане, кога ще получи плазма, му отговарят от кръвния център. Паникьосаните близки на болния се намесват в този процес и започват да звънят на лекаря и на кръвния център. В кръвния център записват за една седмица напред, а през това време човекът може да почине, каза д-р Павлина Михайлова. По думите ѝ близкият човек е в патова ситуация. Той иска да дари, а дарява чак след седмица. В отговор кръвният център дава втора опция – да се дари веднага, без записване, цяла кръв.

Това е проблематично и рисково за преболедувалия коронавируса, смята д-р Михайлова. „Вие си представете – човек е боледувал преди два месеца от Covid и сега, без да му се разяснят някакви неща, му се казва – ела, дари цяла кръв. От тази цяла кръв се извлича една доза плазма, при другата процедура – плазмафереза, се извличат три дози. Никой не знае какви са дългосрочните последици от тази коварна болест. Ти си бил болен преди два месеца и сега отиваш да даряваш нещо, което е толкова важно за теб – цяла кръв“. 

За нас това не е приемливо, при положение че могат да се разкрият кръвни центрове в още няколко областни града, коментира д-р Михайлова. „Там, където има възможност, да се отвори пункт за даряване на плазма, където има лекар – да се отвори“, апелира тя и уточни, че става дума за временно разкриване на такива центрове до края на пандемията. „Могат да бъдат спасени десетки, стотици хора“. 

Държавата досега трябваше да осигури оборудване за функциониращите регионални кръвни центрове, посочи още д-р Павлина Михайлова. Апарати за плазмафереза втора употреба струват около 40 хиляди лева.

Много е важно лекарите, които прилагат лечението с плазма, да бъдат наясно с последните световни протоколи, изтъкна д-р Павлина Михайлова. Утре в 18 часа Сдружението за лечение на Covid-19 с рековалесцентна плазма организира уебинар по темата за лекари от страната. 

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ученици в риск: Вредите от новата дрога и онлайн залаганията - да им се обяснят!

Деца вземат личните карти на родителите си без знанието им, за да правят онлайн залози от тяхно име. Това е една от тревожните тенденции, която провокира Националната агенция за приходите и Агенция "Митници" да започнат още през лятото кампанията "Не сте сами".  Стефан Бакалов: Средната възраст, на която започват да се употребяват..

публикувано на 09.11.24 в 08:00

платена публикация
Само за месец близо 10 000 деца преминаха обучения по пътна безопасност в националната кампания „Пресичам безопасно с TEDI”

Близо 10 000 ученици от първи до трети клас преминаха обучения за основните правила за пътна безопасност с националната кампания „Пресичам безопасно с TEDI “. Финалът на кампанията, която стартира в началото на октомври,  беше с открит урок в столичното 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов“.В него първокласници придобиха ценни знания от представители..

публикувано на 08.11.24 в 12:39

Василена Винченцо: Много е сложно оцеляването на независимите пространства

Стартира DMS кампанията за спасяване на YALTA ART ROOM - пространство за независим театър. Организаторите повдигат темата за финансирането на театралния независим сектор. "Не сме пред закриване. Дълго време странях от думите "спасите" и се опитвах да избегна организирането на кампанията на DMS. Но ситуацията, уви, се оказва такава, че рано..

публикувано на 08.11.24 в 10:38

Плевен: Някои вече не помнят какво е да имаш редовно вода

Все повече домакинства вече не си спомнят какво е да имаш редовно вода. Затова днес министрите на регионалното развитие и благоустройството - инж. Виолета Коритарова, и на околната среда - Петър Димитров, се срещат в МРРБ с областния управител на Плевен Николай Абрашев и кмета на града Валентин Христов.  Петър Димитров и Виолета Коритарова ще..

публикувано на 07.11.24 в 10:46

Във Вълчедръм не искат перки. Събрали са подписи за референдум

Жители на Вълчедръм се събраха, за да потвърдят искането си за местен референдум относно изграждането на ветрогенераторен парк в местността Златията. Събрани са над 700 подписа. Общинският съвет отказа референдум . Областният управител върна решението за преразглеждане , а заседанието е друга седмица.   В края на март инвеститор поиска да..

публикувано на 07.11.24 в 08:50
Стефан Манов

Стефан Манов: В над 50% от СИК преброяването на гласовете не е по указанията на ЦИК

След най-тъмните избори в най-новата история - април 2023 г., сега имаме разлика в отчетените гласове. Дори в решението на ЦИК контролите не се връзват . Това заяви пред БНР Стефан Манов от Обществения съвет към ЦИК. Притеснителни са системните дефицити в изборната практика , смята той. Общественият съвет към ЦИК със становище за..

публикувано на 06.11.24 в 10:04
Исторически парк

Доц. Велислава Петрова: Още не сме осъзнали какво беше построено като исторически наследства

" Още не сме осъзнали какво се случи на този фронт и какво беше построено като исторически наследства ". Това заяви пред БНР доц. Велислава Петрова от Софийския университет "Св. Климент Охридски" преди днешната дискусия във Факултета по журналистика и масова комуникация за явлението "Исторически парк". "Тази връзка между политика и популярна..

публикувано на 06.11.24 в 09:50