Дипломирали се акушерки стават Covid сестри във великотърновската болница

В Областната болница „Д-р Стефан Черкезов“ във Велико Търново току-що дипломирали се акушерки се преквалифицираха в Covid сестри. Лечебното заведение търси доброволци, които да извършват куриерски услуги между отделенията, лабораторията и болничната аптека. „Умората у медиците е огромна, най-тежко ни е, че не можем да докоснем пациентите, да им дадем кураж, защото те дори трудно виждат очите ни през изпотените предпазни очила“, разказа пред БНР главната сестра на великотърновската болница - Йорданка Минекова.  

Седем отделения в областната болница „Д-р Стефан Черкезов“ във Велико Търново са с пациенти с тежки форми на коронавирусна инфекция. Няма минута със свободно легло, нито в отделенията, нито в триажа, разказва главната сестра Йорданка Минекова:  

„Тази сутрин бяха 97. Последните седмици под 90 пациенти ние нямаме. Отделно в отделението, където са настанени тежко болни и чакат резултатите от PCR пробите, са 25 души. От Спешно отделение постоянно постъпват нови и нови пациенти, които са били амбулаторно положителни, лекувани вкъщи, усложнени и пристигат при нас за хоспитализация. Всеки ден изписваме пациенти, за радост, с подобрение. Чудесно е това, но, за съжаление, нито за минута не оставаме с едно свободно легло, те веднага се попълват“. 

В Covid сестри са се преквалифицирали млади акушерки, взели дипломите си преди няколко месеца, разказа главната сестра Йорданка Минекова: 

„Като влизам по отделенията, като гледам колегите, имам колеги, които по 14 дни стоят, няма кой да ги смени, едните са се разболели, другите… Разбирате ли, като им гледам тъжните очи и просто ми става толкова мъчно. Много активно се включиха младите колеги от отделението по акушерство и гинекология, млади акушерки, които завършиха миналата година. Всеки ден минавам малко да им дам сила, тонус, да им вдъхна увереност. Те днес плачеха, защото изгубиха една жена и за тях е много чуждо, защото те са акушерки, и казват: „Толкова много се борихме да я спасим и тя в крайна сметка почина“. Аз отивам и те плачат като малки деца, че не са могли да ѝ помогнат. И аз това им обяснявам, че болестта е такава и че те трябва да свикват с това. Но колегите много изживяват всичко, което се случва“. 

В областната болница във Велико Търново няма сериозна криза за медици, но лекарите, сестрите, санитарите, лаборантите са на ръба на силите си: 

„Казват – ние като влезем при болните, те искат ей така да ни хванат за ръцете, ние сме с ръкавици. Това не им дава мира, защото толкова сме екипирани, а ние сме свикнали да усещаме човешката длан, да хванеш възрастния човек за ръката, да му кажеш „Няма страшно, ние ще ти помогнем!“ Мразим ги тези ръкавици, мразим ги тези скафандри! Те търсят, едва дишайки, да видят очите ни през запотените очила и да срещнат погледа ни, за да се уверят наистина ли ние вярваме, че ще се оправят или ги лъжем. Търсещите погледи, това не им дава мира на колегите, защото е неестествен начин на работа“. 

Неестествено е и че великотърновската болница има нужда от куриери. Търсят се доброволци, които да осъществяват връзката между отделенията и диагностичните звена, посочи главната сестра Йорданка Минекова: 

„Наистина имаме крещяща нужда от доброволци, които да извършват куриерски функции. Всички колеги, които работят в Covid отделенията, не излизат 7 дни от тях, предвид че те работят в такава среда. По тази причина се налага епруветки с кръв да се носят до лабораторията, кръвни плазми, кръвни продукти от Центъра за трансфузионна хематология да се пренасят до отделенията. Всичко това наистина изисква човешки ресурс, който ние в момента нямаме, защото по-голямата част от колегите и санитарите се намират и работят на екипи в самите Covid отделения. Отделно лекарства, медикаменти от болничната аптека трябва по някакъв начин да стигнат и до Covid отделенията. Храната на пациентите се разнася също. Дезинфектанти, консумативи, еднократни облекла. Всичко това е едно огромно движение в болницата, постоянно има работа“. 

Доброволците куриери ще разнасят по отделенията и топлия обяд, който бизнесът и ресторантите във Велико Търново даряват ежедневно за медиците в Covid отделенията на областната болница. Младо момиче се е отзовало, има още едно, много помагат, но ни трябват още хора за куриерските услуги, казва главната сестра Йорданка Минекова: 

„Зависи от тяхното свободно време, реално двама доброволци на ден са ни напълно достатъчни. Но предвид това, че по-голяма част от желаещите да помогнат имат и основно работно място, ние трябва да направим график с тяхното свободно време, за да може те тук да покрият ежедневните нужди в болницата. Някои могат само преди обяд, някои- само след обяд. Така че имаме нужда. Ние нямаме почивен ден“.