Пиер Биньолас е роден в Нант. Завършил е магистърска степен по уеб мениджмънт в бизнес училище във Франция, две години е работил за световния гигант IBМ, а след завършване на висшето си образование се мести да живее в Швеция, където основава собствена компания и работи по европейски проекти. От четири години французинът живее със семейството си в село Ребревци в Еленския Балкан. 32-годишният икономист казва, че е избрал България за семейството си заради спокойствието и гостоприемството, които са коренно различни от западния модел, откъдето идва:
„Като общество не ми хареса как се държат хората, много технологии, много бюрокрация, много скъп живот, не е спокойно. Като дойдохме с Лора, жена ми, която е българка, дойдохме в България за малко и усетих, че тук, в България, още има свобода, още има хора със сърце, хора с краката на земята просто и затова усетих, че това е добро място, живея здрав живот, спокоен живот“.
Пиер Биньолас прави икономически анализи, активно се включва в обществения живот на възрожденската община Елена, помага на местните хора със съвети за начинанията им и ремонтира дома си. Животът става все по-бърз, по-скъп, по-сложен, по-стресиращ. Хората са объркани, разочаровани, ядосани. „Нормалният живот“ или западният стандарт на живот, е неустойчив. Той се превръща в краткосрочен модел, който, за съжаление, става като крайно решение без алтернатива и лека-полека се пропуква. Хората искат промяна, но им е трудно да намерят към кого точно да се обърнат, посочва в анализите си французинът, избрал спокойствието и топлината на хората в Еленския Балкан. Хората губят концентрация и здрав разум, а причините са в основата на икономическите системи за развитие в световен мащаб, казва Пиер Биньолас:
„Всичко стана евтино, всичко стана лесно, бързо - самолети, хладилници, интернет, компютри, комфортът отиде нагоре. Колкото сега не могат да намерят много петрол евтин и трябва да се изкопае по-надълбоко и по-далеч, трябва да продължаваме да работим повече и повече, за да компенсираме това“.
Старият ритъм на живот в новите икономически и политически реалности няма как да бъде същият, ще се увеличи броят на уморените и ядосаните на реалностите хора, кризата ще се задълбочи, а изходът не е обнадеждаващ, коментира френският икономист:
„Ние искаме да продължаваме да живеем както сме свикнали, обаче не може. Все едно беше лято, а сега идва зимата, а ние искаме на плаж и пак искаме. Нещата се въртят и не може да живеем както сме живяли до сега. Изходът ли - има няколко варианта, или политиците и хората да се разбират, да говорят и приемат, че така са нещата и трябва да се променят и по-лекичко така ще променим нашия начин на живот. Обаче аз не го виждам това нещо. Мисля, че изходът ще е брутален, както с природата - ако се натрупват облаци и не вали лек дъжд, става буря. И така ще стане за съжаление, не виждам друг изход, отколкото брутални движения. Както виждаме в целия свят - протести навсякъде“.
България запазва стабилността си, икономическата криза не е толкова сериозна, държавата не е тръгнала по дълговата спирала, а и българите знаят как да се справят с кризи, казва 32-годишният французин Пиер Биньолас и няма никакво намерение да си тръгва от село Ребревци в Еленския Балкан:
„А, не, не, не. Още тук е много добре като в Европейския съюз и като в западна държава. Много е добре в България, защото още нямаме голям публичен дълг, нямаме много кредити, не живеем като другите държави на кредит още, но лека-полека и така става. Но тук сме още краката на земята, имаме градини, имаме знание как да се държим, знаем какво е криза, знаем в България какво е глад, знаем, че ще се оправим. Тук хората са свикнали да се оправят“.
Трябва да имаме отговорността към себе си, към близките си и към обществото, казва французинът Пиер Биньолас от Еленския Балкан.
Репортажа можете да чуете в звуковия файл.Той се ражда напълно глух, а днес ходи на метъл концерти . Може да чете по устните, но също така да чува думите и да се изразява с тях. Днешният герой в "Горещо сърце" е 19-годишният Венци от София, който живее в света на чуващите, благодарение на кохлеарна имплантация . Този път избират майка му Галя и бащата Венцислав. "Честно..
В Регионалния исторически музей във Враца беше открита документална фото изложба, посветена на 60-та годишнина от смъртта на Иван Тодоров - Горуня . Той е свързан с най-мащабния опит за преврат срещу Тодор Живков през социализма . Заговорът на бившите партизани и партийните функционери със солидни управленски позиции в..
В края на деветдесетте години на миналия век и началото на този век в различни краища на света се заселиха хиляди български гурбетчии и емигранти. Първото поколение помни и Родината и много семейни истории. Но образът на Българи като цяло, а избледняват при второто, и още повече при третото поколение. Дребни житейски случки свързани с мястото на..
В София се проведе петото издание на Азиатския фестивал "Обединени в многообразието", под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. На сцената на фестивала, зад музея "Земята и хората", бяха показани традиционни танци и носии от Китай, Индонезия, Корея, Виетнам, Индия, Иран, Кралство Камбоджа, Монголия, Пакистан, Палестина, Обединените арабски..
Църква, която вместо да обединява, противопоставя миряни и духовници - това се случва в силистренското село Черковна, където я бълка на раздора се оказват ключът за портите на храма и рентата от църковните земи. Преди пет години надеждата в Черковна се събужда, когато една църква се въздига от руините и е осветена . Храмът "Свети Архангел..
В следващите минути ще ви отведем на цирк. Ще ви срещнем с талантливия Антъни Романов – наследник на прочутата циркова фамилия Романови. Антъни и неговият танцуващ под звуците на акордеон кон Девил бяха част от зрелищната "Нощ на звездите", организирана от фондацията на Енчо Керязов. 14-ото издание на "Нощ на звездите" ще се проведе в София..
Момчил Кузманов е учител по история в столична езикова гимназия. Освен това той дълги години се занимава с археология , но една от най- любимите му страсти в живота е тежката музика . Той обича да я слуша и да я създава. " Дълги години се опитвах да съчетая археологията с историята , но те са различни направления, чудех се през годините от кое да..
Не смятам, че може да се разберем за историята със Северна Македония. Това заяви пред БНР професор Николай Овчаров и поясни, че той е правил докторска..
Учебните програми въобще не са толкова важни, колкото това да има дисциплина и ред в училище , заяви пред БНР учителят Теодосий Теодосиев...
От древността до наши дни за степента на цивилизованост на едно общество може да се съди по пазарите, гробищата и отношението към възрастните хора...