Това е историята на Саркис Бахдасарян от София, той е на 74 години с онкологично заболяване в ремисия. Разказва я неговата племенница Михаела Петрова:
„В неделя на 22 ноември чичо ми си е легнал да спи и след като след няколко часа не се събужда, леля ми се обажда на Спешна помощ. Лекарят, който идва, съобщава, че човекът просто спи и ако не се събуди и утре, тогава да се обадят пак. На сутринта чичо ми не се събужда и тя вика отново „Спешна помощ“. Лекарят казва: „Той е в кома, оставете го да умре, не ни занимавайте повече, не го разкарвайте по болници, никъде няма да го приемат“. От начина, по който заварих чичо си, той видимо изглеждаше с инсулт - едната му страна беше отпусната, устата му беше изкривена“.
Роднините се опитват да се свържат по телефона с четири болници – ВМА, ИСУЛ, „Пирогов“ и „Света Ана“. „Пирогов“ и ИСУЛ категорично отказват да го приемат. Едва третият лекар, който идва от Спешна помощ, го преглежда обстойно и му поставя диагноза инсулт и кома, и линейката започва търсене на болница, в която да бъде приет, но безрезултатно. Лекарят от Спешна помощ обяснява във всички болници, че човекът не е с коронавирус, а с инсулт и в кома.
Линейката го закарва до МБАЛНП „Св. Наум“, където го тестват с бърз тест за Covid-19. Тестът е отрицателен. Отказват да го приемат с аргумента, че приемат само пациенти с доказан коронавирус.
Линейката се отправя към „Пирогов“, където също отказват да го приемат. След над час и половина чакане пред „Пирогов“ роднините са обаждат на журналиста Люба Кулезич, която телефонира на директора на „Пирогов“ и в крайна сметка приемат Саркис. След час и след изрично настояване от нейна страна за някаква информация казват на съпругата му, че е починал. Дъщеря му вижда баща си в прозрачен чувал на пода, докато чака пред моргата, за да ѝ бъдат дадени документите му, като в същото време е мародерствана от официалната за „Пирогов“ траурна агенция да използват техните услуги за над 2 000 лева. Там е имало още четирима починали и техните роднини.
Оказва се, че тези хора въобще не са били в хладилник, а са били оставени на пода в чували. Взимайки епикризата, въз основа на която да се издаде смъртен акт, ден по-късно близките на Саркис прочитат, че причина за смъртта е Covid-19.
Саркис Бахдасарян умира на 23 ноември след 18.00 ч. в УПБАЛСМ „Пирогов“, а преди това над 24 часа лежи в дома си в безсъзнание, а два екипа на Спешна помощ не предприемат никакви действия – единият е повикан в 22.50 часа на 22 ноември, а вторият – в 06.38 часа на 23 ноември.
„В крайна сметка един човек, отрицателен за коронавирус, се оказа починал от Covid-19. Имаме тест и в крайна сметка в „Пирогов“ го приемат, за да почине там и да го пишат, че е починал от Covid-19“, допълни разказа си Михаела Петрова.
Програма „Хоризонт“ се опита да намери връзка с пиар отдела на „Пирогов“, но такава не беше осъществена.
Катя Сунгарска, говорител на Спешната помощ, коментира пред БНР:
„Имах възможност да се запозная със случая, говорих с много лекари, бих задала въпроса - има ли аутопсия. Доказано ли е, че е имало инсулт. Състоянието, в което е бил болният, е било не добро здравословно. Дали е било инсулт, или не може да каже аутопсия. Много често при операции, които човекът е преживял, могат да подведат за инсулт... Един от лекарите, възрастен и с много опит, ми сподели, че когато влезе в стаята на един пациент, може да разпознае смъртта, да я усети. Това са неща от невидимия спектър, когато човек работи дълго време тази професия, развива тази сетивност... Разговарях и с трите екипа, първите два са разбрали, че този човек губи живота и са искали да му се спести това, което му се е случило“.
По думите ѝ се наблюдава лек спад на натиска върху болниците, но системата продължава да е напрегната и пренатоварена.
„Да се настани пациент без Covid-19 е толкова трудно, колкото и такъв с Covid-19... Спешната помощ продължава да изпитва проблеми заради липсата на кадри“.
Повече по темата можете да чуете в звуковите файлове.
Алесандро Талиаро e студент в Италия, а София Вовк учи в университет в Украйна . Невидимата нишка, която свързва тези млади хора, е любовта им към България и българския език. И двамата искат в бъдеще професионално да се занимават с български език. Алесандро учи пеене и пиано в консерватория , но успоредно с музикалните занимания,..
Тази среща ни води в центъра на Берковица, в малка сладкарница. Там ни посреща Вилиана Стефанова, която е на 31 години, предпочела родния си град пред предизвикателствата на Европа. Живяла е в Испания, Лихтенщайн, Англия - била е гост лектор на шоколадови събития зад граница, но заедно със съпруга си решават да се върнат в Северозапада и..
12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..
В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение. Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...
Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева : " Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева , надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на..
Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..
В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..
И след протеста утре ще се борим за падането на това правителство до последно, заяви в интервю пред БНР лидерът на "Възраждане" Костадин..
“История на българите в кратце" е новата книга на акад. Георги Марков . "Написах тази кратка история преди години, но в един малък вариант, когато..
"Много хора предполагам не знаят, че България до 1999 година не е отпечатвала сама банкнотите си, което не говори добре за репутацията на една държава ,..