Предложенията на риболовците не са включени в промените на Закона за рибарството

Нито едно от предложенията, позициите и становищата на риболовците в България не е отразено в проектозакона за промени в Закона за рибарството и аквакултурите.

Начинът, по който в Народното събрание започва обсъждането на нормативни промени, за които не е постигнат обществен консенсус, е отражение на традиционното пренебрежително отношение на администрацията към тези, които най-добре познават проблемите в съответната област и  могат да предложат най-адекватни решения за решаването им - смятат двете най-големи организации на риболовците в България - Съюза на ловците и риболовците, в който членуват над 130 ловно-рибарски сдружения с хиляди членове, и Българската федерация по риболовни спортове, която обединява 54 сдружения.

Рибарите смятат, че ако държавата отказва да ги чуе, все по-често любителите ще се връщат с празни ръце вкъщи или ще са принудени да избират платени водоеми, за да упражняват хобито си . 

На практика риболовът е най-масовия спорт у нас, коментира председателят на Съюза на ловците и риболовците  Васил Василев: 

"По официална статистика на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, годишно биват издавани повече от 250 хиляди риболовни билета"

Според Василев при толкова много пряко заинтересовани, би било логично да има отделен закон за любителския риболов, който урежда цялата палитра на взаимоотношения в тази област. Вместо това обаче, риболовците са тотално неглижирани. 

"Целият закон за рибарство и аквакултури в настоящата редакция се фокусира основно върху стопанския риболов и производството на аквакултури, ако някой човек се зачете в законопроекта ще види, че има раздел любителски риболов, който се помества на две странички при положение, че целия закон е над 60 страници"

Риболовците настояват за прецизиране на взаимоотношенията между държавата и сдруженията им

"Когато дадено сдружение на любители риболовци пожелае да наеме определен водоем да има конкретен срок, защото в момента се внасят заявления при министъра, с години не отговорят с решение или с отказ, съответно това Сдружение няма възможност нито да обжалва, нито да подпише договор“. 

От риболовните организации настояват да отпадне предложението за т нар „свободни зони“ в отдаваните за стопанисване на риболовни сдружения водоеми, защото това ще демотивира стопаните да влагат средства в зарибяване. В сегашното предложение е предвидено 20% от водните обекти да бъдат предоставяни за свободен риболов на хора, нечленуващи в Сдружението, което стопанисва и зарибява водоема.

„Представете си вие управлявате един ресторант, който 20% от него трябва да осигурите безплатно хранене и вътре да правят каквото си искат в тези 20% от ресторанта“, каза председателят на Федерацията по риболовен спорт Георги Михайлов.

И той, както и инж. Василев споделят тезата, че държавата трябва да има ангажимент към зарибяването на водоемите“.

"Настояваме държавата да поеме своя ангажимент да поддържа видовото разнообразие във водните обекти, защото рибните ресурси са изчерпаеми природни ресурси и когато те биват изземвани чрез законен улов от любители риболовци или са обект на незаконни посегателства, защото има и бракониерски набези с мрежи, с други забранени средства, рибните ресурси намаляват и изчезват"

Георги Михайлов дава пример как в момента се прави зарибяване от търговци, които продават риболовни билети. 

"Съвсем условно казано отделя 700 лева за година от тези 5%, купува си някаква риба отнякъде, законна, незаконна, извиква инспекторите на Изпълнителната агенция по рибарството и аквакултурите, които идват, пишат му един протокол и той извършва едно зарибяване, което е абсолютно неграмотно нещо според мен и недомислица в закона, защото така усилията на всички и средствата отиват на вятъра. Това е процес биологичен, който не всеки може да го прави".

Сред предложенията на двете организации е и създаването на Национален фонд за зарибяване, в който да постъпват 50% от набраните средства от издадените риболовни билети и събраните глоби. Това обаче, както и всички останали предложения, на този етап не намират място в проектозакона.