Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Владислав Драмалиев: Covid кризата показа силата на електронните валути

Биткойн
Снимка: Ройтерс

Covid кризата през годината е показала силата на електронните валути“. Това отбеляза пред БНР Владислав Драмалиев, директор на фондация „Битхоуп“. 

Какви възможности отварят „електронните“ пари и ще изчезнат ли „аналоговите“ в общество, което все повече ще преминава към виртуални отношения? 

„Много неща се случиха през 2020 година, които насочиха сериозно внимание в посока криптовалути, конкретно в биткойн. Кои са основните причини? Със сигурност едната от причините е Covid-19 - пандемията, която в началото на годината събори пазарите много сериозно. Унищожи икономическия растеж в цял свят. Което принуди и централните банки да започнат да печатат невъобразимо количество пари. И с тези свои действия те успокоиха финансовите пазари, което покачи и пазарите на акции. Това повлия на пазарите на златото и на биткойн“.  

По думите на Драмалиев биткойнът се е възприел като една модерна алтернатива на златото

„Броят на биткойните е ограничен на 21 милиона и е гарантирано, че няма да има повече. Не може да се фалшифицира. Може да се изпраща до другия край на света за секунди. С изключително ниски такси и без значение каква е големината на трансфера. Това е един такъв актив за 21-ви век, който е много силно контрастен спрямо валутите като долари и евро, чийто брой постоянно нараства. Хората се уплашиха, че това изливане на евро и на долари в системата в някакъв момент ще доведе до инфлация“. 

Владислав Драмалиев поясни в предаването „12+4“, че на този етап биткойнът не се използва толкова за разплащания, а по-скоро на него се гледа като актив, който може да запази стойност дългосрочно

„И не само да я запази, ами по-скоро и да я увеличи. И като такъв не се използва толкова често за разплащания, тъй като, ако платите нещо, да кажем нещо, което струва 1 лев днес, стойността, която сте дали днес под формата на биткойн, може да е равностойна на 2 лева утре. И в този смисъл хората по-скоро виждат биткойн като дългосрочна инвестиция“. 

В България вече има и бюра, които обменят левове срещу биткойни.  

„Идеята е, че това е покупка на актив с цел дългосрочно съхранение. Това всъщност и едно от другите преимущества. Може да се съхранява много по-лесно, отколкото, да кажем, физическото злато. Там просто е необходимо да имате някакъв хардуерен портфейл. Има и други начини. По-евтини дори. Докато за златото трябва да използвате сейфове, банки или персонални сейфове“.  

Според Драмалиев кризата е забързала процеса на дигитализацията и значението на криптовалутите се е увеличило. 

През лятото се забърза една ниша в блокчейн индустрията, наречена „децентрализирани финанси“. Там цялото общото количество на пари, които бяха депозирани в такъв тип децентрализирани финансови приложения, се покачи от 500 милиона, мисля, на 16 милиарда в рамките на около три-четири месеца. Това говори, че този тип услуги стават все по-популярни. Този тип услуги приличат на банковите услуги. Ако имате биткойни, етери или някакви други криптовалути, можете да ги депозирате и да почнете да получавате лихва от тях. Или пък може да вземате заеми в криптовалута. Може да обменяте криптовалути за други криптовалути. Без да е необходимо да използвате борса. И безкрайно още много други неща. Буквално се създават нови финансови инструменти, продукти, благодарение на тази сфера“. 

Каква ще бъде ролята на парите в обществото в бъдеще? 

Парите, издадени от централните банки, ще продължат да съществуват, разбира се. И е възможно централните банки да започнат да възприемат някои от функциите на комерсиалните банки. Със сигурност в случая на Китай - развитието на техните криптопари е малко по-различно. Поради факта, аз се опасявам, че там ще се използва тази технология за по-сериозен контрол върху обществото. Примерно, директно запориране на сметки от страна на централната банка, ограничения на лимити за депозити, за тегления. Но се надявам, че в Европа и в Щатите технологията ще бъде малко по-прозрачна, отворена, по-анонимна. Това ще доведе до буквално електронен кеш, който е издаден от централните банки. Както в момента е физическият кеш, който не е проследим да се извършват някакви по-анонимни плащания онлайн. Не само благодарение на биткойна и на другите криптовалути. Но смятам, че все повече и все повече ще преминаваме към безкешово общество. И в този смисъл е много важно точно в момента да бъдат направени правилните стъпки, така че да не се превърне бъдещето в една антиутопия, в която централната банка следи абсолютно всички плащания или да не позволява да се извършват определени плащания. Но в точно това бъдеще криптовалутите, които са отворени и напълно прозрачни, ще имат много съществена роля“.

Интервюто с Владислав Драмалиев можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Фестивал на киселото мляко на 29 август в родопското село Момчиловци

Фестивал на киселото мляко на 29 август в родопското село Момчиловци

Изключително силен туристически сезон в родопското село Момчиловци има това лято, разказа за "Закуска на тревата" кметът Сийка Суркова . По думите ѝ обитателите на родопското село са двойно повече през почивните дни, когато обичайно хотелите и къщите за гости са пълни с туристи. Български, английски, германски летовници пристигат в..

публикувано на 23.08.25 в 06:35
Радост Стоянова

Радост Стоянова: Фармацията за мен е на първо място

" Хобитата ми си остават спортът и снимането, моделството. Фармацията за мен е на първо място, защото става въпрос за здравето на хората ". Това подчерта пред БНР Радост Стоянова , фармацевт, лекоатлет и модел: "От 2020 година съм дипломиран фармацевт. В момента не работя в аптека. Иначе естествено и през това съм минала. В момента се занимавам..

публикувано на 21.08.25 в 15:56
Валери Найденов

Валери Найденов: Губещият от войната в Украйна е Европа

" Тръмп в момента е по средата на една огромна глобална бизнес сделка, която стана възможна именно благодарение на войната в Украйна , обаче стигна до един етап, където, за да се реализира, трябва да спре войната в Украйна. Това означава, че трябва да има мир, а не примирие и това обяснява защо на тази среща  Тръмп  така радикално обърна позицията на..

публикувано на 21.08.25 в 14:05
Иван Бакалов

Чий проблем са психично болните хора?

Чий проблем са психично болните хора? Пред БНР журналистът Иван Бакалов разказа за възникнал проблем със съседски отношения в един жилищен блок: "Започна едно наводнение - намокриха се тавани, стени на близък възрастен човек, на над 90 години. Отивам при съседа от горния етаж. Първо никой не отговаря, обаче под вратата тече вода по..

публикувано на 20.08.25 в 16:31
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Трайното покачване на цените не е само български проблем

" Трайното покачване на потребителските цени не е само български проблем. Това е един международен, глобален феномен , който се очаква да продължи в идните периоди - тримесечие и години, като тук основна роля има международната търговия и новите нива на митата , които Съединените американски щати наложиха   на Европейския съюз, на Китай, на други..

публикувано на 20.08.25 в 14:53
Инж. Иван Иванов от Българската асоциация по водите

Инж. Иван Иванов: Липсва експертният съвет, който трябва да функционира към министерствата

" Не съм чул някъде да се коментира официално предложението на бившия министър на екологията за язовира от Горни Дъбник, което може да се окаже по-бързо решение, ако е технически и икономически доказано ". Това заяви пред БНР във връзка с безводието в Плевен и региона  инж. Иван Иванов , председател на Българската асоциация по водите: " Липсва..

публикувано на 20.08.25 в 13:57
Детска Железница

Детска железница с три гари и приключение с влак по маршрута: Кърджали - Подкова

Детска железница с локомотив и три вагона създава радост за децата в Пловдив.  Трасето му е дълго около един километър и преминава по хълмист терен, който има мост, прелез с бариери и тунел дълъг 50 метра, сподели за Хоризонт" Величка Лазарова - директор на общинското предприятие Младежки център Пловдив.   Величка Лазарова – директор на..

публикувано на 18.08.25 в 11:57