Имаше време, когато нямаше интернет. И късите, средните и дългите вълни бяха единственият начин да слушаш радио от друга държава. Някои ще си спомнят, че така са слушали и вражески радиостанции. Оказа се обаче, че дори и в първата четвърт на 21-ви век традицията да се ловят станции през късите, средните и дългите вълни не е отмряла.
Пьотр Крупски е от Полша, радиолюбител от глад Елблонд. Той споделя, че се интересува от радио от детството си. Когато бил дете, имал малък радиоприемник, който често поставял под възглавницата си и така заспивал:
„Като дете слушах радио на средни и къси вълни, защото още нямаше интернет и други възможности. Това е много интересно хоби. Предоставя също големи възможности за опознаване на културата на други народи, езика и музиката. А ако говорим за радиостанциите, които са на славянски езици, разбирам и почти всичко, което говорят. Моята любима станция е „Хоризонт“ 1, за други радиостанции не се сещам. Румънското радио е много добро и също обичам да го слушам“.
Пьотр Крупски е потомствен радиолюбител. В електронната книга, издадена за любителското радио в град Елблонд, Крупски пише, че още дядо му и баща му са се занимавали със слушането на любителско радио. Самият той не смята да се отказва, защото се радва, когато може да чуе гласове дори и най-далечната станция като Австралия.
„В момента имаме нови технологии като интернет и сателити, но самият мен повече ме радва директното приемане на тези радиостанции, без допълнителни устройства, без компютър. Тогава съм доволен, че съм успял да хвана станция и да настроя моя приемник така, че да може да се слуша удобно и добре. Знаете ли, цялата повърхност на земното кълбо е покрита с интернет, но има и зони, където няма друга възможност за достигане до слушателите освен чрез дълги, средни и къси вълни. Тъжно е, че те изчезват. Причината е вероятно е заради високите разходи за издръжка на всякакъв вид предаватели и ретранслатори. Обаче тези радиостанции трябва да останат. Представете си, ако нещо се случи с цифровите, модерните технологии?! Директната радиовръзка би била най-доброто решение. Да не забравяме и ролята на простия аналогов начин на излъчвате. Във времена на криза това е най-бързият начин да уведомите хората. Защото радиото е във всеки дом“.
Радиолюбителят от Полша е член на Международната спасителна мрежа ЕМКом и при спешни ситуации може да съдейства за комуникация чрез неговата радиостанция с други радиолюбители. За щастие, казва той, не му се е налагало да се включва в акции.
„Но съм слушал за използването на този начин на комуникация по време на наводнения и урагани, когато GSM мрежата е отказала. При нас в Полша вече няма предаватели на средни вълни. Имахме преди време най-големия предавател на дълги вълни, най-големия в света, той беше по-висок от Айфеловата кула. Вече не съществува, за което много съжалявам“.
Но Пьотр Крупски е реалист за аналоговото радио, заместено с дигиталното. Казва, че светът върви напред, всичко се развива и също притежава цифрово радио. За него обаче радиото не са само вълните и предавателите, а и хората, които правят програмите:
„Хората създават радиото и от тях зависи колко интересна е програма и колко слушатели ще има то. За мен лично най-доброто радио е това, при което имаме баланс между музика и говор. Т.е. трябва да има различни новини, интересна информация, но също и хубава музика от различни стилове. Аз най-много харесвам този вид радио. Искам да поздравя цялата редакция на Българското радио, най-сърдечни поздрави също и за всички слушатели както от България, така и от целия свят. Защото мисля, че радиото Ви се приема в цялото земно кълбо и Ви желая още поне 50 години с толкова прекрасна работа и прекрасни радиопрограми“.
И от далечна Бразилия имаме сигнал, че „Хоризонт“ се чува. Радиолюбителят ни е писал през юли 2019-а, но сигналът е уловен чрез т.нар. софтуерно радио. Антената е някъде в Русия, е написал човекът, но той я управлява от компютърът в Бразилия.
Другият слушател е Маркус Кюлерц от Дюселдорф „хванал“ програмата на „Хоризонт“ през 2017 година.
„През 1998 година разбрах, че Българското радио разполага с програма на немски език на къси вълни. И тогава изпратих писмо, че съм чул програмата им. Те ми върнаха, че има такива излъчвания от Пловдив и в София. През 2017-а се случи така, че успях да намеря това радио „Хоризонт“ със значително силен сигнал. Не съм сигурен, но тогава сигналът се смесваше с испански или на британски“.
Но много преди това – преди 30 години, започнало увлечението на Маркус да слуша радио на къси и средни вълни.
„Слушането на радио е като да погледнеш малко „отвъд ръба“, отвъд границата. Телевизията е картинка, но слушането на радио провокира твоята фантазия. Например, слушаш за Испания, слушаш за България и започваш да си представяш как, например, изглежда стадиона от отвътре и то на място, на което никога не си бил. За мен това е образователно. Обичам да уча и езици. Харесваше ми начинът, по който испанските радиостанции излъчваха на живо. Научих малко испански заради момиче от Майорка, в което се влюбих. С радио „Москва“ пък започнах да уча руски. Е, само основни неща, от съответния език. Обаче, като слушаш как звучи примерно българският, руският или турският, влезеш в една друга държава, в друг свят“.
Маркус казва, че по времето, когато започнал да слушам тези радиостанции, е имало интернет. Но предпочел да събира SQL картички. И да опознава света. До момента е събрал 350 такива картички. Много сувенири книги, или благодарствени писма. Маркус обаче вярва, че слушането по този начин на програми е за определен тип хора.
„Обичам точно това хоби. За хората, които не са наясно с този начин на излъчване на програми, звучи доста скучно. Казват, че не могат да ги слушат, защото нищо не разбират. Но представете си, има хора, които обичат да слушат индийска музика, тайландска музика или хинди музика, китайска, фламенко на средни вълни. Ето това е една отличителна черта на тези радиостанции Това са онзи тип, където можем да чуем нещо специфично и което го няма в стандартните радиостанции. Ето, аз мога да ти кажа, че слушам прогресив рок, Pink Floyd, но много от модерните станции не ги излъчват, а късовълнови и средновълнови радиостанции го правят“.
Към момента Маркус не залага, че синът му ще продължи традицията да слуша радиостанции. Той е малък а и трябва да научи езиците, казва Маркус Кюлерц. И сигурен също, че това хоби няма да отмре с развитието на технологиите.
„В Германия средните вълни вече почти не се ползват. Късите вълни пък преживяват ново развитие заради дигиталното радио. Този тип излъчване знам, че то има основно в азиатските държави. Между другото, звучи много по-добре да използват тези честоти за дигитални програми. Подобрява качеството. На някои африкански държави по-евтино излиза дигиталното разпространение на къси вълни. Защото не всеки има достъп до интернет. Въпреки това - представете си какво ще се случи с дигиталния ни свят, ако токът спре. Или ако сателитът не работи. Затова си мисля, че моето хоби няма да отмре. За аналоговото радио няма граници. Стига до държави с ограничена свободата на словото, ако примерно сте потиснати от собственото си правителство, ще слушате точно тези радиостанции. Които говорят и обсъждат проблемите вместо вас, докогато вие няма да можете да го правите“.
Перфектната радиостанция, според Маркус Кюлерц, „трябва добре да представят своята държава“. Слушателят на „Хоризонт“ от Дюселдорф споделя желанието си един ден Българското радио да поднови своите излъчвания на английски, немски и френски. А за половинвековния юбилей на „Хоризонт“ Маркус казва:
„Честит 50 годишен юбилей програма Хоризонт“. Иска ми се хората в България също да преборят тази пандемия. Да няма много смъртни случаи. Политиците да имат някаква възможност да помогнат на хората, които не могат да си помогнат сами“.
Продължението на BETL е PowerPal , заяви пред БНР журналистът от в. "Сега" Юлиана Бончева. 28 000 българи са измамени от BETL? Първите 5 хиляди в BETL трябва да се срамуват, те също имат вина за останалите измамени По думите ѝ PowerPal залага на същата инвестиция, на която залагат и BETL : "Предлага се на хора, които имат свободни..
Българското висше образование върви приблизително в правилната посока. Това мнение изказа пред БНР проф. Иван Лалов - български физик, професор в Софийския университет, ректор на университета в периода 1993 - 1999 г. и министър в служебното правителство на Стефан Софиянски. Той подчерта, че в близките години висшето образование и..
Законните протести са ограничавани, репресиите се увеличават, общественото пространство намалява, а критичните гласове са подложени на атака. За това предупреди върховният комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк във връзка с днешния Международен ден на правата на човека . Всеобщата декларация за правата на човека държи рекорда на Гинес..
"Управляващите прокуратурата са хора, които знаят нещо, за което гражданството не си дава сметка докрай – че нищо не може да се направи, защото това е елит, който не може да бъде контролиран от закона . Той самият е собствен закон. Това да се разплита чрез юридически средства, да се решават политически кариери, да бъдат детронирани политически..
Ветеринарите в Ямболско прегледаха през последните няколко дни над 1600 овце и кози за признаци на заболяванията шарка и чума. Ветеринарите влязоха в стадата в шест ямболски села, тъй като попадат в 10-километровата санитарна зона около регистрираното в края на ноември огнище на шарка в сливенското село Желю войвода. Направените прегледи на..
9 от 10 човека у нас не знаят, че имат хронично бъбречно заболяване. Това съобщи пред БНР проф. Борис Богов, главен координатор на Експертния съвет по нефрология към министъра на здравеопазването. "Хроничното бъбречно заболяване е глобален проблем за общественото здраве. В последната година се заговори за пандемия от заболяването. О коло..
Компанията за добив и преработка на медна руда "Асарел - Медет" в Панагюрище спря производството си тази сутрин в знак на протест срещу предложението..
Със сигурност има подобрение от въвеждането на малкия ринг в София, нискоемисионната зона за стари автомобил, но това е незначително за..
Моментът за искането на имунитета на Кирил Петков не е избран случайно . В това е сигурен политологът доц. Даниел Смилов. "Явно моментът е..