При нас проблемни за допитванията се явяват праговете за тяхното иницииране. Има и много неясноти при проверките, подчерта Божинова.
„И най-накрая, като един Херкулес ако сте минали през всички тези подвизи успешно, най-накрая вие сте един неуспешен инициатор, защото не можете да преодолеете бариерата на кворума, която също е плаваща, движеща се, всеки път е различна, защото трябва да постигнете бройката на предишните избори. За радост, на местните избори имаме фиксиран праг, който не е нисък, но все пак е фиксиран – 40%.“
В малките населени места не е толкова трудно инициирането и постигането на тези 40%, но все пак това е висок праг, смята Даниела Божинова.
Едновременното провеждане на избори и референдуми често се инструментализира от партиите за постигане на тяхна тяснопартийна цел.
„Аз нямам проблем с това, че партиите така хитруват с референдумите, стига тези референдуми да са смислени, хората информирано да гласуват и най-вече: накрая решението да тежи – то да е обвързващо, а не само консултативно. Наистина хората трябва да са овластени да решат въпроса окончателно, за да имат значение за тях референдумите и да се мобилизират да отидат да гласуват на въпросния референдум.“
Нямаме практика в България да бъдат организирани и провеждани местни референдуми заедно с национални избори, посочи Матева.
Така например, ако в столичния район Изгрев се проведе местен референдум на датата на парламентарните избори, каквато заявка има направена, гласуването по местния референдум ще се извърши в секционни избирателни комисии, различни от тези, които организират националните избори. Това се дължи на законодателните разпоредби.
Праговете както за националните, така и за местните референдуми трябва да бъдат преосмислени, смята Росица Матева. Според нея при гласуване по повече от един въпрос заради досегашната практика това да става с една бюлетина отчитането на резултатите става доста трудно.
„Има доста неща, които могат да бъдат подобрени. В последните десет години в България са организирани три национални референдума. От 2017 година до момента има организирани девет местни референдума. Имаме вече опит и може да се ползва този опит, за да се подобри законодателството.“
Двете гледни точки чуйте в звуковите файлове.
Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд. Върховните съдии..
"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..
Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата. Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..
Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците? За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма". Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..
След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие? България,..
Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата) ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..
Правителството отпуска 9,5 милиона лева на "Български пощи", за да може дружеството да се подготви технически за въвеждане на еврото във връзка с..
Днес - 21.05, Димитър Воев – една от най-ярките, загадъчни и провокативни фигури на българската алтернативна музикална сцена от края на 80-те и..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Значителна облачност с дъжд