Виктория Денева пази традициите и изработва мартеници от естествени материали

Виктория Денева е занаятчия. Посветила е живота си на дърворезбата. Нежните ѝ ръце създават и страховити маски за кукери, и оригинални мартеници граничещи с произведения на изкуството.

"Аз съм родом от Трявна и моят занаят е дърворезбата. С останалите неща като мартеници, кукери, кожени изделия започнах да се занимавам сравнително късно в изблик към моя интерес към етнографията".

Набавянето на материалите е част от пътя, за да се стигне до крайния резултат - изделието.

Виктория Денева признава, че не е имала желание да се занимава с изработването на мартениците. Но преди няколко години всичко се променя.

"Това беше моето несъгласие затова започнах да правя мартеници, защото за мен е обидно да се продават и разпространяват кичозни и изкуствени мартеници. Смятам, че далеч по-красиви са ръчно изработените, по-ценни са - затова започнах и аз да правя".

Виктория Денева зави, че избягва изкуствените, найлона и модерните материали, с които много лесно се работи.

Съвсем очаквано по-възрастната част от населението е тази, която се радва на изработените в съответствие с духа на българщината мартеници. И ако през последните години българинът се стремеше да се чувства европеец и гражданин на света, то сякаш вече е налице едно завръщане към българското. Усещане, което не убягва и на хора като Виктория, които имат мисията да го съхраняват. Тенденция, която според нея идва от липсата.

"Мисля, че първо не трябва да го мързи човек, да се рови дълбоко и да изучава основните неща, които са важни като познание, да има искрено желание и отношение към българската традиция - най-вече изучаването в дълбочина, за да сме изрядни, да бъдем честни към българските обичаи и традиции трябва да го опознаваме, а това познаване е свързано с четене, издирване и пазене, информация и знание", допълни Виктория Денева.

Свикнали сме да приемаме традициите като нещо, чието място е в миналото, но хора като Виктория са моста, по който преминава знанието от древността към бъдещето. Те правят така, че да ги почувстваме като нещо съвременно и винаги необходимо. Затова е хубаво да ги познаваме, да се научим да ги откриваме в множеството около нас и да се учим от тях.