Залежала продукция, изгубени пазари и ликвидационни продажби тегнат над розопроизводството

Една част от проблемите на сектора са свързани с коронавирусната пандемия, друга представляват проблеми, които „влачим“ след себе си от години, каза за БНР Христо Николов, председател на Националната асоциация на розопроизводителите в България. 

Секторът не е особено мащабен като обем, изразен в парични средства, но осигурява над 50 хиляди работни места за около месец, съобщи той. 

Въпреки общия голям обем на антикризисното подпомагане, то според Христо не е  свършило „работата, която трябваше да свърши.“

„Нещата опират до народопсихология, до съвестта и до визията на фермерите, на нас като земеделци. Както всяка една безусловна помощ, така и тази на повечето места потъна по канали, които нямат никакво отношение към розопроизводството. Не доведе до инвестиции в насажденията, не доведе до подобряване на технологията на отглеждане, до подобряването на състоянието на розовите масиви“, коментира Николов в предаването „Преди всички“.

Има занемарени градини и прекалено големи остатъчни количества от розово масло и други продукти от маслодайна роза, които не са реализирани заради пандемията, подчерта той.

„През последните две-три години и без пандемията произвеждахме 70-80% повече масло, отколкото имаме сигурни пазари. Сега в момента сме в ситуация, в която основните потребители на розово масло загубиха голяма част от традиционните си пазари. Визирам луксозни магазини в търговски центрове, летища, duty free зони, където се търгува луксозната, скъпата парфюмерия и козметика.“

След 2017-2018 г. се регистрира огромен бум в насажденията, припомни Христо Николов.

„След влизането в сила на Закона за маслодайната роза имаме обявени и преминали в идентификация 44 хиляди декара с маслодайна роза и още над 12 хиляди декара с други сортове роза. Предтавете си колко са необявените.“

По сметка на браншовите организации сега в България има над 70 хиляди декара с розови насаждения, уточни Христо Николов. Законът изкара на светло над 80% от сивия сектор в бранша, заяви той.

„Продължава да има много малки стопанства между един, пет до десет декара, които изобщо не са се заявили за идентификация и разчитат на „контрабандисти“ на розов цвят, които да минат, да им го съберат и по някакъв начин да го реализират в дестилериите“, поясни Николов.

Със сигурност ще има хора, които няма да издържат на условията на работа и на трудните пазари, прогнозира той.

„Наблюдава се в момента сериозно предлагане на розови масиви. Не са единици хората, които не се справят или бизнес планът им, ако изобщо е имало такъв, не се сбъдва и продават на ликвидационна стойност. Предлагането е в пъти по-голямо от търсенето.“

Розовите градини са много разпръснати, затова и не са атрактивни и най-вероятно ще останат без нови собственици и ще бъдат унищожени, допълни Христо Николов. Според него ако розовите насаждения са добре структурирани в масиви, дори по време на кризата биха се намерили желаещи да инвестират в тях. 

Неактивните масиви се превръщат и в среда за развитие на вредители по растенията.