Снимка: Фейсбук - AfriKaia
Все още обаче се набират средства, за да бъде африканският център окончателно готов. Необходими са още поне 10 хиляди лева, за да бъде завършен ремонтът и AfriKaia да отвори врати. За дарения и съдействие желаещите да подпомогнат каузата могат да се свържат с нейните инициаторки през фейсбук страницата на центъра.
Kaia означава „дом“ на един от източноафриканските езици от района на Мозамбик.
Мария Косса Снимка: личен архив
Много е важен диалогът, който искаме да осъществим, между българската култура и африканските култура, казва танцьорката и хореограф Мария Косса в предаването „Изотопия“.
„AfriKaia съществува от няколко години в главата ми и тя е естествен процес. Събитията, които ще се случват там, ние провеждаме, така или иначе, през годините, на различни локации. В един момент си казах, че би било много добре, ако си имаме наше място, в което можем да развиваме всички идеи, които имаме“, връща лентата назад Мария.
Харита Асумани Снимка: БНР
„AfriKaia е мечта на Мария. Моето участие е от съвсем скоро“, скромно се вписва в проекта художничката и сценограф Харита Асумани. В афроцентъра тя се включва като дизайнер за тениските към кампанията за набиране на необходимата финансова сума. Ще участва активно и в провеждането на изложби.
„Преди време танцувахме заедно с Мария. Тя продължи да се занимава професионално с танци, докато аз продължих по своята пътека с рисуването. Дълго време сме общували през танца и не само.“
Мария има корени от Мозамбик, а Харита – от Танзания.
Едно от клишетата за Африка е свързано с африканските танци, продължава Мария Косса. Когато казвала, че преподава африкански танци, я питали дали се танцуват около огън.
Клишета има и за визуалното изкуство, когато става въпрос за Африка, отбелязва Харита. По думите й често под африканско изкуство се има предвид само първобитното, изкуството, което е свързано с отминали епохи. „Но например в момента има много силна вълна африкански художници, представители на съвременното изкуство.“
„2019-а бях в Сенегал. Това беше моето пътуване до Африка за първи път. Беше много вълнуващо. Останах там 6 седмици, за да се включа в танцово обучение, международно. Бяха събрани хора от цял свят, които се интересуват от танц и танца като терапия. Африканският танц има и такава страна – освен че раздвижва тялото, той много добре повлиява на това да лекува човек. Когато излекуваме душата, всичко друго също се излекува“, разказва Мария Косса.
С всяка малка стъпка, която предприемаме, градим своето настояще и бъдеще, както и своята свобода, вярва тя. „Свободата е и отговорност, и избор. Най-сладката свобода е да погледнеш истината, каквато е, и да избереш да го направиш.“
Детайл от изложба на Харита Асумани Снимка: личен архив
Според Харита Асумани 2020 г. ни е дала възможността да оценяваме настоящия момент. „Ние разполагаме с днешния ден и от нас се очаква, би било добре да го изживеем по най-добрия начин.“
Последният проект на Харита е свързан със сънищата. А Мария много харесва онази версия за света, в която постоянно сънуваме. „И на мен много ми харесва това предизвикателство да успеем да живеем живота си така, все едно сънуваме. Защото в съня си знаем, че всичко е възможно. Там няма ограничения.“
Повече за сбъдването на съня да има африкански център у нас – чуйте в звуковия файл.
В последния ден от ваканцията и на прага на новата учебна година в репортажа на Ива Антонова разказваме за настроението през отминалите, безгрижни за учениците дни и с поглед напред към училищните ангажименти с историята на едно 10 годишно момиче и неговите таланти. Тя учи в музикално училище с флейта, тренира лека атлетика и плуване, пее солово..
Алесандро Талиаро e студент в Италия, а София Вовк учи в университет в Украйна . Невидимата нишка, която свързва тези млади хора, е любовта им към България и българския език. И двамата искат в бъдеще професионално да се занимават с български език. Алесандро учи пеене и пиано в консерватория , но успоредно с музикалните занимания,..
Тази среща ни води в центъра на Берковица, в малка сладкарница. Там ни посреща Вилиана Стефанова, която е на 31 години, предпочела родния си град пред предизвикателствата на Европа. Живяла е в Испания, Лихтенщайн, Англия - била е гост лектор на шоколадови събития зад граница, но заедно със съпруга си решават да се върнат в Северозапада и..
12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..
В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение. Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...
Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева : " Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева , надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на..
Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..
" Този свят е потенциално мирен. Няма безнадеждна идейна агресия и ние свикваме на това ново общество, то си има своите конфликти. То е много..
Какво още трябва да се случи, за да спре всичко това, попита Бушра Халиди относно събитията в Газа. Тази седмица Израел нанесе безпрецедентен..