Неда Фтичева е първата българска концертираща цигуларка, изявявала се на сцените през първото десетилетие на ХХ век, но днес тя е напълно забравена.
Родена е преди 140 години - на 13 февруари 1881 г. в Габрово. Баща ѝ е строителен предприемач и само след няколко години семейството се преселва в София. Двамата ѝ братя - Никола и Димитър - учат цигулка при чешкия капелмайстор Швертнер, а малката Неда се интересува от всичко, което те свирят. Музикалния ѝ талант открива близкият приятел на баща ѝ - известният общественик и учен Иван Гюзелев. Той ѝ подарява собствената си скъпа цигулка и Неда започва да се учи да свири под ръководството на Швертнер.
Когато е пети клас, момичето се явява на конкурс за следване в чужбина с държавна стипендия - и го печели. През 1896 г. заминава за Флоренция, където получава музикалното си образование. При завръщането си в България става преподавател по музика в Първа девическа гимназия в София, но отказът на министъра на просвещението да ѝ позволи да организира оркестър в училището я кара да напусне работата си и да замине, този път за Виена.
Три години учи цигулка при прочутия професор Прил. От 1903 г. започва активната си дейност като концертираща цигуларка. Заедно с пианистките Мара Черен и Вера Карамихайлова обикалят страната и развиват широка пропагандаторска дейност в полза на музиката. По онова време все още няма подготвена публика за този вид културни прояви, истинско геройство е дейността на тези три жени.
Неда Фтичева активно участва и при създаването на първото музикално училище у нас през 1904 г. - изнася публични музикално-образователни лекции заедно с Ангел Букурещлиев. С Гвардейския оркестър изпълнява цигулковите концерти на Менделсон и Брух, а на рециталите си свири предимно пиеси от Виотан, Сарасате и Виенявски. Занимава се и с педогогическа дейност, но единственият ѝ ученик, за когото се споменава, е Драгия Тумангелов.
През 1912 г. Неда Фтичева се завръща във Виена и се омъжва за известния интелектуалец Юлиус фон Шлосер - директор на музея на изкуствата. Така попада в средата на автрийския интелекуален елит. Дали продължава дейността си като концертираща цигуларка няма точни сведения, но самият факт, че се отбелязват нейни гостувания с концерти в Унгария, Австрия и Османската империя, говори за това, че е продължила кариерата си.
Въпреки че до края на живота си Неда Фтичева остава във Виена, тя не прекъсва връките си с родината - няколко пъти подарява музикални инструменти на Музикалната академия, поддържа близките си, особено след 1944 ., когато те са подложени на репресии: племеникът ѝ Борис изчезва безследно, а сестра ѝ Мария, съпругът ѝ генерал Алекси Стоянов и племенницата Надя мизерстват.
Неда Фтичева умира на 21 ноември 1960 г. във Виена. За съжаление не са запазени записи на цигуларката, нищо, което да ни напомня за нейното изкуство.
Инициативният комитет за изграждане на скулптурната композиция „Земляците“ и Община Левски проведоха официалното откриване на творбата на 6 ноември 2025 г. на площад „Свобода“ в града. Официален гост на тържествената церемония бе вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. Събитието оживи спомена за трима от най-обичаните българи, родом..
През последните години светът на израелската мода преживява възходи и падения, както и кризи заради пандемията и войната. Тази година към тях се добави и бойкот срещу израелски артисти и спортисти. За първи път Седмицата на модата, която се проведе в последните дни на октомври в Тел Авив („замразена“ по време на войната), се проведе без Деня на..
Реставрираха стогодишна къща във Враца. Тя се намира до емблематичния паметник „Лъвчето“ и носи отпечатъка на една от известните градски фамилии – рода на Йончеви. Отскоро семейният дом е ново място за изкуство, култура, събития и обмен на идеи. Старата къща е реставрирана – запазени са автентичните мазилки, дограми, настилки и мебели, както и духът..
В град Левски беше открита скулптурната композиция „Земляците“ , посветена на актьорите Георги Парцалев , Григор Вачков и писателя Дончо Цончев . Автор на творбата е скулпторът Борис Борисов , а средствата за реализацията ѝ са събрани от жителите на региона чрез различни инициативи. Всеки град има свои любими места, свързани със..
Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона беше домакин на концерт по случай Деня на народните будители. Смесен хор „Родни звуци“ към читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен изпълни български народни песни и творби от европейската класика пред българската общност в каталунската столица. Идеята за концерта възниква спонтанно..
Петър Делчев - един от изявените български цигулари, завърши житейския си път на 24 октомври 2025 г. в Италия - страната, в която живя в последните години. Той остава в историята на българското цигулково изкуство като носител на награди от престижни международни конкурси - първа на „Ян Коциян“ в Чехословакия и двукратен носител на четвърта награда..
Младата българска пианистка Светлина Бояджиева представя втория си албум, наречен "Истинската аз", който е записан в Италия, където тя от няколко години учи, живее и работи. Към днешна дата той вече е в разпространение както на физически носител, така и в дигиталните платформи, под егидата на издателство EMA Vinci . Програмата включва Соната..
" Истинското противопоставяне ще се появи на парламентарни избори. Колкото повече агонизира държавата, а тя в момента агонизира, толкова по-голяма вълна..
С въвеждането на еврото България ще стане по-привлекателна за инвеститорите , заяви пред БНР Кристалина Георгиева - управляващ директор на Международния..