Въпреки че почти половината от населението на Израел е ваксинирано срещу Ковид 19, новите щамове на вируса все още поставят под заплаха здравето на хората. Затворени са МОЛ-овете, театрите, клубовете, ресторантите, хотелите, липсват дори екскурзии в страната. Основното място, където семействата се събират, е вкъщи, затова силно е нараснало купуването на мебели и аксесоари за дома и градината. В това време, когато уж третият локдаун е свършил, но много от забраните са още в сила, все пак гостувахме на галеристката Орна Щраус, от селището Йокнеам. Нейните картини са необикновени. Много малко от тях са рисувани с бои. По-често са колажи от тъкани и бродерия.
Самата галерия е старинна фермерска къща, заобиколена от голяма градина с екзотични растения. Малко по-далеко има и стопански двор с животни. Освен конете, които могат да бъдат наети, ако някой иска да поязди, има и крави. Всяка сутрин продава млякото им на голямата израелска фирма Щраус. С нея Орна(името означава Светла) няма роднински връзки, а има с музикантите Щраус, на които е далечна родственица. Самата тя е преселница от Австрия.
Идеите какво и как да бродира идват от различни пътувания по целия свят. От Китай, Индия, Тайланд, Венеция и Южна Америка са идеите за везани чанти, обувки,ръкавици, колани. В последно време Орна особено много се старае досадните маски за уста против Корона вируса да се превърнат в произведения на изкуството и притежателите им да ги приемат като част от облеклото си, от която да не се срамуват. Най-силно са й повлияли бродериите и тъканите на жените-бедуинки. Орна продължава да търси и купува колани, които номадите използват във всекидневието си. На своите панаири или на сергии край пътя те предлагат колиета от мъниста и всевъзможни ръчно везани или тъкани вещи. Орна ги използва в своите колажи, където ги вгражда изцяло, но не забравя да спомене авторите. Знае, че купувайки тези творби, тя помага финансово на арабските и бедуинските семейства, а също така поощрява творчеството на жените. Вярва, че дори когато изработват нещо за пазара, ако се майсторки, влагат много от себе си и това ги удовлетворява.
Друго сътрудничество е със сестра й, която е поетеса. През лятото те са направили литературно четене с изложба. Орна илюстрира с бродерия стиховете в долната част на „картините“, си, а горната - с бои разказва свое абстрактно виждане за поезията.
Повечето творби в галерията на Орна са изображения на сънища и мечти. Особено много фенове има серията „стихии“. В нея с бродерии е разказно за огъня, вятъра, водата и земята. Мястото в Галил, където живее художничката, е плодотворна земя, но само на 200-300 км е пустинята. Усещането е сюрреалистично.
Много важен момент от творчеството на Орна са заниманията с възрастни хора. Те имат шевни машини вкъщи. Някога на тях са шили дрехи, но сега е по-изгодно да се купи конфекция. Художничката е решила да им покаже,че с машина, като с четка,може да се твори. По време на локдауна са забранили възрастните хора да контактуват на живо със своята ръководителка. Тя е обиколила всеки от тях и в пощенската му кутия е пуснала набор от дантели, цветни конци, синци, пайети, шаблони. По интернет им е показала какви маски тя самата е направила. След това всеки сам е започнал да твори. Уж материалите са били еднакви, а всяка от маските е била различна, показвайки спомените, вкуса, майсторството и потребностите на този, който я е направил. Уж наредила „изложба“ с тези маски по интерет, а веднага се намерили хора, които искали да ги купят. Така организирали с възрастните хора производство на бродирани маски и ръкавици. Признанието много повдигнало духа на възрастните хора, а и ги подпомага финансово.
Друга голяма серия от картини и макети, направена по време на локдауна, е „театър“. Дъщерята на Орна е пътуваща актриса. Тя не може да твори, а и на зрителите им липсва театъра и музиката на живо. Творбите от тази серия са спомен от усещането за театър, в периода, когато завесите на всички израелски театри са спуснати. Освен колажи от различни театрални елементи, Орна е създала и миниатюрни макети на някогашно обзавеждане на домове. Те са спомен от време, в което хората не се можели да пътуват и са се опитвали да създадат в дома си красота и уют. Спомен, който изглежда, за съжаление, много актуално и днес!
Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..
"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс Мока Мус буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..
Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..
Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..
Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..
В Афганистан Новата година – Навруз , всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..
Семейство Даниела Савомолска – Овчарова и Владимир Овчаров са професионални художници, артистични номади, живели са близо 30 години в Съединените американски щати. Решиха да се завърнат в България, но не в родната София. Избраха новият им дом да бъде в бивша бозаджийница във великотърновското Ново село. Преобразената от тях къща в самия център на..
За първи път се внася Закон за бюджета, който не отговаря на законодателната рамка , т.е. той е незаконосъобразен и не би трябвало да може да бъде..
Докато политиците се месят и само когато има авария, само тогава говорим за енергетиката, нищо ново не ни очаква . Това каза пред БНР Рамадан Аталай,..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно