Последният клас на проф. Снежина Танковска със сценичен дебют в постановката „Бесове“

Апостол Карамитев изигра култовата си роля на Глумов в постановката „И най-мъдрият си е малко прост” от Островски. Премиерата е била в Народния театър през 1961 година. Тогава Снежина Танковска е само на 10 години, но гледа спектакъла с родителите си и се влюбва в театъра завинаги. Нейното признание чухме през април 2015  -година в Модерен театър по време на представянето ѝ на Форум КЛЮЧ - мотивационно събитие, което събира и дава сцена на хората, променящи България.

Пак тогава проф. Снежана Танковска каза пред събралите се предимно млади хора в публиката:

"Никога не съм възприемала театъра като едно определено място, в което влизаме, за да правим представление или в качеството си на публика, защото и ние гледаме представленията на своите колеги, даже своите собствени, което е най-трудното нещо и на никого не го желая - да седиш в салона и да гледаш представлението, което си правил, и да не можеш да се намесиш, да станеш и да промениш нещата така, както се случва, когато е репетицията".

Деян Донков, Йоана Буковска, Филип Аврамов, Емануела Шкодрева, София Кузева, Елжана Попова, Андрей Баташов и Теодора Духовникова са само малка част от най-популярните български актьори, завършили НАТФИЗ при проф. Снежина Танковска. През годините, освен че е водила актьорски класове, тя беше и директор на Учебния театър, заместник-ректор на академията, както и три пъти декан на Факултета по сценични изкуства.

Проф. Танковска е режисирала спектакли в различни столични театри, както и няколко пъти в Централната академия за драма в Пекин. В последните 10 години тя беше гост-преподавател в Китай. През 2019-а тя режисира в Пекин спектакъла „Бялата змия“. Проектът беше на ЮНЕСКО и в него участваха 12 световни училища по изкуства, включително и двама студенти от НАТФИЗ. Благодарение на нея нашата театрална академия включи идеи от източния театър в системата за обучение.

Тя неведнъж е цитирала Брехт, според когото актьорите не трябва да създават илюзията, че това, което правят на сцената, е истинският живот:

"Истинският живот е навън и той е захранил това, което ние правим на сцената, и го правим не сто процентово, правим го поне 110% автентично и чрез конкретното желание, чрез това, което правим, да се намесим в живота, който живеем навън и който живеят хората около нас". 

"Надявам се да съм успял да повиша залога и усилията на студентите, както малко повече от минимума, който тя щеше да им даде, да ги провокира. Много често се сещах по време на репетициите за всички нещо, които и аз, и те са научили от нея, и това беше много важно и вдъхновяваше работата и насочваше усилията още по-конкретно".

По думите му постановката е изпълнена със силни реплики и думи, правещи паралел с много неща, които в момента се случват около нас.

"Енергията, която струи от студентите на сцената, се надявам и поне така усещам, че е много силна и в някои моменти дори респектираща и неочаквана, за което съм много щастлив и се надявам те да продължат да държат нещата под контрол и да водят действието напред в името на това да разкажем тази история по този начин, който беше поставен в началото като посока от проф. Танковска, а в последния етап - конкретизиран от мен", подчерта Боян Арсов.