Свилен Блажев: През целия си живот на художник съм оставял техниката да ме води за ръка

"Леността при художника е самото натрупване, събиране на впечатления, на емоции, чувства", каза в предаването "Нощен хоризонт" Свилен Блажев.

Той сподели, че в творческия си път е минал през различни опити, техники, похвати.

"Натрупал съм доста опит в експериментите си с най-различни материали, от най-различно естество. Водещото при моята работа е самата техника".

Свилен Блажев подчерта, че енкаустиката (специфичен вид живописна техника - бел. на редактора) е пристигнала при него, за да го успокои, да му даде друго поле на изява и на занимание.

"Аз обичам неизвестното и провокациите. Мисля, че самата техника се появи съвсем логично. В един момент се почувствах доста изморен от работи, които са в така наречения монументален спектър на изкуството, монументални големи неща, които имат своята красота, динамика, мощ. Но в тази ситуация покрай вируса, това затваряне ме вкара в една по-интимна техника, в едни по-интимни преживяния, в едни преживявания, които пристигнаха при мен съвсем навреме и логично".

Свилен Блажев допълни, че оставя техниката да го води.

"Имам първоначална идея за това, което трябва да направя и което искам да получа, но винаги през целия, си живот на художник съм оставял техниката да ме води за ръка, има много специфични тънкости, особени моменти на общуване с техниката и един художник никога не трябва да се конфронтира с техниката, с която работи - точно обратното, трябва да е в любовни отношения, в една топла връзка".

Свилен Блажев изтъкна, че има силна връзка с природата.

"Много ходя, общувам с природата и навсякъде по пътя гледам да не пропусна някакъв знак - те са навсякъде в аромата, в светлината, трябва да имаш обоняние, очи, уши да виждаш тези неща. Това нещо се възпитава, но може би идва и свише отгоре. Аз си мисля, че художникът без тези неща е осакатен и едва ли би станал художник човек, който не ги усеща тези работи".

Някои от пейзажите му са вдъхновени от пътуването му до Атон.

"Аз ходя много често до там, обикалям манастирите, срещам се с различни духовници. Имам и други задачи там - занимавам се и с дарителство, имам доста приятели в почти всички 20 манастира, предпочитам да минавам пеша разстоянието между манастирите, макар че невинаги ми се отдава. Миналата година не можах да отида заради болестите".