Изследването на Лондонското училище по икономика и политически науки показва и друго важно нещо – че освен традиционните въпроси, които са на дневен ред – климатичните промени, социалната справедливост, борбата с неравноправието и правата на мигрантите, преди всичко се настоява за по-силно гражданско участие в управлението на Европейския съюз. Най-новата инициатива на Брюксел в тази посока е Конференцията за бъдещето на Европа. Към момента на многоезичната цифрова платформа гражданите от целия Съюз могат да споделят и обменят идеи и мнения, да изразят какво очакват от Брюксел, което впоследствие да спомогне за определянето на бъдещата посока и политики на блока.
Нови данни на „Евробарометър” сочат, че 90 процента от европейците настояват гласът на гражданите да се взема в по-силна степен под внимание в решенията за бъдещето на Европа, 6-има от всеки 10 мислят по-активно за бъдещето на Европа в резултат на пандемията, ¾ очакват Конференцията за бъдещето на Европа да има положителен ефект върху демокрацията в Евросъюза и 50 на сто от участниците в допитването искат да участват в конференцията.
Тъй като тя е под формата на дигитална платформа надеждите са да привлече участието на младите хора – т.нар. милениъли – родените между 1981 г. и 1996 г., и поколението Z – родените след 1997 г. Реалистични ли са тези очаквания? Отговора потърсих от проф. Николас Гонсалвес-Галего от университета „Сан Антонио” в испанския град Мурсия, който е автор на проучване, посветено на доверието на по-младите поколения в институциите на Европейския съюз, националните правителства, правната система на блока и политиците:
„За всички тях доверието при по-младите поколения е значително по-високо, отколкото при останалата част от европейското население. Въпреки това отчетохме съществен спад на доверието в Европейския съюз, и като цяло в либералните демокрации, особено след икономическата рецесия. Нашето проучване показва, че младите имат по-силно доверие в институциите, когато правителствата полагат повече усилия общественозначимата информация да е по-леснодостъпна за гражданите. Хубавото нещо, което искам да подчертая, е, че според констатациите ни, европейските правителства са на прав път и доверието може да се засили като институциите станат по-прозрачни. Европейският парламент, Европейският съвет и Европейската комисия заедно декларират, че младите европейци трябва да играят централна роля в оформянето на бъдещето на европейския проект. И докато вероятно младите граждани подкрепят европейските ценности, те не виждат ясно как европейските институции прилагат политики, за да ги подсилят. Многоезичната платформа беше пусната в действие и вече ще се проведат няколко европейски, национални и дори местни събития. По-важното е, че ще е в сила по-ефективен механизъм, с помощта на който идеите и заключенията от тези събития ще бъдат представени като по-конкретни препоръки за действие към Европейския съюз. Можем да изчакаме или да участваме, и да видим какво ще се получи.”
Развитието на доверието на младите, както и на останалата част от населението в Европейския съюз, спрямо Брюксел, ще зависи от справянето с коронакризата, обяснява проф. Николас Гонсалвес-Галего:
„В момента почти половината от европейците имат доверие в Европейския съюз. И по този показател българите са дори над средното ниво. Последните данни на „Евробарометър” сочат, че най-важните проблеми пред Съюза са здравеопазването, икономиката, публичните финанси на държавите членки, климатичните промени и имиграцията. Българите не са изключение, техните тревоги са подобни, но издръжката на живота заменя имиграцията в списъка. Ясно се вижда, че всичко, свързано с пандемията, интересува европейците. 43 процента от гражданите са удовлетворени от мерките на Евросъюза в борбата с коронавируса. България е страната с най-ниския дял от населението, които казват, че не са доволни от отговора на Брюксел – само 32 на сто. В настоящия момент коронакризата дава тласък на доверието, но икономическата криза ще определи посоката му на движение през следващите години. Критична роля ще изиграе и прилагането на Спасителния план на стойност 750 милиарда евро, тъй като това е предизвикателство за европейските многостепенни правителствени системи.”
Д-р Жолт Дарваш от експертната организация „Брьогел” в Брюксел наскоро публикува анализ на кохезионната политика на Европейския съюз и ефекта й върху икономическия растеж на различните региони. Блокът разпредели 367 милиарда евро, или 34% от бюджета на многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. за целите на политиката на сближаване. След анализ на над 1000 документа по темата, сред заключенията са, че ключови фактори за доброто изпълнение на европроектите са времевата рамка – колкото повече време, толкова е по-успешен проектът, и по-малкото приоритети, което говори, че слабото звено е стратегическото планиране. Управление на национално, а не на местно ниво, също дава по-добри резултати. Трансрегионалните проекти допринасят повече за икономическия растеж.
„Основен извод от проучването ни е, че дългосрочни и стратегически проекти носят повече ползи и следователно е препоръчително фокусът да бъде върху подобни големи проекти вместо диверсифицирането и харченето на пари по много на брой, но малки проекти. Въпреки това е необходимо първо да се анализират ясно основните проблеми на региона и цел да бъде тяхното решаване. Друго важно заключение е, че междурегионалния фокус на кохезионната политика трябва да бъде значително увеличен, защото понастоящем много малък дял – под 5%, са трансрегионални проекти. А европейските пари осигуряват големи възможности за регионите в различни страни да работят заедно. Още един урок е, че по-доброто управление е това на национално ниво, но инициативите трябва да идват отдолу. Иначе казано – идеите какво трябва да се направи трябва да идват от местно ниво, но за предпочитане е проектите да се управляват по-централизирано.”
Какво трябва да направи Европейският съюз, за да бъде по-гъвкав и адаптивен спрямо бъдещите рискове в икономически аспект?
„Ако цел на кохезионната политика са съществените регионални проблеми, на основата на дългосрочни стратегии за развитие, не е необходима много голяма гъвкавост, защото слабостите на регионите са ясни, както и целите на проектите. От друга страна, като цяло за европейския бюджет е нужна гъвкавост. Например Евросъюзът се изправи пред голям миграционен поток през 2015 г. и 2016 г., но не успя да преразпредели много пари за справяне с тази криза. Неблагоприятен ефект върху икономиката имаше и пандемията от коронавирус и отново – пренасочените средства бяха много малко. Така че много полезно би било европейският бюджет да разполага с гъвкави инструменти, за да се справи с неочаквани трусове.”
Пожеланията за Деня на Европа на заместник-председателя на Европейската комисия Маргаритис Схинас, и младите евродепутати – от Германия – Никлас Нинас, и от Словения – Ирена Йовева:
„В Европа всички можем да бъдем горди от това, което отстояваме – солидарност, свобода, многообразие, сътрудничество отвъд границите. Бъдете сигурни, че можете да разчитате на нас. Имаме обща цел и сме по-силни заедно като Съюз. Честит Ден на Европа! ”
„Аз вярвам в Европа. Тя е най-великата осъществена идея. Благодарение на нея хората не просто са преодолели войната, а различни култури се обединяват. Те празнуват заедно и честват различията си. Това е нещо страхотно, което никой друг проект в целия свят е постигал някога. Така че трябва да отбелязваме този ден. Да се надяваме, че това ще е последният Ден на Европа, който ще трябва да отпразнуваме по домовете си.”
„След година на предизвикателства, изолация, страх, трудности и несигурност научихме значението на солидарността и сътрудничеството. Това означава Европа за мен – солидарност, растеж, подкрепа, възможности, Еразмус, пътуване, свобода, мир, достъпно образование, иновации, култура, демокрация, трансгранични възможности.”
Снимки: unsplash.com и pixabay.com
Щъркели бяха забелязани в монтанското село Якимово. Местен жител, блогър, публикува видео в социална мрежа. Общо 9 щъркели са били в района на Якимово от понеделник до сряда. За първи път това се случва по това време на годината. Експерти: Не се завръщат щъркели от юг! Това са птици, идващи от север или неотлетели Семчо Миронов е на 77..
Месец октомври е обявен за месец на борбата с рака на гърдата – време за осведоменост, превенция и грижа за женското здраве. " 3 D мамографията е най-прецизният начин за диагностика при плътна млечна жлеза , каза за "Хоризонт" д-р Александрина Перчева, един от водещите мамолоз и и специалисти по образна диагностика в България. Тя участва..
"Нашият метаболизъм е така устроен, че ние се храним с въглехидрати . Човек гледа да консумира храни с висока енергийна плътност – мазни и сладки храни, и оттам са съвременните заболявания." Това коментира пред БНР диетологът д-р Велислав Георгиев във връзка с предложението да се помисли за въвеждането на "данък захар". Д-р Николай..
Връщат ли се щъркелите обратно в България, след като преди повече от месец напуснаха гнездата си и се отправиха към топлите страни? Този въпрос е сред най-коментираните в социалните мрежи, след като сайтът за прогнози Meteo Bulgaria сподели клип на Семчо Миронов , известен земеделец от Монтанско, заснел щъркели, които били отлетели, а сега..
50-ото Народно събрание бе поредното, което не успя да приеме Закон за насърчаване на доброволчеството. България е единствената страна в ЕС, която няма такъв нормативен акт. Според доклад на "Евростат" едва 14% от младежите в България участват в доброволчески дейности - близо двойно по-малко в сравнение със средното за Европа. Мария Тончина:..
Благотворително бягане в подкрепа на трудноподвижни или незрящи хора ще се проведе тази вечер в София. Организатор на събитието "Светулки RUN" е Софийски планински клуб и началото му е край езерото Ариана в Борисова градина. Информация за инициативата можете да немарите и във "Фейсбук" . Регистрацията започва в 19 часа, а самото бягане - от 20 часа...
Роботиката представлява голяма планина, която участниците се учат да изкачват заедно . По време на това изкачване те учат много за екипната работа, за реалния свят – как когато свържем две жички, напишем малко код и натиснем един бутон, виждаме как това, което сме направили, може да помогне на останалите около нас. Това обясни в интервю за..
"Много е важно "Топлофикация - София" да продължи да работи, защото ако спре, енергийната система няма да издържи. Дружеството има около 440 хиляди..
България има една война от едната страна и още една от другата. България не воюва, слава Богу. Убеден съм, че много млади българи ще трябва да..
Ще продължа моята гладна стачка до освобождаването на съпруга ми. Ще го правя до тогава, докато ми стигат физическите сили. Това заяви пред БНР..