Жители на Бяла черква се прекланят пред делото на Бачо Киро

3

Бяла черква

Снимка: Здравка Маслянкова

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването ''Рано в неделя''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Град Бяла черква е един от символите на Възраждането в България. Това е мястото, където е създадено първото селско читалище в България, основано от Бачо Киро със звучното име „Селска любов“. Всичко в Бяла черква е свързано с учителя, бунтовника, поета и революционера Бачо Киро, повел 101 белочерковци в Априлското въстание и епичните битки в деветдневната епопея при Дряновския манастир. Днес местните хора са издигнали Бачо Киро на пиедестала на почитта, уповават се на героизма му по пътя си към бъдещето.

Снимка: Здравка Маслянкова

Възрожденският дух в малкото градче Бяла черква в централна Северна България е несломим. Срещам го навсякъде - в достолепните паметници, в гостоприемните хора и особено у една дребна жена, която виждам пред музея:

„Казвам се Анка Гецова, родена съм в Бяла черква в 1930-а година. След два месеца правя 92. Обаче още от малка родея за Бяла черква, обичам я и след това вече и в читалището, и в хора съм пяла, и в театралната трупа съм била. Където е било за Бяла черква, съм дала всичко. Бях председател на Съвета на жените 20 години. Най-скъпо ми е хората и мястото, които да ги обичам. Пак тръгвам, докато някои си почиват вкъщи, аз не мога. То ми идва от вътре, трябва да дойда. За Бяла черква всичко бих дала“. 

Анка Гецова Снимка: Здравка Маслянкова

А в музея, където ме води 91-годишната жена, се връщам 145 години назад в епопеята на Априлското въстание. Самият музей е създаден преди 45 години, когато и Бяла черква е обявена за град. Автентични облекла, снимки от освободителното движение оръжия, историята на Бачо Киро са в основата на музейните сбирки, каза за БНР директорът Анастасия Георгиева:

„В музеят се пазят оригинални оръжия, саби, пушки, каракулаци, които са подарени на музея от наследници на въстаници, участвали в боевете в Дряновския манастир. Тук се пази и антропологична възстановка на главата на Бачо Киро, изработена по неговия череп. Костите на Бачо Киро се съхраняват в църквата „Св. Димитър“ в Бяла черква от Освобождението до днес. Тази антропологична възстановка на главата на Бачо Киро е дело на проф. д-р Йордан Йорданов. Тук имаме една библия и старопечатни книги, върху които е почеркът на Бачо Киро, а също така и изготвеното родословие на рода на Бачо Киро, което проследява поколенията от майката на Бачо Киро до днешните поколения“.

Снимка: Здравка Маслянкова

От родословието може да се проследи, че внук на Бачо Киро се сродява с внучка на Александър Дюма-син. Наследници на бележития белочерковец са оперната прима Александрина Пендачанска и композиторът Андрей Дреников. В Бяла черква няма живи преки родственици на учителя, просветителя, революционера и поета Бачо Киро, но за белочерковци той е равносилен на икона:

„Помнят се още и всички, дори които не са кореняци белочерковци, помнят и се гордеят, защото го изучават в училище, дори и аз съм наследничка на двама четници. Хората са родолюбци. Много от тях не живеят тук, но има такава тенденция хората да се гордеят“.

„Това си е в кръвта, в рода, в наследството. Като се каже Бачо Киро нещо трепва отвътре, все едно, че казваш мама, татко. Герой е бил".

„Това е гордост, че имаме такъв съселянин и малко са хората като Бачо Киро и като учител, и като пътешественик, и като поет, а за невероятната му всеотдайност и готовност да умре - колко са българите?“.

„Всички потомци на Бачо Киро се гордеят с това, както и аз. Винаги се казва, че сме потомци на Бачо Киро и че сме от Бяла черква. Народът тук е уникален, той си пази всичко мило и родно. Духът е много запазен за всичко“.

Бяла черква Снимка: Здравка Маслянкова

Не легенди, истини се разказват в Бяла черква за героизма на Бачо Киро, когато повежда мъжете от селото към четата на поп Харитон и Дряновския манастир, казва летописецът на възрожденското градче 91-годишната Анка Гецова:

"Той е обаятелен човек. Той е можел всичко - учител. Още от малък, от 16 години е бил учител, въпреки че е беден, той е обичал хората. От Илия Волен има хубав разказ, когато Бачо Киро ги извел на поляната и един голям камък на средата и той казал: „Можете ли да обърнете един камък?“ и посочил едно дете. То се помъчило - не може.  Втори да дойде, трети и най-после всичките го обърнали и казва: „Така и ние ще обърнем всичко, за да можем българите да се освободят от турците и да бъдем свободни. Вижте каква е тревата - бледозелена, защото винаги е била под камъка и подтисната. Ето това искаме - да се изправим, както тревата ще се изправи от слънцето“. 

Снимка: Здравка Маслянкова

Освен че е пазител на паметта за Бачо Киро музеят в Бяла черква е и средище за местните хора и една от образователните институции в градчето, споделя директорът Анастасия Георгиева:

„Музеят в Бяла черква участва в организацията не само на всички тържества и чествания по повод Априлското въстание и други важни събития в нашата история, провеждаме много образователни програми, насочени към ученици и към деца от детските градини, свързани с изучаването, с паметта за нашия роден край. Подготвяме изложби, мобилни изложби, временни изложби с експонати от фонда на музея. Популяризираме по всякакъв начин нашата история и минало, прожектиране на филми, срещи на поколенията“.

А поколенията в Бала черква се събират, за да тачат и помнят Бачо Киро и историята и да чертаят бъдещето си.

БНР подкасти: