Начо Дийн: Живеем на много красива планета, наказана от хората

Гмурваме се първо в пешеходната приказка на Начо, който върви цели три години – от март 2013-а до март 2016-а, за да обходи земите на 4 континента и 31 държави. Началото и финалът са в Пуерта дел Сол в Мадрид. Маршрутът преминава през Испания, Франция, Италия, Словения, Хърватия, Сърбия, България, Турция, Грузия, Азербайджан, Армения, Иран, Индия, Непал, Бангладеш, Тайланд, Малайзия, Сингапур, Индонезия, Австралия, Чили, Боливия, Перу, Еквадор, Панама, Коста Рика, Никарагуа, Ел Салвадор, Мексико, САЩ и Португалия. Върви 33 хиляди километра съвсем сам. Бута своята количка с най-необходимото за оцеляването и документира във видеа, снимки и дневници преживелиците си.

„Видях толкова много през тези три години, в които обиколях планетата пеша. Ходих през пустини като Атакама в северната част на Чили, най-сухата пустиня на света, прекосих пустините на Австралия, преминах през планини като Андите в Южна Америка или Кавказ в Грузия и Армения. Ходих и през джунгли като тези в Северна Индия и Южен Непал, в много гъсти гори като в Еквадор. Видях, че живеем на много красива планета. Планетата е страхотна, но е наказана от действията на хората, от въглеродния диоксид, от замърсяването, от пластмасата. Трябва да осъзнаем, че е нужно да се грижим за планетата, защото тя е домът, в който живеем“, казва Начо Дийн за предаването „Изотопия“ на БНР. 

Планетата въобще не е толкова голяма, така че трябва да се грижим за нея, убеден е той.

„Второто, което научих, е, че по-голямата част от човечеството са добри хора. Ходенето е най-бавният и най-рискованият начин за придвижване. Ако хората бяха лоши, експедицията ми щеше да е невъзможна. Минах през индуски, будистки, мюсюлмански и християнски страни и навсякъде ме подкрепяха.“

Имало е и не толкова добри моменти – в Централна Америка, в държави като Хондурас, Салвадор, а също в опасни региони на Мексико, Начо бил нападан от хора с мачете.

„Станах свидетел на терористична атака в Бангладеш, в Дака. Там експлодираха четири бомби. В такива моменти имате много инстинктивна реакция – просто залягате. А когато е възможно, бягате, докато мислите, че сте на грешното място в грешния момент.“

Други трудности в пътешествията на Начо Дийн са провокирани от сблъсъка с природата, понякога твърде дива за човешките очаквания.

„Хванах треската чикунгуня в Чиапас, Южно Мексико, заради ухапване от комар. Шест дни бях с 41 градуса температура, силни болки в коленете, рамената и лактите. Беше опасен момент. Помня и друг. Изправих се срещу бял носорог в джунглата на Южен Непал. Там има тигри, слонове. Беше много гъста джунгла, беше и много мъгливо и всички се разбягаха. А пък аз, може би за няколко минути, бях пред този бял носорог и беше не толкова опасен, колкото магичен момент.“ 

„Хората в България са много добри. О, да. България беше много гостоприемна и приятна за ходене страна. Също така имате много красива природа, с планини. Помня, че в София бях много впечатлен от архитектурата, от храмовете ви и от хората. Беше последната страна, преди да напусна Европа, след това беше Турция.“

Експедицията „Немо” се случва от юни 2018-а до март 2019-а. Целта ѝ е Начо да свърже пет континента само с плуване. Първо е Гибралтарският проток между Европа и Африка, после е разстоянието между Кастелоризо и Каш, за да обедини Европа и Азия. Следват Беринговият проток, свързващ Северна Америка и Азия, плуването в Бисмарково море между Азия и Океания, а за финал – това в залива Акаба, за да се свържат Африка и Азия.

„Видях соленоводни крокодили в Папуа, много близо до Екватора, в тропически район. Имаше соленоводни крокодили, акули и много малки, но силно отровни медузи, наречени ируканджи.“  

„Всъщност видях повече пластмаса, отколкото дива природа. Видях пластмаса в Турция, когато плувах от Гърция до Турция в защитена морска зона на Източното Средиземноморие. Турция е най-замърсената с пластмаса страна в целия средиземноморски район. Видях пластмаса в Беринговия проток, много близо до Северния полюс. Живеехме с инуити. Температурата на водата беше минус три градуса по Целзий. Видях пластмаса дори там. Това е краят на света, няма нищо по-откъснато от това да пътуваш дотам. А дори там видяхме пластмаса и чистихме брега със синовете на инуитите“, разказва Начо Дийн.  

Местата, където е видял най-много пластмасови отпадъци, са били в Югоизточна Азия. Индонезия, Тайланд, Малайзия, Папуа Нова Гвинея. Понякога преди преходите с плуване отивал да потренира на различни плажове.

„Много е тъжно, защото виждам дъното на морето. Виждам автомобилни гуми, шлемове, консерви, пластмасови бутилки. За съжаление видях повече пластмаса, отколкото живот в морето.“  

Още при първото плуване – през Гибралтарския проток, Начо трябва да се пази от свръхнатоварения корабен трафик. Говорим за 120 хиляди плавателни съда на година или 330 на ден. От корабите там го пазят две лодки, които се движат заедно с него.

И тъжните, и веселите моменти Начо Дийн описва в две книги. Първата се казва „Свободен и див: голямото приключение да обиколиш света пеша”. Излиза през 2017 г. От миналата година на испаноезичния книжен пазар е и втората – „Повикът на океана: голямото приключение да обединиш петте континента с плуване”.

„Ходя от много малък. Ходих през планини, имах няколко прехода много близо до Северния полюс и до пустинята Сахара, така че съм свикнал да ходя и да тичам и се чувствам комфортно. Водата не е нашата среда, но съм прекарал толкова много часове в нея. Преплувах над 2500 км. Накрая се чувствах като част от водата. 90% от тялото ни е вода, 70% от планетата е вода, ние сме направени от вода. Най-накрая, след толкова много часове всеки ден в продължение на две години се чувствах комфортно, сякаш съм у дома.“

Развиваш съзнание за това, че си във вода. Разбираш, че това, което даваш на водата, тя ти го връща – продължава размислите си Начо Дийн.

„Можеш да прекараш много часове в плуване без дори да се умориш. Това е така, защото идваме от водата, принадлежим ѝ. Можеш да развиеш много специална връзка с тази среда.“  

Наскоро Начо е станал баща на малката Мар.

„Дъщеря ми се казва Мар, което означава „море” или „океан”. Ще се радвам да взема Мар със себе си на експедициите, нея и майка ѝ. Научавам много за нея, тя е истински изследовател. Всички деца са такива. Мисля, че и двамата се учим един от друг.“  

А какво е научил Начо Дийн в своето детство и дали още тогава е открил чистата си любов към природата?

„Когато бях дете, винаги ме водеха на планина, на море, на къмпинг, карах колело, катерех се по дърветата. Това е част от възпитанието ми. Когато учиш тези неща от малък, те стават част от теб. Докато растях, осъзнах, че мястото, където най-много обичам да бъда, е сред природата – да ходя по планините, да прекарвам време край огъня, да карам сърф или да бъда в морето.“  

„Осъзнавам колко важна е природата и че не я уважаваме достатъчно. Сега сме изправени пред голямо предизвикателство като вид и то е какъв модел в обществото ни, в икономиката ни, в културата ни следваме, за да не унищожим планетата и всички живи същества, с които я споделяме. Да, природата е част от мен, част е от образованието ми. Там се чувствам жив, дори просто като се наслаждавам на разходка в гората през есента или като плувам в реката. Със сигурност съм влюбен в природата.“

Дийн постоянно публикува онлайн видеа, снимки и информация от пътуванията си. Има селфи от всяка прекосена граница. Споделя, че е автор и на документален филм в социалната мрежа „ТикТок”. Той е посветен на пешеходната му обиколка. Според Начо това е първият такъв филм в тази платформа.

Местата, които обиква най-много, Начо обикаля с песен на уста. Докато крачи по планетата, си тананика измислени песнички, свири на хармоника и композира звука на собственото си пътешествие.

„Обичам да пея, не съм толкова добър с хармониката, малко повече ме бива с китарата. Обаче като ходиш, осъзнаваш колко тежка е всяка част от багажа ти. Не можеш да носиш много вещи. В крайна сметка хармониката е малък и лек инструмент и я избрах пред китарата.“  

„Когато ходех, осъзнах, че прекарвам много време в пустини или като не говоря с никого, така че трябваше да преодолея самотата и много дългите дни само в контакт с природата. Слънцето изгряваше рано сутринта, опаковах екипировката и започвах да ходя. Слушах как птиците пеят, гледах ги как летят, виждах облаците в небето, говорех си сам и решавах проблемите на света. Много бях забавен, разказвах си много смешни шеги.“  

„Спомнях си хора – приятели или семейството, мислех си за тях. Понякога ми ставаше скучно, нормално е. Правех снимки на природата или пишех. Обичам да пиша, имам много дневници. Накрая на пътуването ги колекционирам. Бях и една година в усамотена горска къща в планините на Северна Испания, докато напиша първата си книга.“

Как пътуването пренарежда мислите? Отиваш в миналото си и разрешаваш всичките си проблеми, мислиш за бъдещето, мечтаеш за нови проекти, казва Начо Дийн.

„Много е интересно, защото не е пътешествие само около планетата, а е и пътуване към вътрешното ти „аз”, към душата ти, към духа ти, към ума ти. Откриваш много интересни неща. Понякога, когато сме погълнати от всекидневния живот, от работата, бързаме навсякъде и сме заети, нямаме време да се отпуснем, да помълчим, да мислим тихо. Да ходиш е най-добрият начин да си в контакт с природата и да възстановиш контакта с вътрешното си „аз”.”  

Сега той планира нова научна експедиция с плаване. Ще бъде екологична и с много уважение към природата от гледна точка на транспорта.

„Ще пътуваме с екип от учени, за да документираме състоянието на морската среда. Ще наблюдаваме например процента на кислород в океаните, микропластмасата, загубата на биоразнообразие или промяната на температурата в океаните заради глобалното затопляне“, споделя плановете си той.

„Това не е лично предизвикателство. Искам да създам общност, движение, да въвлека много хора. За да се грижим за околната среда, трябва действие на глобално ниво, трябва да действаме всички – граждани, деца в училищата, компании, правителства. Искам да въвлека възможно най-много хора – ще ги поканя да посетят лодката, ще чистим плажове, ще говорим в детските градини, училищата и университетите.“ 

Чувствам нуждата да ходя за една по-добра планета и за човечеството, обобщава Начо Дийн.

„Пазя жив духа на онова малко момче, което обича да се катери по дърветата, да плува в морето и да открива света, но съзнава колко важно е времето и че да си жив е чудо. Трябва да се борим за нещата, в които вярваме – за мечтите, за чувствата и идеите си.“